Решение № 232 от 01.12.2023, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 632/2023
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 330 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Поморие, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. В. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. В. Гражданско дело № 20232160100632 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по подадена молба от Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А.
М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Поморие, ул. ....., за развод по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК.
Молителите излагат, че бракът им е сключен на 14.04.1885г. Сочат, че от брака си имат деца, които към момента на депозиране на молбата са навършили пълнолетие. Твърдят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което изразяват желание да го прекратят по взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие, като прилагат постигнатото между тях споразумение по реда на чл. 51 от СК.
По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителите поддържат депозираната молба и представеното споразумение.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от 1 фактическа и правна страна следното:
От представения по делото оригинал на удостоверение за сключен граждански брак (л. 3) се установява, че молителите са страни по брачно правоотношение, възникнало с подписването на акт за сключен граждански брак № 37 от 14.04.1885г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Поморие. При встъпването в брак съпругата Н. А. Б. е заявила, че приема фамилното име М..
От приложените по делото справки от НБД Население е видно, че страните нямат родени от брака и ненавършили пълнолетие деца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителите поддържат подадената молба, поради което може да се направи обоснован извод, че помежду им е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака.
Освен това сключеното между страните споразумение обхваща нормативно установеното в чл. 51, ал. 1 СК минимално необхоД. съдържание.
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна. Същата следва да бъде уважена, като разводът между съпрузите бъде допуснат и постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и чл. 51 СК.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв., която да бъде заплатена поравно от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А. М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Поморие, ул. ....., сключен на 14.04.1885г. с акт за граждански брак № 37 от 14.04.1885г. , съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Поморие, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК;
УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 51, ал. 2 СК, постигнатото между 2 страните Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А. М. с ЕГН ********** , споразумение в следния смисъл:
ОБЯВЯВА че молителите нямат родени от брака и ненавършили пълнолетие деца;
ОБЯВЯВА, че страните нямат претенции за издръжка един към друг;
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име М.;
ОБЯВЯВА, че семейно жилище в гр. Поморие ул. „... е собственост на Н. А. М., като същото ще се ползва от нея.
ОБЯВЯВА, че страните са разделили помежду си движимите и недвижимите вещи, придобити в режим на СИО, като същите нямта взаимни претенции към притежавани от тях банкови сметки или парични влогове; нямат общи вземания, нито общи задължения, по които да отговарят солидарно.
ОСЪЖДА Д. В. М. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие, държавна такса по молбата за развод в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие, държавна такса по молбата за развод в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 3