Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 01.12.2023, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 632/2023
Вид
Решение № 232
Подписан
01.12.2023
В сила
01.12.2023
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Поморие, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. В. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. В. Гражданско дело № 20232160100632 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Образувано е по подадена молба от Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А.

М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Поморие, ул. ....., за развод по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК.

Молителите излагат, че бракът им е сключен на 14.04.1885г. Сочат, че от брака си имат деца, които към момента на депозиране на молбата са навършили пълнолетие. Твърдят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което изразяват желание да го прекратят по взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие, като прилагат постигнатото между тях споразумение по реда на чл. 51 от СК.

По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

В открито съдебно заседание молителите поддържат депозираната молба и представеното споразумение.

След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от 1 фактическа и правна страна следното:

От представения по делото оригинал на удостоверение за сключен граждански брак (л. 3) се установява, че молителите са страни по брачно правоотношение, възникнало с подписването на акт за сключен граждански брак № 37 от 14.04.1885г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Поморие. При встъпването в брак съпругата Н. А. Б. е заявила, че приема фамилното име М..

От приложените по делото справки от НБД Население е видно, че страните нямат родени от брака и ненавършили пълнолетие деца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителите поддържат подадената молба, поради което може да се направи обоснован извод, че помежду им е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака.

Освен това сключеното между страните споразумение обхваща нормативно установеното в чл. 51, ал. 1 СК минимално необхоД. съдържание.

С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна. Същата следва да бъде уважена, като разводът между съпрузите бъде допуснат и постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и чл. 51 СК.

По разноските:

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв., която да бъде заплатена поравно от страните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А. М. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Поморие, ул. ....., сключен на 14.04.1885г. с акт за граждански брак № 37 от 14.04.1885г. , съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Поморие, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК;

УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 51, ал. 2 СК, постигнатото между 2 страните Д. В. М. с ЕГН ********** и Н. А. М. с ЕГН ********** , споразумение в следния смисъл:

ОБЯВЯВА че молителите нямат родени от брака и ненавършили пълнолетие деца;

ОБЯВЯВА, че страните нямат претенции за издръжка един към друг;

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име М.;

ОБЯВЯВА, че семейно жилище в гр. Поморие ул. „... е собственост на Н. А. М., като същото ще се ползва от нея.

ОБЯВЯВА, че страните са разделили помежду си движимите и недвижимите вещи, придобити в режим на СИО, като същите нямта взаимни претенции към притежавани от тях банкови сметки или парични влогове; нямат общи вземания, нито общи задължения, по които да отговарят солидарно.

ОСЪЖДА Д. В. М. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие, държавна такса по молбата за развод в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;

ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие, държавна такса по молбата за развод в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 3