Решение № 260083 от 29.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№260083/29.4.2022 г. 29.04.2022 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На

05 април 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. АНИТА

ВЕЛЕВА секретар П.У. като разгледа докладваното от съдия Р.Стоева възз.гр.дело

№235 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ОД на МВР - гр.Ямбол, подадена чрез юриск.А. против Решение №289/10.01.2020 г., постановено по гр.д.№713/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ОД на МВР-гр.Ямбол да заплати на К.К.Т. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1562,32 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата 1445,92 лв. - считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата 116,40 лв. - считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от

184,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1445,92 лева, начислена за периода на забавата, до датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 380 лева - разноски по делото.

С въззивната жалба решението на

ЕРС се атакува в изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, уредено от нормите на ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата, тъй като ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители, работещи по ЗМВР в системата на МВР и този закон обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, възнаграждението за положен труд и прочее. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определя съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди. Сочи се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е била регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал.3 и чл.179 от същия закон, както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, поради което било недопустимо приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Неправилно било и приетото от съда, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на НСОРЗ. Предвид посочените и другите подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от К.К.Т., чрез пълномощника му адв.М., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител юриск.А., поддържа жалбата по изложените в нея и в писмена защита съображения.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на въззиваемия е постъпила молба, в която е заявено, че поддържа отговора на въззивната жалба и иска последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се потвърди. Иска и присъждане на разноски пред въззивната инстанция. По делото е приложен списък на разноските.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до

06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1564 часа. Положеният от ищеца нощен труд от общо 1564 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1787,65 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 223,65 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1562,32 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 184,95 лв.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Решението е правилно. Същото е подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и с правно основание чл.86 ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценка по същество - основателни.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР).

Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период Наредби, които са относими към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69/2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.