Решение № 14957 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14957 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110175312 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца К. К. Н., ЕГН **********, срещу *****************, БУЛСТАТ *********, искове, уточнени с молба от 29.04.2025 г. с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4193,33 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата, и иск за лихва за забава в размер на 107,96 лева за периода от 11.10.2024 г. до 17.12.2024 г.

Ищецът К. К. Н., ЕГН **********, твърди, че е собственик на лек автомобил марка и модел „************“, рег. № ********. Сочи, че на 24.06.2024 г. паркирал лекия автомобил в **************************.

Поддържа, че на същата дата, около 15:00 ч., дърво, намиращо се в непосредствена близост до паркирания автомобил, паднало върху последния, в резултат на което на същия били причинени материали вреди, изразяващи се в огънат преден капак, решетка лява и дясна, счупен десен фар, счупено предно стъкло, изкривена рамка на десните врати, огънат таван и др. Дървото било отстранено от увреденото МПС на 24.06.2024 г. от служители на СД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Поддържа се, че ответникът отговарял за озеленяването и поддържането на растителността в града, като ответникът следвало да носи отговорност за противоправното бездействие на служителите си, които не отстранили опасната растителност. Твърди, че е отправил покана до ответника да му заплати стойността на ремонта на лекия автомобил – 4193,33 лв., в срок до 25.10.2024 г., като ответникът не удовлетворил искането. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, БУЛСТАТ *********, подал отговор на исковата молба, чрез юрк. К. Ж. - М., с който 1 оспорва исковата претенция като неоснователна. Не било установено по безспорен начин причина за процесното увреждане да е именно паднало дърво върху процесното МПС. Не можело да бъде ясно определено къде е настъпило процесното събитие. Оспорва да е получавала сигнали за паднало дърво на процесното място. Оспорва да е налице бездействие от страна на неин служител за причиняване на процесните вреди, съответно – оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служителите и твърдените вреди. В условията на евентуалност моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са настъпили твърдените от него имуществени вреди, техния вид и размер, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие, наличие на задължение на ответника да упражнява контрол над поддържането на насаждения по улици в района на инцидента, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното деяние. В тежест на ответната страна да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от свидетелство за регистрация, издадено от Министерство на вътрешните работи, че към 24.06.2024г. е бил собственик на лек автомобил марка ************, с рег. № ********, рама № *****************.

Установява се от Удостоверение № *********/25.06.2024г., подписано от Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", че на 24.06.2024 г. в 18:53 ч. екип от СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил марка „***“, с рег. № ******** на адрес *****************************.

От приобщен по делото оптичен диск с писмо от МВР , „Национална система 112“, прието като неоспорено от страните заключение на съдебно аудиотехническа експертиза, което настоящият състав възприема като компетентно, обективно и безпристрастно и удостоверение за раждане от *****************, район „************“ от 14.10.2002 г. се установява, че на 24.06.2024 г. са постъпили два сигнала от майката на К. Н. за паднал клон върху автомобила на сина й на ул. *****************.

От представени извадки от публично достъпния регистър на образованието, поддържан от Министерство на образованието и науката се установява, че

*************, находяща се в

***************************** е общинско детско заведение.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. Д., приятел на ищеца, 2 които съдът кредитира като логични, последователни и достоверни, от които се установява, че на работят заедно във фитнес „********“, в кв. „**********“ на ул. „*****************, а точно до служебния паркинг на фитнеса се намира ***********************. В нейния двор имало много дървета, оградата била стара и захабена, а дърветата надвиснали в служебния паркинг.

Свидетелят бил на смяна с К. в деня на инцидента с колата на К.. Друг колега З. С. се обадил на К. да му каже, че има инцидент с колата му. Излязли от фитнеса и видяли клон върху колата, таванът бил смачкан, било пукнато предното стъкло – шофьорското, имало вдлъбнати по капака на колата, „***“, трета серия. След това свидетелят се върнал във фитнеса, а К. останал на паркинга. Фитнесът и детската градина са от една и съща страна на улицата.

Автомобилът бил паркиран успоредно на оградата на детската градина. Имало разстояние между оградата на детската градина и паркираната кола. Клонът, който паднал, бил голям, сух и стар, но достатъчно да направи щетата.

Дървото, което е паднало било вътре в двора на детската ясла от вътрешната ограда на детската градина, а не оградата към улицата. Свидетелските показания на Т. Д. са логични и последователни и следва да бъдат кредитирани като достоверни.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието като неоспорено от страните заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице Й., което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено. Съгласно същото на 24.06.2024 г. , около 15:00 часа , лек автомобил ************, с рег. № ******** е бил паркиран на *********************, където върху автомобила пада дърво. Всички увреждания по лек автомобил “ ************, с рег. № ******** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил “ ************, с рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4268,90 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, обуславящ възникването на отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно следствена връзка с процесното събитие, увреждане на автомобила от падане на дърво, което безспорно е разположено на територията на общината.

По делото се установява, че падналото дърво на 24.06.2024 г. е разположено в дворно място на общинско детско заведение, което по силата на чл. 2, ал.1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА представлява общинска собственост. Детското заведение е изградено и съществува до днес, видно от регистъра на училищата, поддържан от Министерството на образованието. Ето защо, поддържането и опазването му е задължение на *****************, поради което съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на дървесната растителност в град *****, района на ул. "*****************, 3 съгласно нормативните изисквания за безопасност, са били именно служителите на ответника.

Нормата на чл. 11 Закона за общинската собственост вменява в тежест на общината задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал.1, т. 3 , чл. 2 от Закона за устройството и застрояването на ***************** и Наредбата за изграждане , поддържане и опазване на зелената система на *****************, общината е длъжна да поддържа устройствените зони за общественообслужващи дейности в градската част на гр. *****, с оглед което и отговорност в случая да поправи вредите е възникнала за ответника.

Бездействието на служителите на общината при осъществяването на задължения за идентифициране и премахване на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Налице е и пряка - причинна връзка между бездействието на служители на ответника и настъпилите вреди, които по несъмнен начин са установени в хода на производството пред настоящата инстанция. Ето защо, съдът приема, че възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговоря по иска е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Тази презумпция досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие по отношение поддържането на дървесните видове в посочения район на служители на ответника не е оборена в процеса, поради което исковете по чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД са доказани по основание.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза всички увреждания по процесния лек автомобил в причинно – следствена връзка с процесното събитие, изчислена на база средни пазарни цени към датата на инцидента, е на стойност 4268,90 лв. Ето защо, като взе предвид, че искът е предявен за сумата от 4193,33 лева, то при спазване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, намира, че искът се явява основателен в предявения размер.

По иска за лихви:

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, но доколкото исковата претенция за лихва за забава е предявена от 11.10.2024 г. до 17.12.2024 г., съдът приема, че същата е установено по основание и по размер, изчислен с помощта на интернет калкулатор възлиза на 107,96 лева, поради което претенцията се явява основателна в цялост.

По разноските:

4

С оглед изхода от спора, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в размер на 720 лв.- платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024 г., както и 168 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за САТЕ, както и 300 лева – депозит за съдебно аудио-техническа експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ *********, с адрес:

************************** да заплати на К. К. Н., ЕГН ********** , с адрес: ************************************************* на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 193,33 лева (четири хиляди сто деветдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца лек автомобил марка "************“, рег. № ********, в резултат от паднало дърво на 24.06.2024 г. върху същия в ************************** , ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 107,96 лева ( сто и седем лева и 96 стотинки) за периода от 11.10.2024 г. до 17.12.2024 г.