Определение № 1710 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1710 гр. София, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501680 по описа за 2025 година С определение № 164 от 1.04.2025 г., ОС Благоевград, по т.д. № 62/25 г., прекратява производството по делото и го изпраща на РС Разлог по подсъдност.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищците В. Д. Г., В. Л.

О., А. Л. О. и Н. Л. О.. Излагат се доводи, че се касае до съединени искове и същите подлежат на разглеждане заедно от окръжен съд, тъй като единият от тях не подлежи на разглеждане от районен съд. Моли да се отмени определението и делото да се върне на ОС.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред ОС Благоевград е подадена искова молба от В. Д. Г., В. Л. О., А. Л.

О. и Н. Л. О., насочена срещу „Инарт Ууд“ ЕООД, „Миле Инженеринг“ ЕООД и „Катарино Пропърти“ ЕООД. Твърди се, че наследодателят на ищците е загинал при трудово злополука, като се претендира обезщетение както от работодателя (първото дружество), така и от другите две дружества - „Миле Инженеринг“ ЕООД - в качеството му на изпълнител по договор за строително монтажни работи и възложител на строителен работи по покривни конструкции, а „Катарино Пропърти“ ЕООД – в качеството му на възложител на строително монтажни работи, като собственик на терена и инвеститор на новостроящите се сгради. Поискано е солидарно осъждане.

1

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По идентичен казус досежно определяне на подсъдността, настоящият състав и докладчик са постановили определение от 13.01.2020 г. по гр.д. № 6521/2020 г., САС, 14 с-в, на което се позовава в частната жалба и представителя на ищцовата страна. В същото е посочено:

„Приложимо към процесния казус е разрешението дадено в определение № 208 от 14.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2883/2016 г., І ГО на ВКС. Предмет на произнасяне от ВКС е била сходна хипотеза, а именно – разгледан е въпросът за подсъдността в казус, в който са били предявени искове за обезщетяване на неимуществени вреди на наследници от причинена смърт на техен близък при трудово злополука, насочени срещу работодателя и срещу прекия причинител.

ВКС намира, че исковете не могат да бъдат разделени и разглеждани в различни производства, след изменението на чл. 104, ал. 6 и чл. 210, ал. 2 изр. последно ГПК. Според тези правила исковете, предявени с обща искова молба независимо от цената им са подсъдни на окръжен съд, ако един от тях е подсъден на този съд и подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред. Доколкото искът по чл. 200 КТ не се разглежда по реда на бързото производство, а по общия исков ред, а последния е относим и към иск за обезщетение по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД, то условията за недопускане на разделяне са налице. Според ВКС подлежащите на доказване факти и по двата иска са сродни и се намират във взаимна връзка, поради което на основание чл. 210, ал. 2 изр. 2 ГПК разделяне на производството по почин на съда не следва да се допуска.

В друг акт на ВКС - решение № 141 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 5015/2013 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, е обсъждана хипотеза, в която са предявени съединени искове за солидарно ангажиране на отговорността на ответникаработодател по чл. 200 КТ, тази на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и на прекият причинител по чл. 45 ЗЗД. В този случай основен предмет на коментар от Върховния съд е било дали е налице солидарност между ответниците, макар и да е прието, че тя произтича от различни факти.

Соченото решение е от значение за настоящият спор по подсъдност дотолкова доколкото от същото се установява, че ВКС е възприел за надлежно разглеждането на така съединените искове от окръжен съд като първа 2 инстанция.

Въз основа на изложеното по-горе, настоящият състав намира, че следва да бъде зачетена практиката, според която при предявени с една искова молба искове за солидарно осъждане за вреди от трудова злополука на работодателя и възложителя на работа, не следва да се допуска разделяне на производството и изпращане на иска по чл. 200 КТ (срещу работодателя) на СРС.“ Предвид изложените мотиви, относими и по настоящото дело, частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и преписката да се върне на ОС за продължаване на производството.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 164 от 1.04.2025 г., ОС Благоевград, по т.д. № 62/25 г.

ВРЪЩА преписката на ОС Благоевград за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3