Определение № 90 от 23.05.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Разград, 23.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Валентина П. Димитрова

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20223300600145 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Настоящото дело е образувано по постъпила частни жалби от защитниците на подсъдимите А. Ц. З. и Л. К. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 26.04.2022 год. по нох дело № 679/2021 год. по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемите са оставени без уважение.

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия А. Ц. З. се сочи, че в обвинителния акт не са посочени критериите, по които деянието е било квалифицирано като такова извършено по хулигански подбуди. Сочи се още, че в материалите по досъдебното производство липсвали доказателства, които да водят до извод, че подсъдимия З. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които да обуславят квалификацията на деянието му, като такова извършено по хулигански подбуди. Навежда и възражения за опорочаване на процедурата за разпознаване на лица и предмети, като излага подробни съображения за това. Моли за отмяна на постановеното протоколно определение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.

В частната жалба, подадена от защитника на подсъдимия В. Л. К. се сочи, че постановеното протоколно определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не обсъдил поотделно доводите на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се още, че първостепенния съд 1 необосновано не е отчел обстоятелството, че обвиненията на двамата подсъдими са идентични, като не било направено разграничение между действията им. Счита, че правото на защита на подсъдимия К. е нарушено, тъй като било неясно какви точно действия е извършил и какви наранявания е нанесъл на пострадалия Б.. Посочва се също, че е налице разминаване между постановлението за привличане и внесения обвинителен акт в съда, което е довело до грубо нарушаване на правата на подсъдимия К.. Навежда възражения за липса на описание и конкретизиране на действията на подсъдимия К., които съставляват грубо нарушение на обществения ред, което да обуславя квалификацията на извършеното от него, като такова по хулигански подбуди. Моли за отмяна на постановеното протоколно определение от 26.04.2022 год. и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия К..

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частните жалби, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.

Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.

345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледани по същество, частните жалби са частично основателни, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – нeправилно.

Действително, във внесения в Районен съд - Разград обвинителен акт, е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, но отстраними такива, очертани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК. Същото се състои в това, че В. Л. К. е привлечен с Постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2021 година /лист №51 от ДП № 1873 ЗМ-597/2019 г. по описа на РУМВР Разград/ за извършено от него в съучастие с 2

А. З. престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а впоследствие с внесения обвинителен акт срещу него е повдигнато обвинение по чл. чл. 131 ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с което е допусната неяснота по отношение на квалифициращ съставомерен признак, касаещ престъпната деятелност на подсъдимия. Само по себе си добавянето на допълнителен квалифициращ признак съставлява прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, което налага извършване на ново привличане по реда на чл. 225 от НПК. Анализът на съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл. 225 НПК може да бъде обобщена по следния начин: така, както в съдебното производство съдът с присъдата не може да осъди подсъдимия по обвинение, което надхвърля фактическите и правни рамки на обвинителния акт, по същия начин и в досъдебната фаза с обвинителния си акт прокурорът не може да “надскочи” от фактическа и правна страна последно предявеното срещу лицето обвинение, срещу което то се е защитавало, защото това би довело до недопустимо влошаване на положението му.

Доколкото в кориците на досъдебното производство не се съдържат данни за извършено ново такова привличане на обвиняемия, което по своята същност съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила /от категорията на отстранимите/, довело до ограничаване на неговите права, предвид това, че с внесения в съда обвинителен акт му е повдигнато обвинение, по което същият не се е защитавал в хода на предварителното производство, се следва прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Разград.

По наведените твърдения с частните жалби за липса в обвинителния акт на обстоятелства, разкриващи наличието или липсата на доказателства, касателно квалификацията на деянието като "извършено по хулигански подбуди", настоящата инстанция намира същите за неоснователни. Преди всичко е необходимо да се посочи, че суверенно право на прокуратурата е да формулира обвинението по начин, какъвто намери за добре – по аргумент от чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България. Именно това е институцията, която има правомощието да даде рамки на обвинението и да очертае предмета на производството. Недопустимо е при преценката по реда на чл. 248 от НПК (а също и по този по чл. 288, т. 1 от НПК), под претекст на констатирани протИ.речия и непълноти в обвинителния акт, на практика да се връща делото на досъдебната фаза за промяна на квалификацията на инкриминираното деяние. Съдът, дори и да смята, че квалификацията е неточна или не отговаря на установените и описани в обстоятелствената част факти, няма възможност да поиска коригиране на обвинителния акт в тази му част. Въпросите, свързани с прецизността на квалификацията на инкриминираните деяния и субективната страна на престъплението, са все въпроси, които могат да получат отговор по реда на чл. 301 от НПК – с присъдата, но не и по реда на чл. 248 от НПК. С оглед изложеното първостепенния съд правилно е оставил без уважение това искане на защитата на подсъдимите.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи възраженията наведени, както в проведеното разпоредително заседание, така и в подадената частна жалба от защитника на подсъдимия З., за наличие на процесуални нарушения при 3 провеждането на процедурата по извършване на разпознаването на лица и предмети. За пълнота следва да се добави, че съществува законова забрана в разпоредително заседание, какъвто е и настоящият случай, да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства, по арг. от чл. 248, ал. 4 от НПК. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и принципната забрана за връщане на делото на прокурора при допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателства, намираща своето отражение в т. 1 от ТР № 2 ОТ 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС.

По възражението за идентична правна квалификация по отношение на двамата подсъдими, настоящият въззивен състав намира следното:

Повдигнато е обвинение срещу двамата подсъдими за извършено от тях престъпление в съучастие, под формата на съизвършителство. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. Във връзка със съизвършителството при престъпления против личността, осъществявано едновременно, е налице изобилна съдебна практика. Следва да се отбележи, че при съизвършителството е без значение конкретния каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна деятелност общественоопасни последици (напр.: когато всички нанасят удари на жертвата, няма значение от кого точно е нанесен удара причинил именно увреждането), защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Разбира се конкретно обективиранато поведение на съизвършителите следва да бъде съобразявано при определяне на наказанието. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат подробни данни кой от подсъдимите какво поведение е имал. С оглед изложеното първоинстанционния съд правилно е преценил, че това не съставлява съществено процесуално нарушение, като е оставил без уважение възраженията в тази насока.

За пълното на изложението следва да се посочи, че в разглеждания случай в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е посочил, защо приема, че престъплението спрямо всеки един от подсъдимите, предмет на обвинението, е извършено по хулигански подбуди, а също така не е отразил и становището си относно това при каква форма на вина е действал всеки един от тях при осъществяването му. При престъпления против “личността“, осъществени по хулигански подбуди е необходимо да се посочат действията, чрез които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и че тези прояви са мотивирали самото поведение на дееца да извърши конкретното престъпление. Формата на умисъла е от съществено значение, с оглед спецификите при ангажиране на наказателната отговорност за престъпления по чл. 130 и чл.

131 от НК.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия К..

4

Това обосновава изводът, че неправилно първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на защитниците на двамата подсъдими за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото протоколно определение и връщане на делото на Районна прокуратура - Разград за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.