Определение № 121 от 11.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 100/2024
- Вид
- Определение № 121
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121 гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000100 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 ГПК.
Обжалвано е протоколно определение от 20.03.2024г. по т.д.№29/2023г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, с което е оставено без уважение искането на ищцата М. В. П. за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, като неоснователно.
ОС- Ловеч е приел, че ищцата разполага със средства за заплащането на такси и разноски в производството, тъй като към момента на завеждане на иска е представена разписка, подписана от П. с поставен дактилоскопен отпечатък, че е получила сумата 50 000 лева обезщетение и тези обстоятелства не са оборени, както и предвид обясненията, че е получила сумата 10 000 лева обезщетение, по нейни твърдения, за увреждане на Л. Л..
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на тези изводи на съда. Твърди се, че ищцата не е получавала от ответното дружество застрахователно обезщетение от 50 000 лева- тази сума застрахователя платил на трето лице- С. В. Б., а не на нея. Предмет на производството по делото било именно и обстоятелството дали П. е получила от С. В. Б. сумата 49701.80 лева. Определената ДТ по делото била в размер на 10000 лева /по 2000 лева за иска за прогласяване нищожност на споразумение и по иска за унищожаване на споразумение и 6000лева по иска по чл. 432 от КЗ/. Заплащането на таксата не било в нейните възможности, за което представила декларация за доходи и имущество, справка от имотен и търговски регистър. Доходът, получаван в семейството на ищцата /вдовица/, се състоял само от наследствените пенсии, отпуснати на три от ненавършиите пълнолетие деца /3 деца по 392,28лева=1176.84лева/. Домакинството й се състояло от 12 души, вкл. четири лица под 18 годишна възраст, нейни родни деца, които получавали пенсия в минимален размер, като наследници на 1 починалия й съпруг и техен баща В. Л.. Доходът, с който се издържало семейството, бил от пенсията отпусната на непълнолетните деца. Ищцата не извършвала търговска дейност, услуги с личен труд, селскостопанска дейност, не притежавала дялове и акции в търговски дружества, не притежавала парични влогове.
Претендирано е обжалваното определение да бъде отменено и ищцата да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по делото.
Жалбата е основателна.
Целта на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите за съдебното производство. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на осн. чл.83 ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Тежестта за установяването им е върху молителя, чрез представените от него доказателства, каквато е и декларацията за семейно и имуществено състояние, в която същият декларира изискуемите за преценката на съда данни и носи отговорност по чл. 313 НК за верността на декларираните обстоятелства.
Видно от определение №35/23.02.2023г. ОС- Ловеч е указал на ищцатамолителката М. П., да внесе държавна такса в размер на сумата 10000 лева общо, от които по 2000 лева по първите два иска и 6000 лева по иска по чл.
432 от КЗ, като представи вносната бележка в канцеларията на съда.
В декларацията си по чл.83 ал.2 т.2 ГПК /л.133/ М. П. твърди, че единственият доход на семейството й е от наследствените пенсии, получавани от нея и трите й непълнолетни деца, в общ размер 1176, 84 лева.
Сочи, че домакинството й се състои от 12 лица, с които живее в собствен недвижим имот- къща 80 кв.м. в с Петревене. Не притежава парични влогове, МПС, не работи, не извършва селскостопанска дейност или дейност като ЕТ, не притежава дялове и акции в ТД. Сочи, че: страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи от 100 лева месечно; заболяване на член от семейството също налага допълнителни периодични разходи от 200 лева месечно.
Имайки пред вид горепосочените данни за имущественото, здравословното и семейното й положение, съдът намира, че молителката М.
П. не е в състояние и не може да заплати определените за заведеното от нея исково производство ДТ и разноски, поради което следва да бъде освободен а от това задължение. Същата, под страх от наказателна отговорност, е заявила, че средствата за издръжка на нея и домакинството, включващо 12 лица, вкл. непълнолетни, са единствено от наследствени пенсии, получавани от нея и 2 ненавършилите пълнолетие деца, поради смъртта на съпруга й. Финансовата и имуществена възможност дали лицето може да заплати таксите и разноските по заведеното от него дело се преценява към момента на подаване на исковата молба, поради което въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Ловеч, че молителката разполага със средства, тъй като сама признала, че е получила 10 000 лева обезщетение и е налице разписка, подписана от П. с поставен дактилоскопен отпечатък, че е получила сумата 50 000 лева обезщетение. Няма данни кога М. П. е получила първата цитирана сума, а същата е декларирала /под страх от наказателна отговорност/, че не притежава парични средства и влогове. А обстоятелството получила ли е сумата 50 000 лева е именно предмет на заведеното от нея дело, като същата твърди, че тези пари не са й дадени.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.03.2024г. по т.д.№29/2023г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, в частта, в която което е оставено без уважение искането на ищцата М. В. П. за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, вместо което постанови:
ОСВОБОЖДАВА М. В. П., ЕГН:**********, от заплащане на държавна такса и разноски за производството, на осн. чл.83 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3