Решение № 199 от 13.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Ихтиман, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200275 по описа за 2023 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от ДЗЗД „* *“ ЕИК по БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление област София, с. *, действащо чрез юрисконсулт М. срещу Наказателно постановление № 23–2200220 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.

Първоначално, въз основа на жалбата, е било образувано АНД № 410 от 2022 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, по което е било постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД № 224 от 2023 г. по описа на Административен съд – София област. С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от районния съд.

Чрез депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание процесуалният представителна на ответника сочи, че оспорва жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

В процесното наказателно постановление е посочена следната фактическа обстановка, която съдът, въз основа на събраните писмени доказателства, приема, че действително е настъпила, а именно:

При извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ относно спазване на трудовото законодателство на 13.04.2022 г. на ДЗЗД „* *“, обект: Модернизация на ж.п. участък * * - * по обособени позиции, участък: междугарие РП Побит камък - РП *1 изток, находящ се в землището на с. * и при извършена проверка по документи в периода от 18.04.2022г. до 04.05.2022г. е установено, че ДЗЗД „* *“, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на *, ЛНЧ *.

Съгласно Заповед №183/27.09.2021 г. посоченият по-горе работодател е въвел сумирано изчисляване на работното време за период от 4 месеца, считано от 01.10.2021 г. и работното време е организирано по следния начин: нощна смяна е от 20:00 ч. до 4:00 ч. и дневна смяна от 07:00 до 20:00 ч. През месец ноември 2021 г. и месец декември 2021 г. * работил нощна смяна на 30 ноември 2021 г. до 04:00 ч. на 01.12.2021г. и дневна смяна на 01.12.2021 г. от 07:00 ч.

Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение, предхождащ издаването на наказателното постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

Съгласно текста на чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

В разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ е разписано, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

Според член 412а от КТ За нарушения на трудовото законодателство се налагат: глоба - на физическите лица и имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци, и на дружества, създадени по реда на ЗЗД. От тази норма се налага извод, че санкции за неспазване на трудовото законодателство могат да се наложат и на граждански дружества, учредени по реда на ЗЗД.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитано лицето Д. С. – служител на ДИТ Софийска област. Свидетелката ясно и последователно разказва как е извършена проверка на дружеството по ЗЗД, както и че от представени от работодателя документи било констатирано, че работното време се изчислява сумарно с период на отчитане от четири месеца, а от представени присъствени формуляри се констатирало, че лицето, посочено в акта, е работило на 30.11.2021 г. нощна смяна, каоята нощна смяна била от 20:00 часа до 04:00 часа, а на 01.12 работило дневна смяна, която започва в 07:00 часа. Свидетелят уточнява, че за смените е имало заповед на работодателя.

Видно от документи, приложени към административната преписка и представляващи присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на работа, през месец ноември 2021 г. и месец декември 2021 г. * е работил нощна смяна на 30.11.2021 г. до 04:00 ч. на 2 следващия ден и след това е работил дневна смяна на 01.12.2021 г. от 07:00 ч.

От съдържанието на Заповед № 183/27.09.2021 г. става ясно, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за период от четири месеца, считано от 01.10.2021 г., като работното време е организирано по следния начин: дневната смяна е от 07:00 ч. до 20:00 ч., а нощната - от 20:00 до 04:00 ч.

Въз основа на посочените по-горе доказателства, съдебният състав приема, че описаното в наказателното постановление нарушение и било извършено.

По делото не са представени доказателства, който да опровергават направения по-горе извод.

В текста на чл. 414, ал. 1 от КТ е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства нарушението да е повторно, както и жалбоподателят преди датата на въпросната проверка да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото законодателство. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 2500 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум от 1500 лева.

За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с нормалното протичане на трудовия процес. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които да са наложили работникът спешно да поеме две работни смени, без между тях да е спазена предвидената от закона почивка.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 80 лева за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на ответника.

Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23–2200220 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на ДЗЗД „* *“ ЕИК *, с представител *, е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 152 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

3

ОСЪЖДА ДЗЗД „* *“ ЕИК по БУЛСТАТ * ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4