Решение № 18531 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18531 гр. ......., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110153004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. И. срещу ......., с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ..... г. поради противоречието му със закона.

Ищцата твърди, че на 13.05.2025 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № ..., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 600 лв., която следвало да върне в срок до 30 дни, при уговорен ГПР в размер на 42,58 % и ГЛП от 36 %. Според чл. 17, ал. 1 от договора, в тридневен срок от сключването му ищцата следвало да предостави обезпечение по кредита чрез поръчител или банкова гаранция, които следвало да отговарят на определени условия. В чл. 27, ал. 1 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, в който не било предоставено обезпечение. Твърди, че уговорената неустойка била включена в погасителния план към договора, като общата стойност на дълга възлизала на 1212,17 лв. Счита, че посочената неустойка имала характера на скрита лихва, която не била включена при определяне на 1

ГПР по кредита. В тази връзка, неточното посочване на ГПР по договора обуславяло нищожността му. Излага доводи относно неравноправния характер на клаузата за неустойка, както и относно заобикалянето на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит поради неточно отбелязания в съдържанието му ГПР. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения, с който оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Счита, че неустойка по договора била индивидуално договорена и не следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита. Отбелязва, че плащането на неустойка било обусловено от неизпълнението на договорните задължения на ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.06.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че на 13.05.2025 г. помежду им бил сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който ищцата е усвоила предоставена й в заем сума в размер на 600 лв.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 17.07.2026 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № ..... г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, и приложимите към него Общи условия. По силата на сключения договор за потребителски кредит № ..... г. заемодателят ....... се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 600,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 30 дни съгласно погасителен план, 2 приложен към договора. Видно от договора, между страните била уговорена една погасителна вноска, включваща главница, лихва и неустойка.

Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 36. Безспорно е между страните, че главницата по договора и предоставена на потребителя. Съгласно чл. 17 от процесния договори за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължил в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант – физическо лице, на възраст над 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500 лв. или над тази сума, който няма записи в ЦКР относно просрочия по кредити или заеми, да има валидно трудово правоотношение поне в последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора за кредит, да не е поръчител по друг кредит към банка или финансова институция или кредитополучател по кредит със ......., като посоченото лице следва да поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора.

Алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки/. При неизпълнение на посоченото задължение е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на сумата от 0,9 % върху усвоената сума за всеки ден, в който това задължение не е изпълнено. Предвидено е тази сума да се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и да бъде отразена в погасителния план /чл. 27, ал.2 от договора/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По искът с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № .....г., твърдените основания за недействителност на договора (уговаряне на ГПР в размер, надхъвърлящ законоустановения максимален такъв).

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова 3 финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит от 13.05.2025г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Между страните е спорен въпросът дали уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР. Съдът намира следното по този въпрос: Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение 4 намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по[1]специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Видно от данните по делото, уговорения в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 20 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице – поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.

Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото 5 съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради изложеното съдът намира, че предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.