Решение № 5814 от 14.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5814 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.а

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка С.а Въззивно гражданско дело № 20231100504595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.02.2023 г. по гр.д. № 35084/21 г., СРС, ГО, 24-ти състав е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2, по предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. С. М. неимуществени вреди, изразяващи се преживян стрес, несигурност, притеснение, засягане на честта и достойнството му вследствие на незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1 от НК, по което Д. С. М. е бил окончателно оправдан с Решение № 672 от 09.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 5559 по описа за 2016 г. на СГС, НО, I въззивен състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.06.2021 г.) до окончателно изплащане, като е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ над присъдената сума до пълния предявен размер от 3000 лева, и сумата в размер на 761,81 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.06 2018 г. до 1

17.06.2021 г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над присъдената сума до пълния предявен размер от 900 лева. Осъдил е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****” № 52, ет. 3, ап.6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 470,87 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковите претенции.

Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2 с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че в конкретния случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно претърпени неимуществени вреди, за които по безспорен и категоричен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка единствено и само с процесното обвинение. Съдът не е обсъдил в достатъчна степен възраженията на ответника, че в случая са налице обективно съществуващи обстоятелства, които сочат на ниска степен на увреждане.

Съобразно събраните доказателства спрямо ищеца е наложена най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която изисква обвиняемото лице да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като спрямо ищеца не са налагани други мерки за процесуална принуда.

За да може да се ангажира отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да е търпял вреди именно в резултат на осъществената срещу него наказателна репресия в качеството му на обвиняем, като не е достатъчно само образуваното срещу него наказателно производство.

В решението си съдът не в достатъчна степен е съобразил направеното с писмения отговор възражение по чл.5 от ЗОДОВ тъй като ищецът, макар и оправдан за престъплението по чл. 129, ал.2 НК, като такова от общ характер, е осъществил престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 НК, причинявайки лека телесна повреда на А.С.С., чийто граждански иск е бил уважен. Единствено противоправното поведение на ищеца е станало причина за осъщественото спрямо него наказателно преследване за престъпление от 2 общ характер. С недобросъвестното си поведение е създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не могат да се черпят права от собственото си противоправно поведение. Счита се, че не следва да се ценят показанията на свидетелят С. в частта им относно здравословното и психическото състояние на ищеца. Недопустимо е установяването на тези обстоятелства само с гласни доказателствени средства. Счита се, че наличието на заявените в исковата молба неимуществени вреди не се установи по безспорен и категоричен начин със съответните допустими доказателствени средства.

От друга страна размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което е присъдено, е завишен, не съответства на принципите, залегнали в чл.

52 от ЗЗД и на установената съдебна практика по аналогични дела /включително и тази на ЕСПЧ/. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид твърденията на ищеца и изнесеното от свидетеля относно отражението на обвинението върху здравословното състояние, авторитета, личния и служебен живот на ищеца, като по този начин е определил едно необосновано завишено обезщетение, тъй като за вреди от такова естество не са ангажирани относими доказателства.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част, а в условията на евентуалност, съдът да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като завишено, несъобразено с чл.52 ЗЗД и установенота съдебна практика по аналогични дела, включително и тези по ЕСПЧ, както и да бъде намален размерът на присъдени разноски от първоинстанционния съд съразмерно с уважената част от иска.

Въззиваемият Д. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Ж. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на 3 правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пред.1 ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2021 г.-подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 900 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.06.2018 г./ 3 години преди предявяването на иска/ до 17.06.2021 г.

Ищецът Д. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Ж. В. от САК сочи, че СРП е внесла срещу него обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 7573 от 2014 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав. Съдебното производство приключило окончателно с постановяването на Решение № 672 от 09.06.2017 г. постановено по ВНОХД № 5559 от 2016 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав. Пред първата инстанция ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, като бил оправдан по останалата част от обвинението-за причиняване на счупване на носни кости на пострадалия, в която оправдателна част присъдата била потвърдена от въззивния съд. С решението на въззивния съд ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер. Твърди се, че в резултат на повдигнатото незаконосъобразно обвинение ищецът бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни душевни изживявания-стрес, чувство за притеснение и несигурност, засягане на честта, достойнството и доброто му име. Към момента на започване на наказателното производство ищецът бил на 32 години, с чисто съдебно минало, семеен и бил баща на малко дете, а законът предвиждал наказание „лишаване от свобода” за срок до 6 години за повдигнатото тежко престъпление. Твърди се, че от момента на постановяване на първоинстанционната присъда до нейното изменение с 4 въззивния съдебен акт ищецът претърпял по-висока степен на притеснение за бъдещето си заради евентуалното потвърждаване на присъдата. Ответникът СРП е продължил да поддържа повдигнатото обвинение. Несъбирайки своевременно определени доказателства, Прокуратурата е нарушила задължението си по чл. 13, ал. 1 от НК за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина. Ищецът изрично е посочил, че счита продължителността на наказателното производство да не е прекомерна, като не претендира настъпването на вреди извън обичайните.

Ответникът Прокуратурата на Р България в депозирания писмен отговор е оспорил исковете по основание и размер.

Съдът констатира следното:

По делото е приобщена преписката по НОХД № 7573 по описа за 2014 г на СРС, НО, 5-ти състав, ведно с тези на развилите се във връзка с него производства по инстанционен контрол и досъдебното производство. С постановление за привличане на обвиняем, предявено на ищеца на 26.03.2014 г., той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал 2 пр 5 вр. ал. 1 от НК. С постановлението на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 10.04.2014 г в съда е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК за това, че на 11.12.2013 г около 21.00 часа в гр. София, ул. ****, на етажната площадка на 2-ри етаж, нанесъл удар с ръка в областта на лицето на А.С.С., в резултат на което му причинил средна телесна повпеда изразяваща се в счупване носните кости с изкривяване на носната преграда, реализиращо медико-биологичния квалифициращ признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пред районния съд било образувано НОХД № 7573 по описа за 2014 г. на СРС, НО, 5-ти състав С протоколно определение от 06.11.2014г. мярката за неотклонение на подсъдимия била изменена от „подписка” в „парична гаранция в размер 300 лева, поради неявяване на подсъдимото лице без посочване на уважителни причини за това, въпреки редовната процедура по уведомяването му. В производството пред СРС пострадалият е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец.

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия същият е бил неосъждан и към момента на привличането му към наказателна отговорност той е бил на 32 годишна възраст. С разпореждане от 13.11.2015 г. делото било отсрочено 5 за друга дата и съдебното следствие е започнало отначало поради изменение в съдебния състав. С присъда от 17.06.2016 г. подсъдимият е бил признат за виновен в това че на 11.12.2013 г. около 21.00 часа в гр. София, ул. **** на етажната площадка на 2-ри етаж, нанесъл удар с ръка в областта на лицето на А.С.С. в резултат на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкривяване на носната преграда, реализиращо медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота престъпление по чл. 129, ал 2 , пр. 5 , вр. ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението за причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване носните кости. С крайния съдебен акт СРС е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 2000 лева - обезщетение за предявения граждански иск, ведно със законната лихва, и на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил на подсъдимото лице да заплати сторените в производството разноски. С протоколно определение от 17.06.2016 г. съдът е потвьрдил мярката за неотклонение „подписка”, взета спрямо подсъдимия.