Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 718 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 223/2026
Вид
Определение № 718
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Варна, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №74515/01.09.2025г. по описа на ВРС на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А. И..

Предмет на обжалване е частта на решение №2954/05.08.2025г. на Варненски районен съд, 35-ти състав, постановено по гр.д. №3542/2024г. по описа на ВРС, с която предявеният от ответното дружество – настоящ жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД насрещен осъдителен иск срещу ищцата Д. Ж. К. за връщане на чистата стойност на Договор за потребителски кредит № *********** г., в случай, че бъде обявен за нищожен, е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 2 259 лева до пълния претендиран размер от 2 751,20 лева.

Основното оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материален закон при определяне размера на чистата стойност на главницата по договора за кредит, като се твърди, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, както неправилно е приел съда, а същата е част от главницата по кредита. Според въззивника сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Поради това застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход“, съответно не е включена като разход при формиране размера на ГПР по кредита. Твърди се, че в случая застрахователната премия в размер на 592,20лв. е част от главницата по процесния договор за кредит, тъй като кредиторът я е заплащал директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия.

Позовава се на конкретно сочена съдебна практика в подкрепа на становището си.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и по същество уважаване на насрещната му претенция в цялост. Претендира присъждане на разноски.

1

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.

Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен срок ищцата Д. Ж. К., чрез пълномощника си по делото адвокат Б. Б., САК, е подала писмен отговор вх. №83151/03.10.2025г., в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Твърди, че дължимата застрахователна премия не следва да се причислява към главницата по договора за кредит. Сочи, че потребителят заплаща задължението си по застрахователния договор под формата на месечни вноски към застрахователния агент за сумата, отпусната му по силата на договора за кредит. Посочва съдебна практика в защита на становището си. Твърди липса на договореност между страните по договора за кредит, по силата на която кредитодателят да сключи застрахователен договор от името на кредитополучателя.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №100831/03.12.2025г. по описа на ВРС на ответника – ищец по насрещния иск „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, подадена от пълномощника му по делото юрисконсулт А. И., срещу определение №16641/30.11.2025г. по гр.д. №3542/2024г. на Варненски районен съд, 35-ти състав, с което съдът е отказал да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Определението се оспорва като неправилно, като се твърди, че очакването, че кредиторът на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за връщане на дадената главница, която винаги е дължима, според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК /т.е. чистия размер на кредита/ без да му се дължат разноски за съдебния процес е напълно неоснователно, тъй като по този начин самият кредитор ще бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне за главница, в случаите когато договорът е нищожен. Позованата практика на СЕС е основана на опасението, че ако се присъдят разноски на кредитора потребителят може да възпрян да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, която в случая не е приложима, тъй като в случая потребителят е ответник и може да се брани с възражение за нищожност на договора, по което не дължи държавна такса. Наред с това жалбоподателят счита, че след като съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор, то липсва необходимост потребителят да предявява иск за нищожност на договора, като разполага и с друго отбранително средство, а именно – възражение за нищожност на договора за кредит. Моли за отмяна на обжалваното определение и съответно изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 560,04 лева.

Осъществена е размяна на книжа. В указания му срок по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор на частната жалба.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в 2 първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №74515/01.09.2025г. по описа на ВРС на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А. И., против решение №2954/05.08.2025г. на Варненски районен съд, 35-ти състав, постановено по гр.д.

№3542/2024г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ответното дружество – настоящ жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД срещу ищцата Д. Ж.

К., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск за връщане на чистата стойност на сключения между страните договор за потребителски кредит № *********** г., за горницата над присъдения размер от 2 259 лева до пълния претендиран размер от 2 751,20 лева.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №100831/03.12.2025г. по описа на ВРС на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А. И., против определение №16641/30.11.2025г. на Варненски районен съд, 35-ти състав, постановено по гр.д.

№3542/2024г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на постановеното по делото решение №2954/05.08.2025г. в частта му за разноските.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни/ електронни адреси, чрез пълномощници.

УКАЗВА на страните, че най-късно до приключване на последното заседание по делото следва да представят списък на разноските (чл.80 ГПК).

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание. На въззивника „КРЕДИСИМО“ ЕАД да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната му жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3