Решение № 72 от 02.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600376 по описа за 2023 година Производството е по чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

Образувано е по искане на осъдената Д. К. П., депозирано чрез изрично упълномощения защитник адв. С. П., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 669/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и по НОХД № 2390/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, отмяна на постановените по тях решение и присъда в осъдителните им части, като вместо това подсъдимата П. бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК.

Алтернативно се отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Като основание за направеното искане се сочат допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция о съдената Д.

К. П. и защитникът й адв. П. поддържат искането изцяло. Претенцията за реализирани съществени процесуални нарушения, както от въззивната, така и от първата съдебна инстанция - на процесуалните принципи на чл. 13 и чл.

1

14 НПК, обосновават с неизясняване по непротиворечив начин на мястото на извършване на престъплението склоняване към лъжесвидетелстване и на действията на П., с които е осъществила изпълнителното деяние. Оплакването за нарушение на материалния закон аргументират с отсъствие в показанията на св. Х. (първоначалните) на изявления за обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството, в хода на което са депозирани - за престъпление кражба.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив пледира за отхвърляне на искането за възобновяване като неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , намира за установено следното:

С присъда № 26003/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 2390/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, подсъдимата Д. П. е била призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Със същата присъда тя е призната за виновна в осъществяването на престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 НК, изразило се в това, че на 14.05.2017 г. в с. *, обл. *, е подбудила Н. А. Х., в качеството му на свидетел по ДП№ 1191/2016 г. на РУ на МВР – *, устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта разследващ полицай А. И., а именно, че познава К. А. П. и че същият му е предложил 50 лв., за да каже, че е видял Д. П. и С. Г. да му вземат машините от автосервиза през лятото на 2016 г.

На основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т.

2, б. Б вр. вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК на подсъдимата е наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка за срок от една година.

По протест на прокурора и жалба на подсъдимата е образувано ВНОХД № 669/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, по което с решение № 129/03.07.2023 г. присъдата е потвърдена изцяло.

2

Искането за възобновяване на производството по делото относно осъдителните спрямо подсъдимата части на присъдата и въззивното решение е направено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Събраженията за това са следните:

1. Възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Внимателният преглед на въззивното решение и доказателствения материал по делото не установява претендираните процесуални нарушения в доказателствената дейност на Окръжен съд Пазарджик при извеждането на основно релевантните факти относно обвинението за подбудителство към лъжесвидетелстване. В мотивите на въззивното решение, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК, окръжният съд е изложил подробни съображения защо се солидаризира с първостепенния съд относно реализираното от подсъдимата П. поведение, осъществяващо всички съставомерни признаци на обсъжданото престъпление. Отправеното пред апелативния съд твърдение за отсъствие на доказателства относно местоизвършването му е неоснователно и аргументирано с несподеляеми изводи относно доказателствената стойност на показанията на свидетеля Х.. Действително при разпита му пред съда той колебливо е изразил становище, че е възможно подбуждането да е реализирано „в дома на П.“, като се твърди този дом да не е в с. *. Чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1 т. 2 НПК са били изцяло присъединени показанията на свидетеля Х. от ДП, както съдържащите инкриминираните твърдения (протокол за разпит от 29.05.2017 г., л. 147), така и тези, с които свидетелят се е отрекъл от тях (протокол за разпит от 05.06.2017 г., л. 148). Превратно се интерпретират от осъдената и защитника й заявените от свидетеля факти. След прочитането им, свидетелят Х. е заявил, че поддържа вторите си показания, като се е отрекъл от първоначалните такива. В тези „втори“ показания той ясно сочи, че подсъдимата П. е провела разговора, в който го е убедила да заяви неверни твърдения, именно в с.*, обл. *, у дома му. С основание съдът е избрал да се довери на показанията от досъдебното производство, тъй като са депозирани във време, по - близко до инкриминираното събитие, потвърдени са от свидетеля след прочитането им. Т.е., изводът за местоизвършването на 3 престъплението е съответен на изводимото от доказателствената съвкупност, а противно наведените пред настоящия съд оплаквания в тази насока са неоснователни. Те интерпретират различни факти, заявени при два отделни разпита. В първия - свидетелят Х. описва среща със свидетеля П.. Във втория си разпит твърди такава среща да не се е състоявала, като наред с това е заявил да е имало среща между него и П., при която тя го е мотивирала да депозира първоначалните си показания. Не може да се изведе противоречие относно мястото на извършване на престъплението, тъй като инкриминираните по делото действия е именно мястото на склоняване на Х. в дома му в с. *. Първоначално заявената от него среща със свидетеля П. е част от лъжливото му свидетелстване, отречена е от свидетеля, това е прието за доказано от съда. Съобщеното място за същата е несъотносимо към местоизвършването на инкриминираното престъпление по чл. 290 от НК.

Неоснователно е и възражението, че не е доказателствено установено с какви действия П. е осъществила обективните признаци на престъплението. И двата предходни съдебни състава по убедителен начин са изложили мотивите си, че тя е накарала свидетеля Х. да каже пред разследващия полицай неистина във връзка с разследвано престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е била привлечена като обвиняем. По споделяем начин е изведено, че с тези показания е следвало да се дискредитират показанията на свидетеля П., единственият свидетел - очевидец на соченото престъпление. Поради това не може да бъде възприето оплакването, че инкриминираните показания на свидетеля Х. не са свързани с подлежащите на изясняване обстоятелства в обсега на коментираното по- горе престъпление. Видно от протокола му за разпит (л. 147 от ДП), свидетелят Х. изрично е заявил, че свидетелят П. му е споделил „че от страх е пуснал жалбата“ и е поискал срещу възнаграждение от 50 лв. Х. да се яви в полицията и да заяви, че е видял П. и С. Г. да му „взимат машините“ - инкриминирания предмет на престъплението по 195, ал.1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е реализирал необходимата и дължима проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществен цялостен контрол на фактическата и юридическата нейна обоснованост.

4

Доказателствената му дейност е в съответствие с принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Прочитът на мотивите към въззивн ото решение ясно показва не само съгласието на въззивния съд с подхода на първата инстанция към доказателствените източници, но и аргументите, които са му позволили да се солидаризира с този подход и да възприеме правилността на извода на първостепенния съд за наличие на безспорни доказателства в полза на обвинението. Процесът на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд е проследим, ясни са мотивите му да не се съгласи с отправените упреци срещу дейността на районния съд относно съставомерността на извършеното.

2 . Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно, поради което не е налице и касационното основание по чл. 422, ал.

1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Следва да се констатира, че нарушението на закона се претендира не с оглед самостоятелното му процесуално значение, а предвид оспорената доказаност на обвинението.

В рамките на правилно изяснените факти е прието, че на инкриминираната дата подсъдимата Д. П. в с. *, обл. *, е подбудила Н. А. Х., в качеството му на свидетел по ДП № 1191/2016 г. на РУ на МВР - * устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта разследващ полицай А. И., а именно, че познава К. А. П. и че същият му е предложил 50 лв., за да каже, че е видял Д. П. и С. Г. да му вземат машините от автосервиза през лятото на 2016 г. За престъпление по чл. 195 от НК спрямо тези машини е водено ДП, в хода на което свидетелят Х. е депозирал показания, съдържащи описаните твърдения.

И настоящият съд приема за лишено от основание оплакването, че не са налице съставомерните признаци на престъплението по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК, тъй като не се съдържат значими за разследваното престъпление факти в показанията, за които свидетелят Х. е бил подбуден да депозира неистински твърдения. Напротив, по делото е несъмнено установено свидетелят Х. да е бил подбуден да каже, че пред него свидетелят П. е направил признание, отнемането на инкриминираните вещи да е било лъжливо заявено (от П.) пред полицията и в тази връзка да е поискал от Х. да потвърди, че е видял лично отнемането на вещите от две 5 лица, едното от които е Д. П.. Това оплакване е било наведено и пред окръжния съд и е намерило аргументиран отговор (стр. 7, абз. 3 от решението).

Неоснователно е и възражението, че не е доказателствено установено в какво се е изразило склоняването на свидетеля Х.. Видно е и от мотивите на въззивното решение (стр. 7, абз. 2), че това склоняване е прието да е реализирано при проведения от П. в дома на свидетеля разговор, при който тя е поискала той да заяви в хода на воденото ДП инкриминираните по делото твърдения, а след първоначалния му отказ е положила допълнителни усилия да го убеди, съобщавайки му, че очаква дете от него и задавайки му въпрос дали иска при това положение тя да влезне в затвор. По този начин му е въздействала успешно, мотивирайки го да депозира лъжливи показания.

Склоняването е доказателствено установено и направеният в тази насока извод - правилен.

Въззивният съд убедително, с позоваване и на относимата задължителна практика, е защитил виждането си относно противоправността на извършеното от П. (стр. 8 от решението) и дължимата правна квалификация по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК, а не по чл. 293 НК. С втората визирана норма законодателят е криминализирал деянията, в които е налице подбуждане към лъжесвидетелстване, но то не е реализирано от подбуденото лице. След като подбуждането на свидетеля Х. от подсъдимата към лъжесвидетелстване е било успешно, т.е. свидетелят е депозирал на 29.05.2017 г. пред орган по разследването показания, в които е потвърдил неистина относно разследваните събития по ДП № 1191/2016 г. на РУ на МВР - *, извършеното от нея е престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК .