Решение № 12404 от 25.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12404 гр. С., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110172928 по описа за 2024 година

„**я“ ЕООД е предявило против С. Н. Н. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 958,56 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **14.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане, 204,30 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.04.2018 г. – 14.04.2019 г. и 942,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.04.2018 г. – 09.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22480/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че на 14.04.2018 г. между „**“ АД и С. Н. Н. е сключен Договор за потребителски кредит № **14.04.2018 г., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв., който следвало да бъде погасен на 12 равни месечни вноски – всяка по 161,44 лв., в срок до 14.04.2019 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР по кредита в размер на 48,63%.

Договорът бил сключен по електронен път от разстояние съгласно ЗПФУР. Твърди, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си. Посочва, че на 22.03.2024 г. между „**“ АД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който „**“ АД прехвърлило на ищеца своите вземания към ответницата по процесния договор за потребителски кредит, индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била уведомена за извършената цесия на посочените от нея настоящ и електронен адрес в договора за потребителски кредит. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с връчването на ответницата на исковата молба, ведно с приложенията. Излага, че до настоящия момент ответницата продължава да е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата С. Н. Н. не е депозирала 1 отговор на исковата молба.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът приема, че предявения иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се явяват вероятно основателен.

С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът, който е сторил разноски в размер на 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.

Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**я“ ЕООД, ЕИК **, против С.

Н. Н., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 958,56 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **14.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане, 204,30 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 14.04.2018 г. – 14.04.2019 г. и 942,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.04.2018 г. – 09.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22480/2024 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева - разноски за исковото и заповедното производства.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2