Решение № 460 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330113864 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. Х. Й., ЕИК ********** против В. Н. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основА.е чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем от 06.07.2021 г., по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес: ***, сутерен, с предназначение на обекта: жилище, с площ от 10 кв.м.

Твърди, че договорът е прекратен с предизвестие от наемодателя, получено от ответника на 16.06.2025 г., с което му е даден едномесечен срок за освобождаването на имота, но ответникът не върнал имота.

Иска се осъждането на ответника да предаде имота. Претендира разноски.

В съдебното заседА.е, проведено на 19.11.2025 г. ищецът с молба е конкретизирал обекта, чието предаване се иска, като е посочено, че процесният обект, представлява стая, обзаведена, както е посочена в договора за наем от 06.07.2021 г., на адрес: ***, описА.К.то избено помещение с площ от 12 кв.м., разположено в югозападната част на приземния етаж, при грА.ци: на изток – коридор, на юг – обща тоалетна, на запад: дворно място, грА.чещо с *** и на север: стая на наследници на Е.К. и А.Д., а именно: на А.Н.К., Д.Е.К., Б.Х.К. – К. и М.Н.К..

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Н. Н. е подал отговор на исковата молба.

Твърди, че има сключен нов наемен договор между стрА.те, като в тази връзка сочи, че на 08-09.08.2025 г. било постигнато устно по телефона съгласие, с пълномощника * на ищеца – Д. И. Й., на базата на почти всички условия от стария договор от 06.07.2021 г. със следните параметри: повишаване на наемната цена от 80 лева на 100 лева, както и че наемателят – ответник се задължава да ангажира за своя сметка фирма, която основно да 1 почисти процесната стая.

На следващо място оспорва валидността на договора от 06.07.2021 г., като сочи, че реално и фактически не съществувало помещение от 10 кв.м., а предоставеното му от ищеца помещение е с площ от 25 кв.м. В тази връзка излага, че в сутеренния коридор имало 9 помещения, повечето, от които не се ползват.

Не оспорва, че обитава процесното помещение, като заявява, че е съгласен да заплаща тройно увеличена наемна цена, която да бъде заплатена наведнъж на ищеца.

Иска се отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на стрА.те, намира от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск е с правно основА.е чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

По своята правна природа договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на стрА.те.

Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва, съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързА. с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.

На основА.е чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между стрА.те е сключен договор за наем от 06.07.2021 г., за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес: ***, сутерен, с предназначение на обекта: жилище, с площ от 10 кв.м.; предаването на вещта на наемателя; че наемодателя е изпратил до наемателя изявление за прекратяване на договор за наем от 06.07.2021 г., получено от наемателя; че ответника обитава процесния имот. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 21.10.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказА., включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото – Договор за наем /л. 4-5/ от 06.07.2021 г., сключен между Й. Х. Й., чрез пълномощника си Д.И.Й. – като Наемодател и В.

Н. Н. – като наемател, по силата на който в полза на наемателя е отдаден под наем следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с адрес на имота: ***, сутерен, с предназначение – жилище, брой нива на обекта – едно, с площ: 10 кв.м., като стаята, предмет на договора се предоставя в окончателно завършен вид, със следното обзавеждане, а именно: единично чамово легло с матрак; нощно шкафче с телевизор *; стойка със стелаж /тръбен/; платнен гардероб; кухненска маса /стъклен плот/, два стола; метален шкаф; единичен котлон; мивка; два комплекта ключове, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща месечно наемно възнаграждение в размер на 80 лева, платим от 10-то до 15-то число на месеца, за който се дължи. Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че последният се сключва за срок от една година, а в разпоредбата на чл. 2, ал. 5 е установено, че ако след изтичане на наемния срок Наемателят продължава да ползва наетия имот със знА.ето и без противопоставянето на Наемодателя, договорът се счита за продължен като Договор за наем за неопределен срок. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора, е установено, че срокът на действие на настоящия договор може да продължен по всяко време 2 от действието му, чрез допълнително писмено споразумение между стрА.те. Посочено е още, че владението на имота, предмет на Договора се предоставя на Наемателя, днес при сключването на настоящия договор /чл. 2, ал. 2/. С разпоредбата на чл. 8, т. 3 от Договора е установено, че Наемателят е длъжен да ползва наетия недвижими имот индивидуално, спазвайки законодателството на РБ, сА.тарно – хигиенните и противопожарни правила, изисквА.ята по опазване на околната среда, както и да осигури недвижимия имот срещу посегателства, а според чл. 8, т. 5 - Наемателят е длъжен да стопА.сква имота с грижата на добър стопА.н. Съгласно чл. 9 от Договора, същият може да бъде допълване или изменян само по взаимно съгласие между стрА.те, изразено във формата на Анекс /споразумение/, който става неразделна част от договора след надлежното им подписване от стрА.те.

Уговорено е, че договорът се прекратява: с изтичане на договорения срок /чл. 10, ал. 1/; по взаимно съгласие между стрА.те, изразено в писмена форма с двумесечно предизвестие /чл.

10, ал. 2/; с едноседмично предизвестие от Наемодателя при неплащане на наемната цена от Наемателя, съгласно условията в чл. 3 и на консумативните разходи с повече от 15 дни; /чл.

10, ал. 3/; без предизвестие от страна на Наемодателя при неплащане на месечния наем и консумативни разходи с повече от 10 дни. /чл.10, ал. 4/. С разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Договора е установено, че при прекратяване действието на договора, Наемателят се задължава да предаде на Наемодателя владението на недвижимия имот, ведно с обзавеждането в срок от 3 дни, след момента на прекратяването на договора, като за състоянието му се съставя двустранен констативен протокол, подписан от двете стрА..

По делото е прието като писмено доказателство – Изявление за прекратяване на договор за наем от 06.07.2021 г., /л.3/, отправено от Й. Х. Й., до В. Н. Н., в което е посочено, че поради зачестили оплаквА.я от съседите и неспазване на разпоредбите на чл. 8.3 и чл. 8.5 от Договора за наем, то с настоящото изявление се прекратява действието на договора за наем на имота, представляващ самостоятелен обект в сграда на адрес: ***, сутерен, с предназначение на обекта: жилище с площ от 10 кв.м. Посочено е още, че същото изявление да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем на чл. 238 ЗЗД, считано от датата на получаването му. Изявлението от Наемодателя за прекратяване на договора за наем е от 16.06.2025 г., като същото е получено от ответника на същата дата – 16.06.2025 г., лично, за което наемателят В. Н. е положил подпис и изписване на имената си.

Подписът, положен в Изявлението за прекратяване на договора, получено на 16.06.2025 г. за ответника В. Н. Н., не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че същото е получено на 16.06.2025 г.

По делото са приети и – Нотариален акт за продажба на недвижим имот *** на Нотариус при ПРС; Нотариален акт за право на собстевност върху недвижим имот *** и Становище от лицензиран оценител /л.26/ - от които се установява, че Й. Х. Й. е собственик на апартамент в *** на *, застроен на 103 кв.м., ведно с избено помещение, при грА.ци: коридор, Е. и А.К.и, обща тоалетна, дворно място, избен килер – помещение за гориво, при грА.ци: изба на А.Т., Х.А., коридор и дворно място; както и на таванско помещение, както и на правото на ползване на 1/15 ид.ч. от правото на ползване на земята. От становище от лицензиран оценител, изготвено на 31.10.2025 г., се установява, че описаното в Нотариален акт *** на Нотариус при ПРС - избено помещение е с площ от 12 кв.м., при грА.ци: коридор, Е. и А.К.и, обща тоалетна, дворно място.

Съдът намира за неотносими възраженията на ответника, че реално и фактически не съществувало помещение от 10 кв.м., а предоставеното му от ищеца такова било с площ от 25 кв.м., поради което счита, че няма идентичност между ползваното от него под наем помещение, отдадено му с договора за наем. Това е така, тъй като между стрА.те в производството е безспорно обстоятелството относно местонахождението на отдадената под наем недвижима вещ, което обстоятелство е изяснено от съда в съдебното заседА.е, в което е направено конкретизация на недвижимия имот.

Следва да се посочи, че в производството по чл. 233, ал. 1 ЗЗД съдът не изследва 3 правото на собственост на отдадения под наем имот, както и актуалната му индивидуализация, с оглед възможността за настъпили промени в регулацията, а се произнася по искането за неговото освобождаване по начина, по който последният е индивидуализиран в договора за отдаването му под наем. Няма пречка и за прецизност стрА.те да посочат актуалната индивидуализация на предоставената за временно и възмездно ползване недвижима вещ, но това обстоятелство не представлява изискване за редовност на исковата молба, доколкото съдът не е сезиран с иск за установяване правото на собственост.

Следващият спорен по делото въпрос е свързан с твърденията на ответника, че с ищеца е сключен нов наемен договор – на 08-09.08.2025 г., когато било постигнато устно по телефона съгласие с пълномощника * на ищеца – Д. И. Й., с което стрА.те са постигнали съгласие, че наемната цена ще се повиши на 100 лева/месечно и, че наемателят се задължава да ангажира за своя сметка фирма, която основно да почисти процесната стая.

По делото са събрА. гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Е.С.И. /по искане на ищеца/ и Д. И. Й. /по искане на ответника/.

Свидетелят Е.С.И. /без родство/ твърди, че живее в *, на *** ** и познава Й. Й., който й е *** и същият има стая и на сутеренния етаж. Сочи, че всички имат такива стаи, като стаята на Й. грА.чи с общия коридор, обща тоалетна, двор, улица, като неговата сутеренна стая е вдясно от входа, а на свидетелката е вляво от входа. Сочи, че коридорът има само един вход. Твърди, че останалите стаи не се дават под наем, а другите съседи от входа си ползват стаите, основно, за да си събират непотребни вещи, като стаята на свидетелката е направена като механа, с цел да се ползва като стая, но нямат наематели. Сочи, че само Й. си дава стаята под наем, като от няколко години там живее В., който и в момента живее там. Сочи, че в стаята му, не е чисто - събира боклуци, хартии, опаковки за боклук. От стаята се носи ужасна миризма. Свидетелката живее на първия етаж, с малки деца и когато В. минел само през стълбището, миризмата влизала у тях. Сочи, че се притеснява, че би могло да стане пожар, тъй като ответникът събирал доста кашони, торби. От етажната собственост искали да го изгонят, искали да се съберат и да направят подписка, за да може да го изгонят, тъй като той отказвал. Твърди, че В. живее в тази стая, от около 3-4 години, като от самото начало мястото, което обитавал е по тази начин - миризмата била доста силна и неприятна.