Решение № 9409 от 16.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9409

Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050701839 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по подадена жалба от М. А. А. , с адрес в [населено място], чрез адв. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000242/04.05.2026г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор “Пътна полиция” - Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б.”з”, подбутва “гг” от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца и е отнето СУМПС номер *********. Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146,т.3, т.4 и т.5 от АПК като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, като собственик на същия е неговият брат. Поддържа се, че брат му не е бил уведомен и не е знаел за липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за последвалата дерегистрация на превозното средство. Посочва се, че застраховката е била сключена на следващия ден след извършената проверка. Поради това се поддържа, че в случая не е осъществен съставът на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , както от обективна, така и от субективна страна, поради което не са налице и законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.

В съдебна заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не претендира разноски по делото.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор “Пътна полиция” - Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В представеното с административната преписка становище прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. М. А. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5398255/02.05.2026г. от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор “Пътна полиция”, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. АУАН е съставен заради това, че на 02.05.2026г. около 10:52ч. в [населено място] на бул. С. С. в посока ул. Проф. Я. Я. управлявал лек автомобил Н. К. П. 2 с рег. № [рег. номер] , който бил с прекратена регистрация от 21.04.2026г.

От представената справка от АИС КАТ се установява, че лек автомобил Н. К. П. 2 с рег. № [рег. номер] е с първоначална регистрация от 03.12.2025 г. Регистрацията е прекратена на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП на 21.04.2026 г. и е служебно възстановена на 05.05.2026 г. , при уведомяване от Гаранционния фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Собственик на автомобила е Е. А. А..

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000242/04.05.2026г. от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца и е отнето СУМПС [номер].

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт- заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1,б.з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР - Бургас е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172,ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР Бургас , в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на полицейските инспектори в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Бургас. С оглед на изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл.172,ал.1 ЗДвП писмена форма и съдържа реквизитите, визирани в чл.59 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

След изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обаче изисква при прекратяване регистрацията да се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Обосновава се изводът, че уведомяване изисква и разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ. Съгласно същата информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11, изр. 2 КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на КЗ. Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона (както в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП), а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобилът му собственикът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС.

Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за това, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, то не може да се приеме, че поведението му осъществява състава на чл.175, ал.3 ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП.

Предвид горното, ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон.

Отделно, ЗППАМ е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, което е достатъчно основание за нейната незаконосъобразност.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171 т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите още на следващия ден след извършената проверка и преди връчването на ЗППАМ, както и , че регистрацията е служебно възстановена в същия ден. Противоправното действие е преустановено и е изпълнена целта на ЗППАМ, а действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

При тези обстоятелства целта на принудителната административна мярка – предотвратяване на движението на моторно превозно средство без изискуемото по закон застрахователно покритие – е била постигната в изключително кратък срок, без да е налице продължаващо нарушение или опасност за обществения интерес. Поради това прилагането на мярката в последващ период се явява несъразмерно спрямо конкретната фактическа обстановка.

Поради изложеното жалбата е неоснователна и оспорената заповед за прилагане на ПАМ следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, преди. второ от АПК, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000242/04.05.2026г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, сектор “Пътна полиция”, с която на М. А. А. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1 , б.з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца и е отнето СУМПС [номер].

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�