Определение № 1816 от 20.12.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 778/2023
- Вид
- Определение № 1816
- Подписан
- 20.12.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1816 гр. Плевен, 20.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500778 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г. В. В., понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу постановеното от Пл.РС Определение № 4968/01.11.2023 г. по гр. дело № 4804/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна.
Жалбоподателят излага доводи, че не няма никакви доходи, поради което няма възможност за заплащане на държавна такса, което го поставя в невъзможност да изпълни указанията на съда. Счита, че определението на Пл.РС е немотивирано и като такова следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и нищожно. Липса на мотиви е налице не само при несъществуване на такива, но и при необсъждане на фактическата обстановка, в който смисъл е и практиката на Върховните съдилища. Според жалбоподателят декларираното от него притежавано имущество не е ново обстоятелство и само по себе си не означава приход на средства, още повече в затвора, където той се намира понастоящем. Твърди, че не е получавал наем, както и не е подписвал такъв договор. Равнозначно на нулев приход е и наличието на дял от търговско дружество без търговска дейност. Позовава се 1 на съдебна практика по подобен род дела, като счита за неподкрепено с твърдения и становището на съда, че разполага с активи, които са възбранени.
Жалбоподателят моли Окръжния съд, да отмени обжалваното определение на Пл.РС, като неправилно, несправедливо и преграждащо хода на делото, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод искова молба от Г. В. В., понастоящем в Затвора – гр. Ловеч срещу Д. П. Г.ев, с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника.
С Определение №4186/18.09.2023г.,постановено по гр.д.№ 4804/2023 г. по описа на Пл.РС, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Административен съд – Плевен по подсъдност.
С Определение № 1861/10.10.2023 г., постановено по адм.д. № 823/2023 г. по описа на АС–Плевен, производството по делото е прекратено и същото е върнато на РС–Плевен поради постъпване на ч.жалба от Г. В. против определението на Пл.РС за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на АС-Плевен.
С депозирането на ИМ, жалбоподателят и ищец в първоинстанционното производство Г. В. В. е отправил искане да бъде освободен от внасянето на ДТ по делото.
С обжалваното Определение № 4968/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4804/2023 г. по описа на Пл.РС е оставена без уважение молбата на Г.
В. В. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна.
2
В нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е предоставена възможност на съда за освобождаване от задължението за внасяне на такси съобразно законоустановени критерии, като от задължението за освобождаване от такси и/или разноски могат да бъдат освободени само физически лица, но не и юридически. Наред с това, освобождаването става не по разпореждане на закона по категории спорове, а с оглед конкретната преценка на съда за възможностите на един конкретен ищец да понесе разходите за конкретното производство.
За да се произнесе по молба, в която е обективирано искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства. В трайната практика на ВКС се приема, че след изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането. Целта на освобождаването от такси и разноски в производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането на разходите за съдебно производство.
В конкретния случай, съдебният състав намира, че не са налице основания за освобождаването от заплащане на държавна такса в размер на 15,00 лв, тъй като таксата не е прекомерна и не поставя ищеца в невъзможност да я заплати. На второ място, първоинстанционният съд е обсъдил служебно изисканите писмени доказателства, с оглед приложението на чл.83 ал.2 от ГПК, от които се установява че жалбоподателят Г. В. В. притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/възбранено не е лишило същия от възможността да реализира доходи от него. От приложената Справка от Агенция по вписванията е видно, че през 2020 г. е сключен анекс към договор за наем с наемодател Г. В. В. и 3 наемател - дружество, при уговорен наем в размер на 1200,00 лева месечно за обект в гр. Велико Търново. Жалбоподателят притежава дял от капитала на регистрирани и действащи търговски дружества, като по отношение на част от притежаваните дялове е наложен запор. Банковите сметки на Г. В. В. са с наложени запори.
Следва да се отбележи, че възбраната и запора са обезпечителни мерки, уредени в ГПК и представляват забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот, респективно запорираното имущество докато трае съдебния процес или принудителното производство. Представената Декларация за имуществено състояние от Г. В. В., в която същият декларира, че не получава месечен доход, не означава, че съдът не следва да вземе предвид притежаваните от него вещни права, а видно от приложената справка от Агенция по вписванията, Г. В. В. притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/възбранено не е лишило същият от възможността да реализира доходи от него, като го отдава например под наем, какъвто е налице в настоящия случай, тъй като запорът и възбраната препятстват действия по разпореждане с имуществото, но не и действия по управление, какъвто е договорът за наем.
От приложената справка от Затвора – гр. Ловеч се установява, че по личната партида /сметка/ на Г. В. В., като лишено от свобода лице, за периода от 01.08.2023 г. до 23.08.2023 г., същият е получил средства в размер на 150,00 лв., от които за лични нужди е разходвал 149,14 лв., като след този период не е получавал приходи. Наред с това, жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода, като разходите за издръжка, като храна, отопление, вода и други консумативи не се поемат от него, а от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Следва да се има предвид и трайната практика на ВКС, съгласно която правото по чл.83 ал.2 от ГПК не възниква, когато ответникът по иск за отнемане на имущество в полза на държавата разполага с активи, върху които са наложени обезпечителни мерки, но които могат да бъдат освободени от обезпечение при установена нужда от необходимите средства за заплащането на разноски по делата.
Предвид изложеното, Плевенски окръжен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя Г.
4
В. В. от държавна такса, поради което обжалваното Определение № 4968/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4804/2023 г. по описа на ПлРС следва да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената частна жалба от Г. В. В..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4968/01.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4804/2023 г. по описа на Пл.РС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5