Решение № 1240 от 29.12.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1240

Монтана, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20257140700381 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква 3)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Л. К. И. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. издадена от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин, упълномощен със Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин, с която на жалбоподателя за установено с АУАН сер. GA с №4428455 административно нарушение по чл.143, ал.15 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква 3)гг, от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за връчване на оспорената заповед след съставяне на АУАН, като не отрича факта на закупуване на автомобила и липсата на предприети действия от негова страна за пререгистрация на автомобила. Твърди, че не е пререгистрирал автомобила тъй като е бил в тежко здравословно състояние. Сочи, че не е уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС-то, за да е налице умисъл при извършване на административното нарушение по ЗДвП, поради което и административния орган не е издал НП по което следва да се произнесе по въпроса за неговата вина. Моли за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. К. И. от [населено място] се явява лично и с надлежно упълномощения адв. В. И. от АК – Монтана, като поддържа жалбата си и ангажира доказателства за здравословното си състояние и свидетелство за регистрация част първа касаещо извършената пререгистрация на товарния автомобил на 03.12.2025г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана. По съществото на делото развива доводи, че към настоящия момент наложената ЗППАМ се явява постановена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на съставяне на АУАН са свалени регистрационните номера на товарния автомобил, като в същото време със съставяне на ЗППАМ е отнето и СУМПС на жалбоподателя. Твърди се, че в заповедта не са изложени мотиви от които да е видно каква е целта за прилагане на ПАМ. С оглед характера на тези мерки целта е защита на обществения интерес и евентуално предотвратяване на друго административно нарушение, но от представеното в съдебно заседание доказателства за пререгистрация на МПС-то се установява, че същото е регистрирано и няма как жалбоподателя да извърши друго административно нарушение. Към настоящия момент наложената ПАМ се явява нецелесъобразна, поради което моли за нейната отмяна. Претендира сторените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик при ОД на МВР – Видин, издател на оспорената ЗППАМ, редовно призован се явява лично, като оспорва жалбата. В писмено становище при изпращане на административната преписка моли за отхвърляне на жалбата и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По съществото на делото моли за потвърждаване на издадената заповед, тъй като са налице всички предпоставки за нейното издаване.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. издадена от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин е връчена на Л. К. И. от [населено място] на 14.11.2025г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана по пощата на 25.11.2025г. и е заведена с вх.№2052 от 27.11.2025г., по описа на Административен съд – Монтана, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ и представените в хода на производството от жалбоподателя свързани със здравословното му състояние и пререгистрацията на товарния автомобил.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2025год. около 15:00 часа в [населено място], Община Ружинци, обл.Видин на кръстовището на [улица]с [улица]с посока на движение към [населено място] жалбоподателя управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. №[рег. номер] собственост на Й. А. А., като след справка в ОДЧ при РУ – Белоградчик е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС. За констатираното на Л. К. И. от [населено място] е съставен АУАН сер. GA с №4428455, за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин, упълномощен със Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

По делото е приложен договор за покупко – продажба от 09.07.2025г. на МПС-то товарен автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер] с продавач Й. А. А. и купувач жалбоподателя. Приложено е и свидетелство за регистрация част първа касаещо извършената пререгистрация на товарния автомобил на 03.12.2025г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, видно от номера на рамата на името на жалбоподателя.

Видно от приложените справки за МПС от сектор „Пътна полиция“ – [населено място] се установява, че на 10.09.2025г. във връзка с док.№1820/09.07.2025г. на нотариус 749 е прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на товарен автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер].

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.33 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин. Съгласно т.2.1 на тази заповед мл. автоконтрольор в РУ - Белоградчик при ОД на МВР – Видин, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Видин е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта от акта за установяване на административно нарушение свързан с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус ответника е посочил такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. Доколко правилно органа е приложил административно – наказателната отговорност, не е предмет на настоящето производство, тъй като е налице специален ред по ЗАНН за установяване на обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение.