Решение № 64 от 10.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601913 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава Х ХІ НПК и същото е образувано по въззивна жалба на подс.А. П., подадена чрез защитника му адв.Н. С. срещу Присъда №130/20.06.2022г. по НОХД №1067/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ н.с. Със същата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление чл. 343б, ал.3 НК, като на осн. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 500 лева. Изпълнението на първото наказание на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на осн. чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 НК от срока му е приспаднато времето, през което подс.П. е бил задържан по реда на ЗМВР за времето от 20.01.2022 г. до 21.01.2022 г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. На осн. чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като от този срок на осн. чл.59, ал.4 НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 20.01.2022г. до влизане на присъдата в сила.

1

Касателно вещественото доказателство - 1 бр. полеви тест Дрегер „Drug Check 3000 STK5 C CEP № REF 8325581 е постановено УНИЩОЖАВАНЕТО му като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия на осн. чл.189, ал.3 НПК са възложени разноските по делото в размер на 400 лева, платими в полза на ПдРС. Претендира се отмяна на съдебния акт, признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение, алтернативно редуциране размера на наложените наказания до предвидения в закона минимален размер.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият П. в съдебно заседание моли за оправдаване, а защитникът му адв.С. предлага на съда да отмени жалената присъда и постанови оправдателна, алтернативно поради липса на мотиви да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

А. А. П., е роден на ***, живущ в с.***, обл.Пловдив, ***, български гражданин, със средно образование, понастоящем трудовоангажиран в производствената дейност на цех за монтаж на ел.автомобили, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

На 20.01.2022 г. свидетелите Н. Г., И Г. и Т.Н., всички *** при РУ - гр. С при ОД на МВР – Пловдив, били на работа дневна смяна за времето от 07.00 до 19:00 часа. В изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред и охрана безопасността на движението, свидетелите извършвали обход на поверения им район, а именно - с.Ново село, обл.

Пловдив, като се движели с патрулен автомобил с обозначителни знаци „Опел Астра“ с рег. № ***. Около 10.40 часа на 20.01.2022 г. до кръстовището на ул. „Първа“ с ул.„Втора“ в с.Ново село, обл. Пловдив, свид. Н. спрял движещ се лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № ***, управляван от подс.А. П.. След като се легитимирали, полицейските служители извършили проверка на документите на автомобила и водача, установявайки, че 2 превозното средство се управлява лично от подсъдимия. Доколкото поведението на последния било нервно - ръцете му треперели, отговарял неадекватно, то същият бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което било извършено в сградата на РУ- С, тъй като атмосферните условия на пътя не позволявали осъществяването на некомпрометирана проба. До учреждението подсъдимият сам управлявал колата си, следвайки патрулния автомобил, доколкото преди реализиране на тестването липсвало каквото и да било основание за ангажиране отговорността на водача му, съответно такова, че да му бъде забранявано да продължи управлението на автомобили си, поради което неоснователно се явява изтъкнатото в тази насока възражение в жалбата. Същото било предприето за реализация от свидетели Г. и Н., тъй като именно те били сред служителите на РУ-С, осъществяващи контрол на пътното движение и запознати с методическите указания за работа с полеви тест „Dreger DrugChek 3000“ и система „Dreger DrugTest 5000“, видно от представения протокол /л.31 от делото/. Доколкото подс.П. не извършвал качествено пробата, то свид.Г. се намесил, като „натъркал“ венците му. Самата проверка била извършена с тест Дрегер Drug Check 3000 STK5 с № REF 8325581, отчел положителен резултат за употреба на амфетамин, който със Заповед №8121з1186/13.09.2017 г. на МВР /л.29 от делото/ е установен като такъв за проверка употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачите на превозни средства, както и съгласно писмо на „Дрегер сейфти българия ЕООД е реализирано уведомление за пускането му на територията на РБ /л.30 от делото/. Всичко това намерило отражение и в съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества средства или техни аналози, в който са налични вписвания и относно начина на управление на МПС-то от страна на водача, които от своя страна не се счетени от проверяващите за нарушения на правилата за движение по пътищата, налагащи ангажиране отговорността на подсъдимия и за тях. Ето защо и наведените в тази насока възражения в допълнението към въззивната жалба се явяват неоснователни. От своя страна подс.П. обяснил на свид.Г., че е употребил амфетамин в компания по време на коледните празници. Свид.Н. му съставил АУАН с бл. № серия АД № 229903 и издал талон за медицинско изследване, които подсъдимият подписал без възражения. Непосредствено след това бил откаран в МБАЛ – Пловдив от свид.Г. и негов колега, където 3 пред дежурен лекар отказал да даде кръвна проба и такава за урина, за което също се подписал, видно от приложения лист за преглед на пациент /л.20 ДПво/.

Във връзка с представените пред решаващия съд амбулаторен лист № 000028, издаден от лекар по дентална медицина, касаещ зъбния статус и назначена терапия на подс.А. П., ведно рецепта, назначена в хода на първоинстанционното съдебно следствие била съдебно-медицинска токсилогична експертиза. Експертното становище по същата сочи, че лекарствените продукти „Солпадеин“ и „Клиндамицин“, частично елиминиращи се и със слюнката на подс.П., не са повлияли резултата на техническото средство, при което е било установено наличие на амфетамин.

Експертът е посочил, че лекарствените препарати „Авирон Рапид“, „Аспирин“ и „Витамини“ не могат да доведат до отчитане на положителен резултат за наличие на амфетамин. При еднократен прием на доза 3-30 мг. амфетамин се установява, че постъпва за 5 - 20 минути в организма и може да се задържи в кръвта между 6.8 и 24.6 часа.

Така установената фактология съвсем правилно първоинстанционният съд е приел, че се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал:

-писмени доказателства и писмени доказателствени средства , прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: талон за изследване № 091706 от 20.01.2022 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози от 20.01.2022г., АУАН с бл. № 229903/20.01.2022г., амбулаторен лист № 000028, издаден от лекар по дентална медицина, касаещ зъбния статус и назначена терапия на подс.А. П., заедно с рецепта, справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител/водач, справка КАТ, както и събраните такива във въззивното производство: Заповед №8121з-1186/13.09.2017 г. на МВР, протокол и писмо.

-заключението на съдебно-медицинската токсилогична експертиза, което правилно е възприето като обективно и компетентно изготвено;

-вещественото доказателство- полеви тест „Drug Check“ 3000 STK5 със сериен номер REF 9325581;

-гласни доказателствени средства,

4 а именно показанията на свидетелите Н. Г. и Т. Н., дадени в хода на съдебното следствие, ведно с тези от досъдебната фаза касателно датата на инкриминираното посегателство, марката, модела и регистрационния номер на управляваното от подсъдимия МПС към процесната дата, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, на свид.И Г., както и частично от показанията на свид. П.А и обясненията на подс.П.. Всъщност всички те са еднопосочни касателно поведението на подсъдимия на инкриминираната дата от момента на спиране за проверка на управляваното от него МПС до отвеждането му за даване на кръвна проба в медицинското заведение. Ето защо съвсем коректно като обективни, логични, последователни и хармониращи помежду си на същите вяра е дадена в пълна степен, с изключение на указаната по-долу част от показанията на свид.Г.. Изтъкнатите в жалбата разминавания между заявеното от свидетелите – *** относно колко точно метра преди спирането са наблюдавали автомобила на подсъдимия и времетраенето на самото тестване са несъществени, поради което не оказват влияние върху преценка достоверността им. Същевременно напълно резонно не са кредитирани с необходимото доверие показанията на свид.П.А и обясненията на сина й относно мотива, поради който последният е отказал даване на кръвна проба и проба за урина за изследване във връзка с предходната констатация са употреба на амфетамин посредством теста, а именно съобщеното му от свид.Г., че за изследването се налага да заплати сумата от 500 лева.

Доколкото нито от показанията на свидетелите - тримата *** се установява указание в тази насока да е било давано на подс.П., нито самият той било при връчване на талона за медицинско изследване, било при отразяване на отказа му за даване на кръвна проба и проба за урина е заявил причината за това, респ. да е вписал същата при полагане на подпис в изготвения лист за преглед на пациент, нито налични са данни разговор в тази насока да е бил осъществен с лекаря, провел прегледа му, то съвсем прецизно въпросните гласни доказателствени средства не са кредитирани. Липсата на обективни доказателствени източници в тяхна подкрепа напълно законосъобразно е отчетена от първостепенния съд, поради което същият коректно е счел, че в тази им част показанията на майката са изцяло заинтересовани, а обясненията на подс.П. в цитираната част представляват негова защитна позиция във връзка с повдигнатото му обвинение, която не е доказателствено подкрепена, поради което и изтъкнатото в тази насока възражение се явява неоснователно.

5

Никъде в акта си първостепенният съд не е изтъкнал самата родствената връзка между свид.П.А и подсъдимия като основание да не се кредитират частично показанията й. Единствено е посочил, че именно същата се явява основание за внимателната им преценка. Ето защо и съвсем коректно е възприел с необходимото доверие тази част от тях, която съответства на доказателствената съвкупност, цитирана по-горе, а от друга страна, не е дал вяра на останалата им част – отразена по-горе, тъй като макар и да хармонира със заявеното от подсъдимия, то не намират доказателствена опора. Фактът, че показанията на майката и обясненията на нейния син в определена своя част не са доказателствено обезпечени и чрез други надлежни източници на доказателствена информация съвсем точно е отбелязан от контролирания съд и на тази основа същият е взел становище кои доказателства да кредитира и кои не. В този смисъл несъстоятелни се явяват и изтъкнатите в указаната насока възражения в жалбата. От друга страна, действително пред първостепенния съд свид.Г. е споделил, че познава подсъдимия от по-рано, когато при съвместна проверка с колеги е било открито пликче с марихуана в управляван от него автомобил. Така изложеното от цитирания свидетел само по себе си не обосновава извод за предубедеността му, нито пък е основание за дискредитиране на тези му показания, доколкото същият единствено е споделил впечатленията си от по-ранен контакт с подсъдимия, но не и относно съдебното му минало, както несъстоятелно изтъква защитата в жалбата.