Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 06.08.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 281/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
06.08.2024
Състав
Стела Петрова Колчева

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Враца, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200281 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Ц. С. от с***** против НП№ 24-0967000048/29.01.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50.00 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, както и в допълнително писмено становище се релевират оплаквания за необоснованост на атакуваното постановление, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана 1 по същество, жалбата е и основателна, при следните съображения:

Жалбоподателят има здравословни проблеми, произтичащи от налични хронични заболявания-артериална хипертония и стенокардия с над десет годишна давност, за което провежда системно лечение и консултации с медицински специалисти, но въпреки това заболяванията имат външни изяви с чести хипертонични кризи, стенокардни пристъпи и паник-атаки, водещи до затруднено дишане, задушаване и обилно изпотяване. Разполага с медицинско удостоверение, издадено на 05.01.24 г. от общопрактикуващ лекар със съответен УИН, което е нарочно издадено с цел да служи пред органите на КАТ и съдържа изрично вписано заключение, че се налага жалбоподателят да шофира без предпазен колан.

На 17.01.14 г. около 16.05 ч., управлявайки лек автомобил “Фолксфаген Голф” с рег.№***** в Община-Враца, на път втори клас-15, при кръстовище с кръгово движение, свързващо го със Северозападен обходен път на гр.Враца, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители към сектор ПП-Враца-св.Р.И. и Цв.М., които констатирали, че същият управлява без поставен обезопасителен колан. Пред проверяващите го полицейски служители, жалбоподателят нееднократно заявил, че не се чувства физически добре, но последните според дадените пред съда показания, субективно квалифицирали поведението му като „странно“ и дължащо се на отчетения положителен резултат за наличие на алкохол, при извършена допълнителна такава с техническо средство.

На място е съставен процесния АУАН за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения, но при последващото му отвеждане в специализирано лечебно заведение, с цел даване на кръвни проби и медицинско освидетелстване, поради задействана процедура за задържането му за 24 ч. по реда на ЗМВР, е било констатирано влошено здравословно състояние, с изрична препоръка да не бъде задържан.

Въпросните обстоятелства са изрично удостоверени в лист за преглед на пациент от 17.01.24 г., приложен по делото.

Хронологично е последвало издаването на обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

Гореизложените фактически обстоятелства са безспорни и се 2 установяват безпротиворечиво от всички приобщени по съответния процесуален ред доказателства- св.показания на Р.И., Ц.М., и А.Ц., цитираната медицинска документация-удостоверение, листове за преглед на пациент, както и останалите материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От процесуална страна, в административно-наказателното производство започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.21 г. АУАН и атакуваното постановление съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в това число време и място на извършване на нарушението, пълно, точно и ясно описание на нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.

От материално-правна страна обаче, обжалваното НП се явява необосновано:

Чл.137а, ал.1 ЗДвП вменява задължение за управление на МПС с обезопасителен колан на всички водачи, освен тези, посочени в ал.2 на същия текст, в това число и тези по т.2 - лицата, чието физическо състояние не позволява това. В конкретния случай и с оглед събраните по делото горепосочени доказателства и нарочна медицинска документация, по делото категорично се установи, че жалбоподателят е управлявал без обезопасителен колан, но това е било наложено от конкретното му физическо и здравословно състояние. При това положение, поведението на жалбоподателя се явява несъставомерно по чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Видно от съдържанието на първоначалната жалба, последният протокол от с.з., в което е даден ход на делото по същество и от допълнително представената писмена защита, от страна на жалбоподателя и упълномощения му процесуален представител-адв.Д.Д. няма надлежно направено, изрично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и произнасяне по този въпрос в случая не се дължи.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№24-0967-000048/29.01.2024 г. на Началник група в сектор”ПП” към ОДМВР-Враца, с което на П. Ц. С. от *****, с ЕГН:

**********, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4