Решение № 131 от 16.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Д., 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20223200500134 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260278/21.01.2022 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, град С. срещу Решение № 260595 от 6.12.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 124/2021 г. в частта, с която предявеният от ЦВ. И.И.. от град Д. срещу него частичен иск по член 405 от КЗ за застрахователно обезщетение с цена от 5 000 лева е уважен в размер от 4 139,35 лева .

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, за необоснованост на изведените в решението изводи за причината за възникване на пожара и за поведението на ищеца към същия момент като изведени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства : приложените две застрахователни преписки за ликвидацията на щети от увреждане от едно и също застрахователно събитие – пожар - на два застраховани автомобила ( процесния и автомобил с марка „ Фолксваген Поло“ ) на ищеца с изготвена по първата преписка по възлагане от застрахователя пожаро – техническа експертиза ; писмото от дата 28.07.2021 г. на АПИ и гласните доказателства от : свидетелствата на А. Л. А.ов със 1 съждение за употреба на лесно запалима, горима течност като причина за тоталната щета ; от Н.С.Н. относно фактите за : още други два случая в 2007 /2008 г. и 2017 г. на опожаряване на автомобили на ищеца кратко време след сключване на застраховка „ Каско“ с изплатени за тях на ищеца застрахователни обезщетения ; свалени преди пожара задна броня и теглич като части, годни за продажба отделно от автомобила и от В.М.Д. ( уст ановен от свидетеля Н. очевидец на събитието, водач на МПС по същото време и по същия път ) по факта за отказ от ищеца да получи предложена от него помощ и приетата по делото съдебно – пожаротехническа експертиза , вещото лице по която е степенувало вероятността на причините за пожара в полза на внасянето на външен огнеизточник ( лесно запалима или горима течност) и запалването му от открит огнеизточник като „ най – вероятна “ в съпоставка със самозапалването – като „ малко вероятна “ и е установило, че ищецът не предприел действия за неутрализирането на пожара, макар да да е имал възможност за това ( могъл е достигне пожарогасителя ) . Въззивникът поддържа,че самозапалването като причина за увреждането на автомобила не е доказано от ищеца, че декларирането му от последния не съответства на действителното положение и съставлява действие по смисъла на по т.9.1.9 от ОУ и основание по „ член 408 от КЗ “ за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че ищецът допуснал неизпълнение на задълженията по т.10.1 и т.10.3 от ОУ, в т.ч. да вземе мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което е предвидено в договора – член 10.8. като самостоятелно основание по смисъла на член 408,ал.1,т.3 от КЗ за отказ за плащане на застрахователното обезщетение,съществено е с оглед на интереса на застрахователя и е довело до настъпването на застрахователното събитие. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият ЦВ. И.И.. от град Д. отговаря, че в жалбата няма оспорване на констатациите на съда, а има повторение на доводите на ответника отпреди завеждане на делото, че въз основа на обсъждане на всички факти и приетата експертиза първоинстанционният съд е посочил кои факти приема за установени и кои приема за неустановени и извел съответни на съдебната практика правни изводи .

2

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Предявеният срещу въззивника – застраховател частичен иск е по член 405 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер от 5 000 лева за настъпилата на 27.08.2020 г. тотална щета по автомобил на ищеца „ Мерцедес“ еР320 ЦДИ ,с ДК № ***, застрахован при въззивника с договор за автомобилна застраховка „ Каско +“ ,сключен на 13.07.20 20г. с комбинирана застрахователна полица № *** при клауза „ Пълно Каско“ относно покрити няколко риска, в т.ч. пожар вследствие на техническа неизправност, възникнала по време на движение и умишлен палеж или взривяване на МПС.

За да го уважи частично ( до размера от 4 139,35 лева ) първоинстанционният съд е приел, че предвиденото в застрахователния договор застрахователно събитие е настъпило : при управление на застрахования автомобил от ищеца по пътя Д.- Б. преди село С. в посочения ден в двигателното му пространство възникнал пожар, разпространен след спиране на отбивката преди селото и в останалата част, който е ликвидиран от служители на РС „ Пожарна безопасност и защита на населението“ , град Б. при пристигането им след 17 минути от получаване на съобщението от ищеца на телефон 112 в 4,31 часа.

Правилно е приел, че причината за пожара има правно значение не за това дали застрахователното събитие е настъпило , а за това дали то съставлява покрит или изключен застрахователен риск, но неправилно е приел, че неустановяването на точната причина няма правна стойност ( доказателствено значение ).

Правилото на член 408,ал.1 от Кодекса за застр аховането урежда основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение след настъпване на застрахователното събитие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че страните са ограничени от това правило, което не допуска уговарянето на друго в застрахователния договор, с оглед съдебната практика, изразена в цитираното от него решение № 4 от 21.03.2012 г. по т.д.№ 81/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС . Посочени в правилото са следните четири алтернативни основания : умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение - член 408,ал.1, т.1 от КЗ ; умишленото 3 причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаването му от трето лице – член 408,ал.1,т.2 от КЗ ; неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед на интереса на застрахователя, предвидено е в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застр ахователното събитие – член 408,ал.1,т.3 от КЗ и други, случаи, предвидени със закон – член 408,ал.1,т.4 от КЗ.

В настоящия спор относно вземането на застр ахования по член 405 от КЗ отказът на застрахователя да плати по него може да се основе само на член 408,ал.1,т.1, т. 3 и т.4 от КЗ. В отговора по член 131 от ГПК ответникът въвежда възражения за негово право да откаже заплащане на застрахователното обезщетение въз основа на твърдения за : „ съмнения за човешка предварително замислена проява “ на непосочен деец като основание по член 9.1.8. от ОУ; „ непредставена от застрахования вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие “ , като основание по член 9.1.9. от ОУ - “ опит за измама или измама на застрахователя “ , но не по смисъла на НК във връзка с член 9.3.1. от ОУ ; липса на извършени и взети от собственика или други лица действия по гасене в първия момент и мерки за отстраняване на източниците на опасност като неизпълнение на задължения на застрахования по член 10.1. и член 10.3 и основание по член 10.8. от ОУ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение .

Твърденият от ответника факт, че причина за пожара е умишлена / съзнателна проява на неизвестен деец, не е предвиден в член 9.1.8. от ОУ като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение , но освен това е правноирелевантен, защото законът не го предвижда като основание за такъв отказ. Законово основание е умишленото причиняване на застрахователното събитие от застрахования - член 408,ал.1,т.1 от КЗ . А без изрично положително твърдение от ответника за авторство на ищеца съдът не може да установява обстоятелствата за него и за причинната връзка между проявата и пожара по автомобила. Нещо повече, с оглед посочената съдебна практика инцидентното им установяване като елементи от фактическия състав по член 213 от НК на престъплението – застрахователна измама – в исковото производство по член 405 от КЗ е изключено също .

4

Твърденият от ответника факт за невярно декларирани от ищеца обстоятелства във връзка с настъпването на застрахователното събитие е посочен в член 9.1.9. във връзка с член 9.3.1. от ОУ като самостоятелно основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, но е правноирелевантен също, защото законът не предвижда измамата ( умишленото въвеждане на застрахователя в заблуждение, че застрахователното събитие е настъпило ) или опита за измама като основание за отказ. Измамливите действия на застрахования имат значение за преценката за наличие на субективния елемент от престъплението – застрахователна измама по член 213 от НК и се уст ановяват не изцидентно в исковото производство по член 405 от КЗ , а от наказателния съд или гражданския съд в исково производство по допустим иск по член 124,ал.5 от ГПК.

Но твърдените от ответника други факти за : неизпълнение от застрахования на задълженията, посочени в член 10.1. и член 10.3. от ОУ, което е значително с оглед интереса му, довело е до настъпване на застрахователното събитие и е предвидено в член 10.8. от ОУ като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, съставляват елементи от фактическия състав по член 408, ал.1,т.3 от КЗ и обоснованото на тях правоизключващо възражение подлежи на разглеждане.

Правилно първоинстанционният съд го е разгледал и е приел, че са налице обратните факти : „ всички задължения на застрахования в тази връзка са били изпълнени “ .

С оглед оспорването с въззивната жалба на горния фактически извод въззивният съд намира следното : по делото е доказано, че трима служители на РСПАБ – Б., двама от които - свидетелите Д.М. и А.А. - пристигнали на мястото, в което автомобилът бил спрян – на отбивката преди село С. - на 17 –тата минута от подаване в 4,31 часа на сигнал от ищеца на телефон 112.

Заварили пожара в етап на интензивно развитие като обхващащ автомобила с отворен преден капак, както и тревата и едно дърво, а ищеца – от другата страна на платното. Потушили пожара за около 20 минути с между 500 литра и 1 тон вода. Според дадените от ищеца по реда на член 176,ал.1 от ГПК отговори към инцидента автомобилът е бил в отлично техническо състояние ; проблемът ( излизащ между предния капак и предното стъкло дим ) 5 възникнал при движение преди около 1-2 километра до мястото на спирането ( отбивката на пътя ) ; димът навлязъл в купето, ищецът го напуснал и отворил предния капак, тогава настъпило възпламеняване на цялата кола , то му попречило да вземе пожарогасителя от специалното за него място в багажното отделение. Обаждането на телефон 112 станало след 5 минути от констатираното от ищеца начало на горенето.

Свидетелят В.М.Д. съобщил, че при преминаване с автомобила си ( марка Рено Конго“ с рег. № *** ) по същия път, в същия ден видял горяща със силен пламък кола, която по – рано грешно оприличил на запалено стърнище, както и намиращ се в близост до нея човек, който говорел по телефона си.

При преминаване с намалена скорост човекът не му обърнал внимание и свидетелят продължил по пътя.

Процесният автомобил и автомобилът на свидетеля били засечени от разположен на пътя в село П. АУЗПТ при преминаване съответно, в 4,13 часа със скорост от 60 км/ч и в 4,23 часа със скорост от 80 км/ч. По делото са събрани свидетелства от Н.С.Н. за това, че разстоянието от мястото на АУЗПТ до отбивката се изминава при скорост от 80 кв/ч за 6 минути. Въз основа на това свидетелство могат да се правят само предположения за точното време, в което процесният автомобил е спрял в мястото на отбивката, а автомобилът на свидетеля Д. е преминал покрай него. Вероятно е свидетелят да е преминал в 4,29 часа, но в кой момент ( преди 4,29 часа ) ищецът го е достигнал е неясно при неизвестна скорост на движението му с проблема – навлизащ от двигателното пространство в купето дим - в участъка след АУЗПТ до отбивката .