Решение № 504 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200343 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от М. М. М. чрез адв. С. С. при АК – Добрич против НП № *** на Началника група на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 52, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е необосновано, незаконосъобразено и издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се наличие на несъответствие между АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като се релевира довод, че с акта е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 52, т. 2 от ЗДвП, фактите и правната квалификация досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са дописани на ръка, а такива липсват по отношение на третото нарушение – на разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Въззивникът намира, че неправилно е посочен нарушения материален закон в обжалваното НП, като вместо приложимата норма по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП е цитирана нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е обща и не конкретизира задълженията на водача. Релевира доводи, че осъщественото поведение не субсумира състава на административно нарушение по чл. 123 ал.1 т.3, б. а от ЗДвП, доколкото констатациите в НП не съдържат факти, от които да се направи извод, че е настъпило ПТП. Навежда се аргумент, че в описанието на нарушението липсва каквато и да е 1 конкретика относно вида на настъпилите вреди, което се твърди, че ограничава правото му на защита. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се излагат твърдения, че въззивникът е изпълнил задълженията си в качеството на водач на превозното средство в процесния случай, съотв. същият не е съзнавал, че са настъпили имуществени вреди вследствие на произшествието. Счита, че за да е осъществен състава на посоченото нарушение по втория пункт, следва да е налице навлизане на територията на прелеза, каквото в настоящия случай не е налице.

Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - Я. К., свидетелят по акта – Х. Г., и двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“, както и служител на дружеството, стопанисващо процесния прелез – свид. А. Г.. Приобщени са по делото материалите по АНП, както и списък с разноски и договор за правна защита и съдействие с адв. С..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.07.2025 г., в 10:45 часа, въззивникът управлявал автобус ***. Срещу магазин „ Дияна“, при маневра движение на заден ход, същият навлязъл в обхвата на ЖП прелез на 540+150 с при наличие на включена звукова и светлинна сигнализация (мигащ червен сигнал) като последвал удар между автомобила и автоматизираната бариера, която се спускала в този момент.

Вследствие на удара били причинени материални щети, а именно – счупен болт на бариерата, което довело до невъзможност същата да функционира и наложило да бъде преустановено движението на два влака, движещи се по маршрут. Впоследствие водачът напуснал местопроизшествието и не е уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП. Сигнал за настъпилия инцидент е подаден от служител на дружеството, стопанисващо жп прелеза. На място пристигнал дежурен полицейски екип при сектор ПП към ОД на МВР – Варна в състав – свид. Г. и свид. К.. Същите, след събеседване с дежурни служители на жп прелеза, както и въз основа на преглед на видеозаписи от камери, установили механизма на настъпване на произшествието, причинените щети и данни за превозното средство, при движението на което е настъпило същото. Въз основа на установените данни за процесния автомобил била установена и самоличността на неговия водач, съотв. въззивникът е призован на място.

Впоследствие на възз. М. е съставен АУАН за нарушение на чл. 52 т. 2 от ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 3 б.в от ЗДвП, за това, че на 29.07.2025 г. в гр. Варна, на жп прелез през 540+150 срещу магазин за гуми Диана управлявал автобус ***, като при маневра движение на заден ход навлиза в железопътния прелез при наличие на включена звукова и светлинна сигнализация /мигащ червен светофар/ и се блъска в 2 автоматизирана спускаща се бариера като й нанася имуществени вреди и затова, че като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР и напуска.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 180 ал. 1 т.

3 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 52 т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.а. от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление НП № *** е издадено от компетентен орган, видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН€ Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност и материалната законосъобразност съотв. обоснованост на издаденото НП, съдът установи, по отношение на отделните пунктове на същото, следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което на основание чл.

185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП По отношение на посочения пункт, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В АУАН липсва каквото и да е фактическо и правно описание досежно това нарушение, като едва с НП е повдигнато обвинение за деяние с цитираната правна квалификация. Съгласно трайната съдебна практика, липсата на надлежно обвинение на нарушениетоо в първата фаза на административнонаказателното производство ограничава правото на наказаното лице в рамките на същата да узнае какво деяние се твърди, че е осъществено, което представлява абсолютно основание за отмяна на НП.

Друг е въпросът, че в настоящия случай за едно и също деяние е ангажирана отговорността на въззивника по първите два пункта, като е констатиран различен противоправен резултат, в причинна връзка с осъществяването му. Подобно приложение на института на идеална съвкупност е неприложима в случая и в този смисъл НП в тази част е издадено в противоречие с материалния закон.

Предвид изложените доводи, съдът намира, че в посочения пункт НП следва да 3 бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение.

2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта, с което на основание чл.

180 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 52 т. 2 от ЗДвП В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на посочената в НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал МПС и при извършване на маневра на заден ход, при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, е последвало съприкосновение между превозното средство и автоматизирана спускаща се бариера на ЖП прелез. Посочените обстоятелства се установяват безспорно от гласните доказателства по делото приобщени чрез разпита на полицейските служители и служителят на жп прелеза, които съдът кредитира като непреки такива, доколкото възпроизвеждат възприятия на неустановени по делото лица за произшествието, както и преки такива досежно възприетото при излъчването на видеофайла, отразяващ процесния инцидент, който им е предявен на място.

Съдът оцени като неоснователни доводите на жалбоподателя за несъставомерност на извършеното деяние.Според нормата на чл. 52. т. 2 от ЗДвП, на участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез, при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите. Съдът намира, че частичното навлизане на територията на жп прелеза, в обхвата на който влиза и бариерата, която го обслужва, осъществява изпълнителното деяние на посоченото в цитираната норма нарушение, доколото с осъществяване на подобно навлизане възниква конкретната опасност от засягане на обществените отношения, които посочената норма е призвана да гарантира, а именно – свързани с безопасното ползване на прелеза. Логическото тълкуване на тази норма сочи, че за съставомерността на нарушение по посочения текст не се изисква пресичане на цялата ширина на жп прелеза, какъвто е смисълът в направеното от въззивника възражение.

Правилно е приложена и общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, след като за конкретното нарушение не е предвидена санкция в специална норма.

Доколкото предвидената санкция е в твърд размер, съдът не да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Не се установяват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Още повече, че видно от показанията на свид. Г., вследствие на конкретното деяние са установени конкретни неблагоприятни последици, свързани с нарушаване на графика на придвижване на два влака .

С оглед на горното, съдът намира, че по посочения пункт обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

3/ по пункт трети от обжалваното НП, в частта, с което на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП Предвид констатираните по делото факти, обсъдени по пункт 2/ от настоящия акт, съдът приема, че е безспорно установено, че на процесната дата въззивникът е имал качеството на участник в пътнотранспортно произшествие. Съгласно §6 т. 27 от ДР на ЗДвП участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал 4 при произшествието или с поведението си е доприпесъл за настъпването му. Нормата на §6 т. 30 от ДР на ЗДвП разяснява, че "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От гласните доказателства по делото се установява безспорно причиняването на имуществени щети вследствие на процесното произшествие, изразяващи се в повреждане бариерата на жп прелеза, вследствие осъществено управление от жалбоподателя на посочения в НП автомобил, от което следва, че същият е участник в пътнотраспортно произшествие по смисъла на цитираните по.горе разпоредби. Съдът намира за неоснователен аргумента на въззивника, че непосочването на конкретното материално проявление на имуществените вреди съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото характеристиките на тези вреди не влияят върху съставомерността на нарушението, свързано с неизпълнение на задълженията на водача съгласно разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП.