Протокол № 1170 от 07.07.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1170 гр. Сливен, 07.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Таня Ив. Балабанова заседатели: Юрка Ив. Дочева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Ц. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20252230200352 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор С..

Подсъдимият пор.№ 2 – Н. М. С., редовно призован, се явява лично и с адв.П. П. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.

Свидетел пор.№ 3 – П. С. И., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 4 – М. Н. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 5 – М. Г. С., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 6 – Т. К. Т., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 7 – Я. П., редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:

1

П. С. И. – 69 г., български гражданин, с основно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.

М. Н. М. – 19 г., български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, син на подсъдимия.

М. Г. С. – 76 г., български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, баща на подсъдимия.

Т. К. Т. – 70 г., български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Я. Г. П. - 45 г., българска гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Съдът РАЗЯСНИ на свид.М. М. и свид.М. С. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откажат да дават показания, с оглед на обстоятелството, че първият е син, а вторият е баща на подсъдимия.

СВИД.М. М.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като свидетел.

СВИД.М. С.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитан като свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид.И..

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.

СВИД.П. И.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Н. С., съсед ми е в Б.. Познавам и Ж., той живее зад нас. Аз на инцидент между тях двамата не съм присъствал. Не мога да си спомня датата, Н. мина покрай нас, за да си отиде в неговия двор. Не видях Н. откъде излезе. Дали се минаха 4-5 минути и Ж. отиде на оградата на Н.. Аз тогава излязох на пътя, на улицата и повиках Ж. „Ела, ела малко при мен“, той беше на 10 м. от мене. Казвам му „Може ли такива работи, сакат човек съм, искам да си сея два-три корена, а пък ти да си пуснеш козите“.

Отговорът на Ж. беше „Какво ще ми направиш“. И това беше целият разговор. Аз се прибрах после вкъщи и нищо не съм видял. Когато ние говорихме, Н. нищо не каза, той си гледаше неговата работа. Н. и Ж. говориха 2 през оградата, Н. му вика „Бат Ж., върви си, не се заяждай повече с нас“ и това беше цялата работа. След 15-20 дена Ж. влезе в моя двор, пусна ми кокошките, викам му „Какво правиш в двора ми“, а той ми каза „Гледай си работата, каквото искам, това ще правя“. Аз станах и отидох при кметицата и й казах. Н. не е ходил да се разправя с Ж. в неговия двор, не съм видял. Не съм виждал Ж. да е бил удрян. След пет минути беше на оградата и лицето му беше нормално. Аз не съм видял, че Н. е ходил в двора на Ж., после го видях като се прибираше покрай моя двор. Н. няколко пъти е предупреждавал Ж. на улицата да не си пуска животните. И след този инцидент Ж. продължава да си пуска животните най-редовно. Ж. е конфликтен, даже много, цялото село не говори с него.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

Адв.П.: Нямам въпроси.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Предвид противоречията в показанията на свидетеля, дадени в днешно съдебно заседание и тези в досъдебното производство, както и това, че той твърди, че не си спомня определени въпроси, моля на основание чл.281, ал.5 от НПК при изразено съгласие от подсъдимия и защитата, а при липса на такова на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК да бъдат прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство.

Адв.П.: Не възразявам.

На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените показания на свид.П. И. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам. Съгласен съм да се прочетат показанията на свид.П. И., дадени на досъдебното производство.

Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид.П. И., дадени на 28.05.2024 г. пред орган на ДП, находящи се на л.18 от ДП.

СВИД.П. И.: „Живея в с.Б.“ - да. „Не помня кой ден беше“ – не помня.

3

„Беше по обед, бях седнал в беседката в двора си, когато видях, че Н. излезе от двора си и отиде към двора на Ж.“ – вярно е. Видях го, че отива нагоре, знам ли го къде отива. „Н. живее в гр.Н.З., но има едно дворно място в Б., което е на няколко метра от моя двор – дели ни само улицата“ - да. „Ж. живее зад мен, на север, като той постоянно живее в селото“ - да. „Тогава чух, че от двора на Ж. се чу кавга, като гласовете бяха на Ж. и на Н.“ – това не съм го казал. „Поточно Н. говореше на висок тон, чух че каза „Не те ли е срам, бай Ж., че се подиграваш с труда на хората“ – за първи път ги чувам тези приказки. „Чух, че Ж. говореше нещо, но тихо говореше и не различих думите“ – не съм ги казвал тези неща. „Не съм чул да е казвал закани или заплахи към Ж.“ – не съм чул. „Н. продължи да говори вече по-тихо, но не различих думите му“ – не съм ги казал тези неща, полицайката даже не ми прочете какво е написала. „Те говориха около 2-3 минути, може и по-малко, но както казах не мога да цитирам думите им, тъй като не съм ги чул“ – не съм. „Нямах и видимост към къщата на Ж., понеже къщата на Ж. е зад моята“ – да, така е. „После видях, че Н. си отиде в неговия двор“ – после го видях вече като минава край нас и си отиде в двора. „Дали се минаха 2-3 минути и тогава Ж. отиде към мрежата към двора на Н.“ - да. „Там беше и съседът Т., видях, че в двора на Н. бяха синът му и баща му – те работиха там по двора“ - да. „Н. започна да говори на Ж., че е хвърлил много труд и пари да си направи двора, а неговите животни са унищожили всичко“ - да. „Ще поясня, че Ж. има кози, ярета и магаре, като тези животни са пуснати свободно и ходят по цялото село“ – да, така е.

„Правят много поразии като влизат по дворове, пасат вътре и унищожават всичко засято“ - да. „Това беше и поводът Н. да прави забележка на Ж. за да си прибира животните“ - да. „Него ден не бях видял животните на Ж. да влизат в двора на Н.“ – ми щото те бяха там – Н., баща му. „Н. говореше на висок тон и затова чух думите му“ – как няма да говори на висок тон, то с тоя човек не може да се разбере никой. Заплашва, че полицията наша, коя е тяхна полицията. „Ж. отговаряше, но тихо говореше и не чух какво му каза“ – не съм. „Н. стоеше вътре в двора си, а Ж. отвън на улицата до мрежата“ - да. „Те докато говориха аз виждах през цялото време и Н., и Ж.“ - да. „Не съм видял Н. да удря Ж., не е имало такова нещо“ – не е имало. „Не съм чул Н. да заплашва Ж. – докато двамата бяха на улицата, нито съм го чул да го обижда или да му се заканва“ – не, не. „Този разговор продължи около 5 минути, не повече“ - толкова. „После Ж. тръгна да се прибира“ – да, тръгна към тях. „Аз 4 тогава отидох към вратата си – към улицата и тогава Ж. се спря при мен“ - да.

„Видях го отблизо, категорично казвам, че по лицето му, по главата или по тялото където се виждаше не е имало следи да е бил удрян или бит“ – нямаше, нямаше нищо. „Аз само му казах „Ж., не те ли е срам, кога ще се спреш“, като имах предвид да си прибира животните“ - да. „Тези животни са влизали много пъти и в моя двор и са ми опасвали всичко вътре“ – всичко, каквото намерят, аз съм трудно подвижен, не мога да изляза от къщи веднага, и така. „Ж. нищо не каза, прибра се в къщата си“ – прибра се. И на другия ден същата работа пак.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от залата.

Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от залата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.П. И..

СВИД.М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Син съм на подсъдимия и желая да дам показания.

Не си спомням точно коя дата беше, миналата година есента, бяхме си в двора към обяд, 12,00-13,00 часа, бяхме в двора аз, баща ми и дядо ми и както винаги животните на Ж. бяха пуснати и магарето беше дошло до оградата.