Решение № 158 от 28.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000882 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260080/07.06.2021г., постановено по търг.д. №132/2018г. по описа на окръжен съд Хасково, „Н.“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер на 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с референтен № *** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част за разликата до предявения размер от 161 751.26лв., като погасен по давност, е отхвърлен.

Отхвърлен е предявеният от „Р.“ ЕООД, ЕИК *** против „Н.“ ЕООД, ЕИК *** осъдителен иск за сума в размер на 22 094.37лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор с референтен № * * * от 24.01.2018г. – подробно конкретизирани и изброени. „Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД сумата в размер на 23 338лв. - деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. „Р.“ ЕООД е осъдено да заплати 1 на „Н.“ ЕООД сумата в размер на 2 723лв. - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С определение №260331/20.08.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба с вх. № 264884 от 07.07.2021г., подадена от „Н.“ ООД, ЕИК ***, за изменение на решение № 260080/07.06.2021г., постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с референтен № * * * от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г., е постъпила въззивна жалба от ответника - Н . – *“ ЕООД.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд е извел правни изводи, които не съответстват с установените по делото факти и обстоятелства. Въведено е оплакване, че в нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал събиране на доказателства след установената от закона преклузия за ищеца – допълнителната искова молба и въз основа на тях е формирал решението по делото. Въззивната жалба съдържа пространен анализ на доказателствата по делото и коментар на изведените от първоинстанционния съд изводи. Твърди се и че съдът неправилно е допуснал изменение на поредността на предявените искове, направено след допълнителната искова молба. При условието на евентуалност се поддържа заявено в първоинстанционното производство възражение за прихващане със стойността на външно дефектиралия сапун, както и с този, който не е дефектирал в размер на 135 600лв., изчислен на база продажна цена на 574 480 бр. тоалетни сапуни, всеки от който по 100гр., с единична цена 0.120 евро, без ДДС, намалени с до 16% заради дефектиралата стока. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответник – жалбата „Р.“ ЕООД в представения отговор по чл.263 ал.1 2 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.

Подадена е частна жалба от „Н.“ ООД срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №260331/20.08.2021г. с оплакване за неговата неправилност.

С постъпилия отговор по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна „Р.“ ЕООД се оспорва подадената частна жалба.

С въззивната жалба, частната жалба и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба и частна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд Хасково е образувано по обективно съединени при условието на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 ал.1 от ЗЗД, и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето, е изложил следните фактически обстоятелства: На 23.01.2018 г. е сключен договор, съгласно който „Р. ООД - дружество, регистрирано в Д., О., се е задължило да достави на М. /М./, 35 904 комплекта със санитарни принадлежности, всеки от които включвал и по 16 бр. сапуни от по 100гр. В изпълнение на цитирания по-горе договор, на 23.01.2018г. е сключен и договор Референтен № К\/В1801048, съгласно който ищецът - „Р.“ ЕООД гр.К. се е задължил да продаде на „Р.“ ЕООД - Д., ОАЕ, 35 904 комплекта със санитарни продукти, всеки от които да съдържа и по 16 бр. сапуни от по 100гр., опаковани в кашони с определени размери и дебелина, и запечатани с 3 определен вид тиксо, и подредени в палети, опаковани с няколко слоя фолио, с подсилени краища, чрез допълнително поставен картон и положен такъв в горната част на палетите. В изпълнение на поръчката, на 24.01.2018г. е сключен договор за покупко - продажба на стоки Референтен № К\/ВВUL0118004 и Анекс №1, съгласно който ответникът - „Н.“ ООД гр.Хасково е поел задължението да продаде на ищеца - „Р.“ ЕООД - гр.К., 574 480 броя сапуни, с нетно тегло минимум 100 гр., опаковани в кашони и поставени в палети, с договорена цена от 0.120 евро /без ДДС/ - за един сапун, като стоката е следвало да съответства на официалните стандарти и спецификации по Анекс №1, при неизпълнение на което задължение от страна на продавача, е предвидено право на купувача да отхвърли стоките и да заяви претенции за всички разходи, свързани със замяна, транспорт, складиране, заплащане на данъци, такси и за унищожаване на стоката.

Твърди, че стоката - предмет на договора била доставена от ответника и приета в периода от 20.03.2018г. до 28.03.2018г., а договорената цена изплатена. При доставка на стоката на крайния получател - М., е бил установен дефект в сапуните, за което „Р.“ ООД е бил уведомен на 13.06.2018г., а ответникът - с имейл от 15.06.2018г., с възможност да ги прегледа, получи или даде разрешение за унищожаването им, поради недопускане връщането на дефектна стока, съгласно законодателството на К..

Дефектите били констатирани в два доклада, съставени в резултат на проведени лабораторни анализи от независими лаборатории, установяващи, че тестваните сапуни, покрити с мухъл и с променен цвят, с констатирано наличие на микроорганизми, не отговарят на стандартите за качество на козметичните продукти и са опасни за човешкото здраве и живот. Твърди се, че с платежно нареждане от 18.07.2018г. ищецът е заплатил на „Р.“ сума в размер на 85 177,19 щатски долара или 142 313,26лв., представляващи обезщетение за замяна на дефектната стока и разноските, които „Р.“ е заплатило на М. за препакетиране на стоката. В тази връзка главният предявен иск с исковата молба е за сумата от 129 454,25лв., представялаващи левовата равностойност на заплатената от „Р.“ ЕООД към „Р.“ сума за замяна на дефектната стока в размер на 77 480,83 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба. При условията на евентуалност, ако се приеме, че главният иск за сумата от 129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р.“ 4

ЕООД към „Р.“ обезщетение за замяна на дефектни стоки е неоснователен, се предявява претенция за заплащане на сума, равна на цената, която ищецът е заплатил в изпълнение на задължението си по договора за покупко-продажба в размер на 161 751,26лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба. /Тази претенция е уважена до размера от 137 128.92лв., за която сума спорът е пренесе пред въззивната инстанция./ С допълнителната искова молба исковите претенции са поддържани при горепосоченото съотношение на евентуалност. В първото по делото съдебно заседание /на 18.02.2019г./, под формата на уточнение, е променено условието на евентуално съединяване, като, като главен е предявен искът за „заплащане на сума, равна на цената по договора“ /т.е. – искът за сумата от 161 751,26лв., представляващи цената, която ищецът е заплатил в изпълнение на задължението си по договора за покупко-продажба/, а като евентуален – „искът за обезщетение“ /т.е. – искът за сумата от 129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от „Р.“ ЕООД към „Р.“ обезщетение за замяна на дефектни стоки/. По този начин е посочено условието на евентуално съединяване с доклада по делото по чл.375 от ГПК. При този начин на уточнено евентуално съединяване се е произнесъл първоинстанционният съд.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал изменение на поредността на предявените искове, направено след допълнителната искова молба. В случая не се касае за изменение на иска по смисъла на чл.214 ал.1 от ГПК, чиято преклузия настъпва с допълнителната искова молба. Променено е само условието – поредността на евентуално съединените искове.

С отговора на исковата молба ответникът „Н.“ ООД е оспорил така предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че откритите недостатъци са в резултат на производството на сапуна, както и че е предал некачествен сапун. Наведени са доводи, че с предаване на стоката, рискът от случайното й погиване или повреждане е преминал върху ищеца. В тази насока поддържа, че с ищеца се намират в трайни търговски отношения, като през 2016г. му е бил изпратен информационен лист за безопасност на продукта, в съответствие с Регламент №1272, в раздел 7 чл.7 от който е посочено, че сапунът следва да се съхранява при температура до 20 градуса, в проветриви, прохладни и сухи помещения, защитен от топлина и слънчева 5 светлина. Позовава се на липса на доказателства, установяващи условията, при които е транспортирана стоката по море и при които е съхранявана в склада на М., намиращ се в А.. В тази връзка счита, че проблемът не е производствен, а е такъв на транспортиране и съхранение на стоката.

Поддържа, че настъпилите за ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на поети от него задължения за доставка на качествен и годен за употреба сапун, а се дължат единствено на отказа на ищцовото дружество и на последващия купувач „Р.“ да реализират правата си като продавачи на стоката, чийто купувач не е извършил преглед при получаването й. С отговора на исковата молба е заявено при условията на евентуалност възражение за прихващане със стойността на външно дефектиралия сапун, както и с този, който не е дефектирал в размер на 135 600 лева, изчислен на база продажна цена на 574 480 бр. тоалетни сапуни, всеки от които по 100 гр., с единична цена 0.120 евро, без ДДС, намалена с до 16% заради дефектиралата стока.

При така въведените твърдения и възражения от страните, съдът намери за установено следното:

Не е спорен фактът, че правоотношенията между страните произтичат от валидно сключен договор. Договорното правоотношение е обективирано в „Заявка за покупка и Анекс №1 – Спецификации на продуктите“ – Референтен № К\/ВВUL0118004 от 24.01.2018г. /Договора/. Макар и да е използван терминът „покупка“ и макар страните да са наименовани „продавач“ и „купувач“ възникналите по този договор правоотношения между страните намират правните си характеристики в договора за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, а не се касае за договор за търговска продажба, както неправилно го е определил окръжният съд. Ответникът е производител на стоката, като от страна на ищеца му е възложено изработването на 574 480 броя сапуни, с нетно тегло минимум 100 гр., опаковани в кашони и поставени в палети, с договорена цена от 0.120 евро /без ДДС/ - за един сапун. Стоката е следвало да съответства на официалните стандарти и спецификации по Анекс №1. Този извод се извежда и от основното възражение на ответника, че проявилите се недостатъци не дължат на некачествена изработка, а на неправилно съхранение и транспорт. В този смисъл по отношение на развитието на правоотношенията между страните и наличие на точно 6 изпълнение или неизпълнение ще са приложими правилата на договор за изработка. Едно от основните правила, регламентиращи правоотношението между страните по договор за изработка, е това, визирано в чл.264 ал.1 и ал.2 от ЗЗД – изискването поръчващият – възложителят да приеме стоката и при приемането й да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват покъсно. В Договора е предвидена проверка на качеството и приемане.