Определение № 957 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901479 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу решение № 858/10.07.2023г. по в.гр.д. № 962/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвъдено решение № 82/09.01.2023г. по гр.д.

№ 17766/2021г. на Районен съд–Варна в частта, с която ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е осъден да заплати на конституирания съищец „Банка ДСК “ АД, по предявените от М. К. Д., Г. К. Д., действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д., и Е.

К. Д., действаща чрез законния й представител В. Л. Л., субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.134, вр. чл.79 ЗЗД и чл.382, вр. чл.448 КЗ, сумата от 10 803.20 лева, представляващи остатък за плащане по договор за кредит експресо компакт № 61015488900/2019г., сключен между наследодателя на ищците К. Х. Д., починал на 27.07.2021г. и „Експресбанк“ АД (с правоприемник „Банка ДСК“ АД).

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че от всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено наличието на изключен риск. Позовава се на чл.14, ал.1 от ОУ, че за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. В тази връзка сочи за безспорно установено, че наследодателят на ищците е бил диагностициран с Ковид-19, като причината за смъртта на К. Х. Д. е асистолия, развила се като усложнение вследствие на Ковид-19 1 пневмония. Въпреки това в обжалваното решение, въззивният съд приел, че „смъртта не е настъпила в резултат на самото пандемично заболяване, а от усложненията, които са се развили при конкретния пациент, респективно са довели до разгръщане на патологоанатомична картина; а за да се приеме изключен риск самото пандемично заболяване, последиците от него също трябва да са с пандемични размери, каквото нито се твърди, нито се доказва по отношение на смъртните случаи от COVID-19.“ Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил, че „всъщност точно обратното, големият процент заболели преживяват и възстановяват здравето си“. Касаторът твърди, че този извод на съда е необоснован, тъй като по делото се съдържат първични медицински документи епикризи и болнични листове, от които е видно, че починалият е диагностициран с Ковид-19 - пандемично заболяване, което е в причинна връзка със смъртта, каквото е заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ. Приемайки обратното, съдът е постановил решение, което е необосновано, поради което е и в противоречие с материалния закон – чл.63, ал.3а от Закона за здравето. Предвид гореизложеното намира същото и за очевидно неправилно, тъй като съдът е приел, че не е налице изключен риск, въпреки че всички събрани по делото доказателства установяват именно наличието му. Обжалваното решение е постановено и при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът приел за установени факти, които се различават от приетите от първоинстанционния съд, без да излага подробни мотиви за решението си. В същия смисъл съдът не кредитирал и заключението по приетата и неоспорена от страните СМЕ, според което смъртта на застрахования е настъпила в резултат на усложения от пандемично заболяване Ковид-19.

Ответниците по жалбата и ищци по делото, М. К. Д., Г. К. Д. и Е. К. Д., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендират заплащане на направените съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лева.

Ответникът по жалбата и съищец „Банка ДСК“ АД не представя отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От ищците по спора е упражнено сурогационно право по чл.134 ЗЗД против застраховател по застраховка, сключена от кредитор за обезпечение на договор за кредит, при твърдения за смърт на застрахования длъжник -наследодател на ищците и бездействие на банката да реализира правата си по чл.382, ал.3 КЗ.

Окръжният съд е констатирал, че първоинстанционното производство се е развило пред Районен съд-Варна с конституиране на „Банка ДСК“ АД като съищец, с оглед качеството на застраховащ и трето ползващо се лице от застраховката. Също така дадената от първата инстанция правна квалификация съответства на въведените от ищците твърдения и формулирания петитум.

От фактическа страна е безспорно установено, че между К. Х. Д. - наследодател на 2 ищците и „Експресбанк“ АД /с правоприемник съищеца „Банка ДСК“ ЕАД/ е сключен договор за потребителски кредит „Експресо компакт“ № 061015488900/2019г. за сумата от 19 300 лева и краен срок на издължаване - 04.03.2024г. По този договор е сключена застраховка „Живот“ на кредитополучателя. Налице е застрахователна полица за групово застраховане на кредитополучатели на банката с покритие „Живот“ с бенефициент банката и застрахован К. Д.. Установено е, че длъжникът по договора за кредит е починал на 27.02.2021г. Съдът е обявил на страните за ноторен и факта, че СЗО е обявила заразата със SARS-CoV2 за пандемия. В България е обявена с решение на НС от 13.03.2020г. и със заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министерство на здравеопазването. Предоставеният кредит е усвоен от починалия кредитополучател като в чл.2, ал.2 от ОУ към договора за кредит, същият е дал съгласие да бъде застрахован при условията на застрахователната полица за кредитна застраховка „Живот“. К. Д. е попълнил заявление за застраховане на кредитополучател с ответното дружество за сумата по горепосочения договор за кредит от 19 300 лева. Не се твърди прекратяване на застрахователното правоотношение по повод неплащане на застрахователни премии. Не е спорно и това, че застрахователното обезщетение включва като покрит риск и „смърт“ на застрахованото лице.

Окръжният състав е констатирал ОУ по застрахователния договор не са подписани от страна на кредитополучателя К. Д.. Същевременно е посочил, че в представеното във въззивното производство заявление за застраховане на кредитополучатели, индивидуални клиенти на „Експресбанк“ АД, застрахованият изрично е положил подпис под съдържанието, част от което е, че е получил и прочел ОУ по застрахователното правоотношение. С оглед на това съдът е счел, че ОУ са приложими.

Относно причините за смъртта на К. Д. съдът е кредитирал медицинската документация и заключението по СМЕ, че непосредствената причина за настъпилата смърт е асистолията, развила се като усложнение вследствие COVID-19. Експертът е посочил какви са симптомите и развитието на заболяването, както и че при усложняване и развитие на двустранна бактериална пневмония, това заболяване може да доведе до остра дихателна недостатъчност, бъбречна и сърдечна недостатъчност. Същевременно SARS-CoV2 е зараза с пандемични размери, което е прието за безспорно в производството.

Въз основа на горните медицински данни съдът е достигнал до извода, че застрахователят не може да се позове на изключен застрахователен риск по причина „пандемия“, защото смъртта не е настъпила в резултат на самото пандемично заболяване, а от усложненията, които са се развили при конкретния пациент, респективно са довели до разгръщане на патологоанатомична картина. В мотивната си част е посочил още, че за да се приеме изключен риск самото пандемично заболяване, последиците от него също трябва да са с пандемични размери, каквото нито се твърди, нито се доказва по отношение на смъртните случаи от COVID-19. Точно обратното - големият процент заболели преживяват и възстановяват здравето си.

Същевременно, предвид разпоредбата на чл.14 от ОУ и във връзка с чл.9 от ОУ, застрахованият е попълнил декларация и е бил длъжен да заяви факти, свързани със здравния му статус, което е обстоятелство, съществено за риска, при това по отношение на конкретни заболявания. Съдът е възприел клаузата за обща, не неравноправна по см. на чл.143 ал.2 т.6 от ЗЗП, като дословно са възпроизведени императивни разпоредби на чл.363365 от КЗ. За пълнота съдът е посочил, че тя би била неравноправна в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ. Чрез доказателствата, в попълнената от починалиязастрахован декларация относно липсата на конкретни заболявания, същият е заявил, че не страда от разписаните изчерпателно болести, сред които хипертония и захарен диабет. От заключението по СМЕ е установено, че К. Д. е диагностициран през 2010г. за установени захарен диабет и хипертонична болест. Съгласно констативната част на заключението, при извършваните прегледи до 2020г. не са установени усложнения. Такива са налице през 2020г. и следващите, т.е. след сключване на застрахователния договор. Като се има предвид вида на застраховката, съдът е счел, че декларирането на горните заболявания, при изрично поставени въпроси от застрахователя, е съществено обстоятелство за сключване на 3 застрахователния договор с оглед преценка на риска - чл.362, ал.2 КЗ.

Съдът е кредитирал заключението по СМЕ, че от една страна заболяването COVID 19 е протекло на фона на хронични болестни изменения, ангажиращи сърдечносъдовата и бъбречната системи. От друга страна вещото лице е посочило, че: „това заболяване /т.е.COVID -19/, само по себе си може да доведе и до развитието на остра бъбречна недостатъчност и остра сърдечна недостатъчност“. Предвид изложеното съдът е заключил, че при тези обобщени изводи на експерта, не може категорично да се заяви, че леталният изход вследствие COVID и усложнението, изразяващо се в развитие на двустранна бактериална пневмония е категорично поради съпътстващите заболявания, доколкото такива могат да се отключат от самото заболяване. Съдът е счел, че по-скоро се касае за фактор, оказващ въздействие за увеличаване размера на вредите, но в този случай застрахователят не може да откаже плащане. От негова страна няма позоваване в условия на евентуалност съдът да приложи „съпричиняване“ и определи размер, по-нисък от остатъчната стойност по кредита, както е предвидено в чл.363, ал.4 КЗ.

Съдът е обсъдил и факта, че в самото заявление за застраховане, под декларацията за наличие/отсъствие на конкретни заболявания, застрахователят е посочил, че невярното деклариране може да доведе до прекратяване на правоотношението, данни за каквото поведение също отсъстват.

Поради горното, съдът е приел, че отказът на ответното дружество да заплати в полза на бенефициента по застрахователната полица, дължимото обезщетение е неправилно, а заявените от ищците искове - основателни.

Посочено е, че по размера не е повдигнат спор и същият е доказан с представени от банката данни за остатъка към 04.08.2021г. /първа падежна дата след смъртта на кредитополучателя/.

Предвид съвпадение на крайния извод на въззивната инстанция с този на районния съд, макар по различни съображения, решението в осъдителната част е потвърдено.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Може ли съдът да тълкува разширително разпоредби от общи условия по застрахователен договор, като добавя допълнителни елементи към фактическия състав на предвидения изключен риск?; 2/ Необходимо ли е, за да се приеме за изключен риск самото пандемично заболяване, последиците от него също да са с пандемични размери?; Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК.