Решение № 486 от 08.03.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д. като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222120105735 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от П. Я.

И. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, против И. Х. Ж. с ЕГН **********, с адрес: град Б., *** и „ПРОАГРО - 61“ ООД с ЕИК 201107150 , със седалище и адрес на управление: село С., ***, с искане да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде обявен за нищожен договор за дарение на идеални части от недвижим имоти, описани в исковата молба, поради липса на основание, противоречие със закона или като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба на основание чл.26, ал.2, изр.1 предложение 5 от ЗЗД, и в случай, че този иск бъде уважен - да бъде постановено изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС на идеалните части от правото на собственост, описани в исковата молба.

Ищецът излага, че с Решение № 151 от 17.03.1994 година на Поземлена комисия - Поморие, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.И.М., починал на *** г. върху седем броя земеделски земи в землището на село С., община П., област Б., които са индивидуализирани в исковата молба. Ищецът П. Я. И. е наследник на своя баща Я.Г. И., починал на *** г., а Я.Г. И. е наследник на своя баща Г.И.М.. Твърди се, че ответникът И. Х. Ж. е наследник на майка си Т.Г. Ж., починала на *** година, която е наследник на своя баща Г.И.М.. Поради това в исковата молба е изложен правен довод, че ищецът и посоченият ответник са били наследници и съсобственици на имота.

1

Сочи се в исковата молба, че на 05.07.2022 година с договор за дарение на недвижим имот и договор за продажба на недвижим имот ответникът И. Х.

Ж. се разпоредил със собствените си идеални части от имотите в полза на посочения втори ответник „ПРОАГРО - 61“ ООД ЕИК с 201107150.

Ищецът намира, че договорът за дарение е нищожен на поне две от следните основания: липса на основание, противоречие със закона и с добрите нрави. Посочено е, че договорът за дарение прикрива договор за продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице, без съгласието на останалите съсобственици. Посочено е, че дарението е извършено с цел да направи ответното дружество формално съсобственик, с цел да бъде преодоляна забраната по чл. 33, ал.1 от ЗС.

Сочи се още, че договорът е относително симулативен и прикрива договор за продажба като обективираната в него воля на страните не съответства на действителната им воля, а липсата на дарствено намерение е видна от последвалата веднага след това продажба на останалите идеални части от правото на собственост от същите имоти. Посочено е, че в нотариалния акт се говори за обща данъчна оценка на даряваните идеални части, което е индиция за това, че е ползвана една и съща бланка за двете сделки. В исковата молба е изложено, че извършените от ответниците правни и фактически действия по сключване и изпълнение на договора за продажба сочат на формирана воля за продажба на цялата притежавана от ответника идеална част от имота, а не за безвъзмездно разпореждане с идеалната част от него, която в случая е незначителна. Изложено е, че противно на добрите нрави договорът за дарение е мотивиран не от дарствено намерение, а от намерение за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл.33, ал.1 от ЗС.

Въведен е правен довод, че по силата на чл.17, ал.1 от ЗЗД в случаите, когато страните по дадено облигационно отношение прикрият постигнатото между тях съгласие с едно привидно съглашение, следва да се прилагат правилата относно прикритото. В случая прикритата сделка е сделката за продажба на имотите, в какъвто смисъл е била действителната воля на страните и същата е изрично заявена в извършената следваща сделка за продажба.

Предвид горното ищецът счита, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС ответникът е следвало да предложи на него, като съсобственик да изкупи дела му от съсобствените им и описани по - горе имоти, което последният не е сторил, а ги е продал на трето, външно за съсобствеността лице. Поради изложеното ищецът посочва, че за него е налице правен интерес от предявяване на посочените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците В. Н. Н., И. Н. Н. и Х. И. Ж., конституирани като ответници, в качеството им на наследници на И. Х. Ж., починал на *** г. В писмения отговор ответниците оспорват иска като неоснователен. Конкретизират, че извършените сделки са законосъобразни и не страдат от посочените в тях пороци. Излагат, че като собственик наследодателят им е действал според 2 волята си и личната си преценка. На следващо място в писмения отговор е посочено, че с Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2012 година на ОСГК на ВКС, става ясно, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици, няма заобикаляне на закона. Съгласно задължителните разяснения, дадени с цитираното тълкувателно решение, когато надареното външно за собствеността лице впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствеността на продавача идеална част от имота, резултат е придобИ.е правото на собственост върху идеалната част от правото на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било собственик преди извършване на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Ответниците считат, че това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да осуети правото на изкупуване от собственик в последваща продажба, тъй като преследвания резултат не е забранен или непозволен. Посочено е, че се налага извод, че е невъзможно в конкретния случай страните по двете сделки - за дарение и за покупко - продажба да целят забранен или непозволен от закона резултат. Ответниците считат, че изложените в исковата молба твърдения са незаконосъобразни и необосновани. Отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор от ответното дружество „ПРОАГРО-61“ ООД. В същия е посочено, че договорът за дарение е едностранна сделка, с която дарителя безвъзмездно подарява притежаваното от него имущество в полза на друго лице. Представляващия дружеството ответник счита, че дарственият акт не е нито противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави, не е неморално и /или неприемливо собственик да се разпореди с притежаваната от него идеална част от правото на собственост по отношение на имот безвъзмездно в полза на трето за съсобствеността лице, каквото в случая е представляваното от ищеца дружество. В правомощията на собственика като носител на право на собственост е да се разпорежда с имущество си без ограничения като избира в чия полза и по какъв начин да го прехвърли. От името дружеството е посочено, че собственикът е взел решение и се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти - предмет на спора, така както е преценил и е намерил за добре и счита, че това е направено с цел да се преодолее забраната по чл.33, ал.1 от ЗС е необосновано и неоснователно. Посочено е, че нищожността на един договор се определя от закона и за да бъде една сделка нищожна тя трябва да противоречи на императивна правна норма или на правен принцип, който е част от действащата правна система. Изложен е и правен довод, че в случая сделката за дарение и договора за покупко продажба не нарушават каквито и да било императивни правни норми.

Управителят на дружеството излага, че с продавача по договора И. Х. Ж. се познават от дълги години, както и със съдружника м дружеството, поддържат 3 много добри отношения и са си помагали. На следващо място и този ответник се позовава на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2012 година на ОСГК на ВКС. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко - продажба, както и при съчетанието им липсва законова забрана за постигане на краен правен резултат е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат, за което са позовават на посоченото тълкувателно решение.

Изложено е, че двете сделки са законосъобразни и отразяват тяхната действителна воля като страна по тях. Поради изложеното отправят искане за отхвърляне на предявения иск.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така депозираната искова молба, като моли предявените искове да бъдат уважени като доказани и основателени.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като моли за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ответниците В. Н. Н., И. Н. Н. и Х. И. Ж., чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържат отговора на исковата молба и молят исковете да бъдат отхвърлени. Молят за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание ответното дружество „ПРОАГРО - 61“ ООД, чрез процесуалния си представител, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Решение № 151/17.03.1994г. на Поземлена комисия гр. Поморие е видно, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.И.М., бивш жител на село С., по отношение на следните недвижими имоти:

1. Нива от 25.821 дка, трета категория, в местността „С.с.“, имот № 2003 но плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***;

2. Нива от 26.865 дка, шеста категория, местност П., имот № 5030 по плана за земеразделяне - понастоящем с понастоящем с кадастрален идентификатор ***;

3. Овощна градина от 26.257 дка, трета категория, местност Н., имот № 6018 по плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***;

4. Овощна градина от 25.012 дка. трета категория, местност З.г., имот № 9014 по плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***:

5. Нива от 15.009 дка, шеста категория, местност Ч.. имот № 13008 но плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***;

4

6. Нива от 10.118 дка. шеста категория, местност А., имот 15054 № 13008 по плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***;

7. Нива от 3.997 дка, шеста категория, местност Я., имот № 80026 по плана за земеразделяне - понастоящем с кадастрален идентификатор ***.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от ***г. И. Х. Ж. е дарил на „ПРОАГРО-61“ ООД само част от притежаваните от него идеални части от всеки от процесните седем недвижими имота.

С Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ***, том *, рег.

№ ****, дело № *** от ***г. И. Х. Ж. е продал на „ПРОАГРО-61“ ООД останалите му идеални части от притежаваните от него идеални части от всеки от процесните седем недвижими имота.

От Удостоверение за наследници на Г.И.М., починал на ***г. е видно, че последният е оставил наследници по закон, а именно дърщеря Т.Г. Ж., починала на ***г., син Й.Г.И., починал на ***г. и син Я.Г. И., починал на ***г.

От същото удостоверение за наследници е видно, че наследник на починалия Я.Г. И. е ищецът по делото – П. Я. И.. Видно е още, че наследник на починалата Т.Г. Ж. е ответникът по делото И. Х. Ж., починал след депозиране на исковата молба.

По делото е разпитан един свидетел в полза на ищцовата страна. При разпита си свидетелят К.К.К. сочи, че е *** на П.. Твърди, че не е бил много близък с починалия И. Ж., но се познавали. Сочи, че знае добре и фирмата „ПРОАГРО-61“ ООД, тъй като и неговите наследствени имоти са отдадени под рента на дружеството. Свидетелят сочи, че няма впечатление М. и Ф. да са били близки с И. Ж.. Те просто не се държали грубо с хората.