Решение № 3567 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3567 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110216385 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Р. Ф. Ф., ЕГН **********, чрез адв. Л. П., против Наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-422/09.09.2022 г., издадено от директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Развити са възражения относно редовността на връчването му, компетентността на органите, доказаността на авторството, съдържанието на АУАН и НП, начина на установяване на нарушението чрез електронната система за събиране на пътни такси, техническата годност на използваното оборудване, твърдяна техническа неизправност при отчитането и предаването на тол данните, отговорността на доставчика на услугата, приложимостта на по-благоприятен закон, съразмерността на фиксираната санкция и изтичането на погасителната давност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание на 18.02.2026 г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния му представител с искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като жалбата се поддържа. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт с. Г.а, която на първо място прави възражение за недопустимост на жалбата, тъй като наказателното постановление било 1 счетено за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 04.01.2023 г. и за влязло в сила на 18.01.2023 г. При условията на евентуалност моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намира следното:

По допустимостта на жалбата:

Възражението на въззиваемата страна за просрочване на жалбата е неоснователно.

Приложимата към момента редакция на чл. 58, ал. 2 ЗАНН допуска наказателното постановление да се счита за връчено само когато нарушителят не бъде намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Двете предпоставки са кумулативни.

От преписката се установява, че НП е изпращано неколкократно на известния адрес на жалбоподателя в гр. Разград, като пратките са връщани с отбелязване „непотърсена“.

Самото непотърсване на пощенска пратка не установява, че лицето трайно е напуснало адреса, че е променило адреса си или че новият му адрес е неизвестен. Липсват данни за извършена проверка за друг известен адрес или за други действия, от които да се изведе наличието на фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Поради това отбелязването, че наказателното постановление се счита за връчено на 04.01.2023 г., не е породило целените правни последици, а жалбата следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установи:

По административнонаказателната преписка са налице две различни релевантни дати, които следва ясно да бъдат разграничени.

На 10.03.2022 г. в 17:04 часа електронната система за събиране на пътни такси е регистрирала преминаване на влекач марка „***“, модел „****“, с рег. № ***********, по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Преминаването е отчетено от техническо устройство № 20141. За събитието е създаден доказателствен запис с уникален системен идентификатор и снимков материал.

Според материалите по преписката за това преминаване е била получена тол декларация, съдържаща данни за ППС с две оси, докато заснетият от системата състав е бил отчетен като влекач с ремарке с общо пет оси. Въз основа на това несъответствие административният орган е приел, че дължимата тол такса за процесния пътен участък не е била заплатена в пълния й размер.

На 20.03.2022 г. в 21:17 часа, тоест десет дни по-късно, процесният влекач е пристигнал на ГКПП „Кулата“ в направление излизане от Република България, като към този момент е бил управляван от Р. Ф. Ф.. При извършената там проверка служителите на Агенция „Митници“ 2 са установили регистрираното преминаването от 10.03.2022 г. от електронната система нарушение, свързано с

Именно на 20.03.2022 г. старши митнически инспектор И. Г. С. е съставил срещу Ф. АУАН № BG20032022/5800/P8-422. В акта като нарушението е описано предходното преминаване на процесното ППС от 10.03.2022 г. в 17:04 часа по път А-2, км 6+804, а датата 20.03.2022 г. е датата на последващата проверка, установяването на жалбоподателя като водач към този момент и съставянето на АУАН.

На 20.03.2022 г. жалбоподателят е заплатил и сумата 119 лв. по чл. 10б, ал. 5 ЗП, видно от приложената квитанция. Компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП не е била заплатена.

Въз основа на АУАН и приложените материали директорът на Националното тол управление е издал Наказателно постановление № BG20032022/5800/P8-422/09.09.2022 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

Така очертаното разграничение между датите 10.03.2022 г. и 20.03.2022 г. е съществено: първата дата индивидуализира твърдяното административно нарушение, установено чрез електронната система, а втората дата индивидуализира последващата контролна проверка, при която жалбоподателят е установен като водач, съставен му е АУАН и е извършено плащането по чл. 10б, ал. 5 ЗП.

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на АУАН, наказателното постановление, доклада от електронната система и приложените изображения, справките за ППС, квитанцията за заплатената сума 119 лв., документите относно компетентността на органите и показанията на актосъставителя, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място, сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени. При твърдяно нарушение от 10.03.2022 г. АУАН е съставен на 20.03.2022 г., а НП е издадено на 09.09.2022 г., поради което не е налице нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Неоснователно е възражението, че електронната система е негоден източник на доказателства само поради липса на метрологична проверка. Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП системата създава доклади за установени нарушения, към които автоматично се прилагат статични и/или динамични изображения, като законът изрично им придава доказателствено значение относно ППС, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на преминаване и местонахождението на техническото средство.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно мястото на нарушението. От доказателствата се установява, че път А-2, км 6+804 се намира на територията на гр. София и е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Не може да бъде споделено и разбирането, че самото наличие на договор с доставчик на услуга по електронно събиране на пътни такси изключва всяка отговорност на водача.

3

Обработката и предаването на тол данните действително се осъществяват чрез доставчик на услуга, но чл. 139, ал. 7 ЗДвП възлага на водача самостоятелно задължение да не управлява ППС по платената пътна мрежа, ако не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса. Техническа неизправност или грешка при обработката на данните може да има значение за конкретната отговорност, но следва да бъде доказана.

Решаващият порок на наказателното постановление е свързан с доказването на авторството на нарушението. От доказателствата безспорно се установява, че на 20.03.2022 г. жалбоподателят е управлявал процесния влекач при проверката на ГКПП „Кулата“. Не се установява обаче по несъмнен начин, че именно той е управлявал същия автомобил десет дни по-рано - на 10.03.2022 г. в 17:04 часа, когато е регистрирано процесното преминаване.

Електронната система индивидуализира превозното средство, но не и неговия водач. По делото не са представени тахографски данни, пътен лист, товарителници, сведения от работодателя или собственика на ППС, нито други доказателства, позволяващи да се направи несъмнен извод относно лицето, управлявало на 10.03.2022 г. Самото обстоятелство, че на 20.03.2022 г. Ф. е установен като водач на същото ППС, не поражда законова презумпция, че той е бил водач и при по-ранното преминаване.

Подписването на АУАН от жалбоподателя също не замества доказването на авторството на деянието. Административнонаказателната отговорност на физическото лице е лична и виновна, поради което не може да се основава на предположение. Това обстоятелство само по себе си налага отмяна на наказателното постановление.

Самостоятелно значение има и извършеното на 20.03.2022 г. плащане на сумата 119 лв. по чл. 10б, ал. 5 ЗП. Това плащане не е тъждествено на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. По действащата към момента на нарушението уредба именно плащането на компенсаторната такса е било уредено като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Следователно фактът, че компенсаторната такса не е платена, означава, че по тогавашния режим не е настъпило освобождаване от отговорност.

Това обаче не обезсилва значението на платените 119 лв. при преценката за приложимост на по-благоприятния закон. С последващите изменения на Закона за пътищата, включително чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, е въведен механизъм, при който при пълно или частично недеклариране на тол данни собственикът или ползвателят получава възможност да заплати действително дължимата тол такса в определен срок, като при плащане административнонаказателно производство не следва да бъде образувано, а образуваното подлежи на прекратяване.

При процесния случай има данни не за пълна липса на тол декларация, а за несъответствие между декларираните данни за броя оси и отчетения от системата действителен състав. Наред с това още при проверката на 20.03.2022 г. е заплатена сумата от 119 лв., определена от администрацията по чл. 10б, ал. 5 ЗП. При тези обстоятелства последващият режим е по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН и следва да бъде 4 съобразен от съда.

Неплащането на компенсаторната такса по стария режим не препятства приложението на по-благоприятния последващ закон. Чл. 3, ал. 2 ЗАНН изисква до влизане в сила на наказателното постановление да се приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба, независимо дали лицето е изпълнило условията на предходната, по-неблагоприятна уредба.

На следващо място, санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 1 800 лв. и не позволява индивидуализация според характера и тежестта на конкретното нарушение. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, „***“, Съдът на Европейския съюз приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от санкции, която предвижда един и същ фиксиран размер за нарушенията на правилата за предварително заплащане на пътни такси без възможност размерът да бъде съобразен с характера и тежестта на нарушението. Наличието на компенсаторна такса не отстранява този порок.

Поради това фиксираната глоба от 1 800 лв. представлява допълнително самостоятелно основание наказателното постановление да не бъде оставено в сила.

Накрая съдът е длъжен служебно да съобрази и погасителната давност. Съгласно чл. 11 ЗАНН във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 НК абсолютната давност за административнонаказателно преследване на процесното нарушение е четири години и шест месеца.

Тъй като твърдяното нарушение е извършено на 10.03.2022 г., абсолютната давност е изтекла на 10.09.2026 г. Настоящото решение се постановява на 25.09.2026 г., поради което към този момент правото на държавата да реализира административнонаказателна отговорност за деянието е погасено.