Решение № 1292 от 10.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. Плевен, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430107395 по описа за 2025 година

Производство по чл.250 ГПК.

Производството е образувано по подадена молба от Х. Ц. Ц., ЕГН**********, *** за допълване на Решение № 652 / 05.05.2026г., постановено по гр.д.№ 2025443010 7395/2025г. по описа на РС-Плевен.

Излагат се твърдения, че Районен съд -Плевен е сезиран с искова молба и отправен към съда петитум „ Моля да постановите съдебен акт, с който да бъде осъдена ответницата М. Б. Ц. да заплаща на Х. Ц. Ц. сума в размер на 175 лева, равняваща се на 1/4 част от средния пазарен наем на ***, съразмерна на квотата на ищеца в съсобствеността и след приспадане на дела от наема, полагащ се за ползването на жилището от непълнолетното дете, считано от момента на предоставяне на ползването на процесното жилище на ответницата, до настъпването на основания за прекратяване на ползването еднолично от нея и предоставяне на възможност за ползването му и от лишения съсобственик.“

Посочва, че в постановеното по делото Решение рег.№ 652 от 05.05.2026 година, в диспозитива на съдебното решение е записано „ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.57, ал.2 вр. с ал.1 от СК, по иска предявен от Х. Ц. Ц., ЕГИ**********, *** против М. Б. Ц., ЕГН**********, *** размера на месечната наемна цена от 89,47 евро /175 лева/, който М. Б. Ц., ЕГН********** да заплаща на Х. Ц. Ц., 1

ЕГН********** , считано от 08.12.2025 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, за ползване на 1/4 идеална част от жилище, съсобственост на ищеца-***.“

Твърди, че съдът се е произнесъл по исковата претенция с диспозитив с установителен характер, с който се установява наличието на едно право в полза на ищеца. Твърди, че в хипотезата на предявената искова претенция, диспозитивът следва да има изразен осъдителен характер, както за изминалия период, така и за бъдеще време (до отпадане на основанието за ползване).

Твърди, че липсата на осъдителен диспозитив в решението е пречка и за снабдяване от ищеца с изпълнителен лист за събиране на дължимите му суми.

Моли да бъде допълнено съдебното решение, като съдът се произнесете по направеното искане в исковата молба.

В законовия срок не е взето становище от другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл.250, ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Установи се, че искането е направено в посочения срок и от ищеца по делото, поради което се явява допустимо.

Искането за допълване на решението се явява неоснователно.

За правната характеристика на предявената претенция съдът е изложил мотиви в постановеното съдебно решение и е посочил съдебна практика в подкрепа на това.

В практиката на ВКС по Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. дело № 4842/2015 г., IV г. о. е дадено тълкуване, че по правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата, като определената по реда на чл. 57, ал. 2 СК наемна цена се дължи за в бъдеще.

2

Претенцията е за определяне на наемна цена, а не осъдителен такъв за бъдещи вземания. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл.124 ал.2 от ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването. /така определение № 441от 14.06.22012г. по ч.гр.д. 352/2012г. на ІV г.о. ВКС/ Както е посочено по-горе, искът не е осъдителен, а спорна съдебна администрация, а осъдителен иск за бъдещи платежи за наемни плащания е недопустим. В полза на наемодателя притезателното право да иска изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена по възникналия по силата на закона и съдебното решение, с което е предоставено ползването на жилището договор за наем, за заплащане на наемната цена възниква помесечно -за месеците, които са изминали след определяне на наемната цена със съдебното решение. Наемодателят има право да предяви осъдителен иск срещу наемателя при евентуално негово неизпълнение на задължението му за плащане на наемната цена за наемните вноски с настъпил падеж преди датата на подаване на исковата молба с искане за изпълнение на договорно задължение по договора за наем, а не с иск по чл.57, ал.2 СК, чиято правна природа е друга- само да определи един от елементите от задължителното съдържание на наемното правоотношение, а именно неговата цена. За да бъде уважен иск за присъждане на наемна цена е необходимо настъпване на падежа на плащането, както и неизпълнение от страна на наемате. Видно е, че основателността на осъдителен иск за наема е в пряка зависимост от поведението на наемателя по наемното правоотношение, поради което е недопустим осъдителен иск за бъдещи платежи.

По изложените съображения съдът ина основание чл.250 ГПК, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата Х. Ц. Ц., 3

ЕГН**********, *** за допълване на Решение №

652/05.05.2026г., постановено по гр.д.№ 2025443010 7395/2025г. по описа на РС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4