Определение № 5083 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5083 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002104281 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Динипо“ ЕООД, чрез адв. Д. П., срещу решение № 135 от 26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 174/21.02.2024 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 875/2023 г., с което са отхвърлени предявените от „Динипо“ ЕООД срещу Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Варна, иск с правно основание чл. 49 ЗД за заплащане на сумата от 88 128 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платена неустойка по договор за наем от 08.12.2016 г., изменен с анекс №1 от 09.05.2017 г., за неизпълнение задължението на ищеца да предаде на наемателя „Дърва Варна“ЕООД наетия имот: котелно помещение под двете тела на сградата на гимназията, в срок до 01.01.2018 г., тъй като ответникът не е разрешил единствено възможния достъп до наетия имот: през главния вход на сградата, коридора на първия етаж и стълбището към сутерена и е отказал да предаде на ищеца ключ за входната врата на сградата, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 25.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 959 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на горното обезщетение за периода от 30.04.2020 г. до 28.04.2021 г.

1

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. За силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 3226/2019 г. на ВКС по отношение на предявения по настоящото дело иск за обезщетение.

2. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението или такава сила има само диспозитивът на решението?

По тези два въпроса се поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 133/14. 03.2011 г. по гр. д. № 202/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 57/26.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 242/22.10.2012 г. по гр. д. № 149/2012 г. на ВКС, II г. о.; решение № 136/22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение по дело С453/00 г. на СЕС и решение по дело С-2/08 г. на СЕС.

3. За задължението на въззивния съд като втора инстанция по същество служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото. Сочи се противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В касационната жалба е направено и искане ВКС да отправи преюдициално запитване на основание чл. 267, ал. 3 ДФЕС и чл. 629 ГПК до Съда на ЕС по следните въпроси:

1. Как следва да се квалифицира решение, което е в противоречие с правото на ЕС?

2. Кога едно съдебно решение е неправилно поради противоречие с правото на ЕС?

3. Неправилното съдебно решение поради противоречие с правото на ЕС ползва ли се със сила на пресъдено нещо?

4. Преюдициалните въпроси по спор, за който има влязло в сила съдебно 2 решение, постановено в противоречие с правото на ЕС ползват ли се със сила на пресъдено нещо?

5. Ако едно решение, постановено в противоречие с правото на ЕС, се ползва със сила на пресъдено нещо, то следва ли в последващо производство тази сила на пресъдено нещо да се отчита, ако този съдебен акт е порочен?

В срока за отговор ответникът Професионална гимназия по туризъм „Проф. др Асен Златаров“ – гр. Варна, чрез адв. П. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по искове с цени от 88 128 лв. и 8 959 лв.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че „Динипо“ ЕООД е собственик на недвижим имот: котелно помещение, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, находящо се в [населено място], в сграда с идентификатор ***, разположено на етаж -1, на кота -8,60, под ниското и високото тяло на училищната сграда на Техникум по туризъм, ведно с 20,1969% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

За поземлен имот с идентификатор ***, находящата се в него сграда с идентификатор ***, представляваща първи корпус, състоящ се от сутерен, първи, втори и трети етаж, както и за самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ втори корпус, състоящ се от сутерен и първи етаж, ведно със 79,8031 % ид.ч. от общите части на сградата, е съставен акт за публична държавна собственост № 8859 от 12.05.2015 г., съгласно който актуваният недвижим имот е предоставен за управление на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Варна.

Прието е за установено също, че с договор от 08.12.2016 г., „Динипо“ЕООД е отдало под наем собствения си имот на „Дърва Варна“ ЕООД за срок от 4 години, считано от датата на предаване на имота на наемателя, която следва да бъде не по-късно от 01.04.2017 г. В т.35 от договора страните са уговорили неустойка в размер на 86 400 лв. при едностранно прекратяване на договора от наемателя поради неизпълнение задължението на наемодателя за предаване 3 имота на наемателя.

Въз основа на събраните писмени доказателства е прието за установено също, че с покана от 08.03.2017г. до директора на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Варна, „Динипо“ЕООД е поискало за бъде уведомено за ден и час, в които ще бъде въведено в реално владение на имота му и съсобствените общи части, както и ще му бъде осигурен 24 часов безпрепятствен достъп и безпрепятствена експлоатация на имота, където след въвеждането във владение ще започне ремонт на котелното помещение. С писмо от 10.03.2017г. директорът на гимназията уведомил ищеца, че достъпът му до притежавания от него имот не е препятстван и може да се осъществява през входа, намиращ се на северната страна на самостоятелния обект, и съответно на сградата с подстъп от ул.“Константин Фотинов“, който не е заключен и може да бъде използван по всяко време на денонощието. В писмото е посочено, че високото тяло на гимназията съставлява напълно самостоятелна сграда, различна от тази, в която се намира собственият на дружеството обект, поради което желанието за осигуряване на достъп през централния вход на учебното заведение е лишен от правно основание, както и, че достъпът на външни лица до сграда, в която се осъществява учебна дейност е силно ограничен в учебно време и забранен в извънучебно, поради което такива няма да бъдат допускани в двора на учебното заведение, неговите сгради, вкл. досежно общите им части.

Прието е за установено, че с анекс №1 от 09.05.2017 г. към договора за наем е уговорено предаването на имота на „Дърва Варна“ЕООД да се извърши не покъсно от 01.01.2018 г. Освен това наемодателят се задължил да издаде запис на заповед на наемателя на стойност 86 400 лв.., обезпечаващ дължимата неустойка по т.35 от договора. С покана от 17.04.2018 г. „Дърва Варна“ ЕООД е поканило „Динипо“ ЕООД да предаде владението на имота в 3-дневен срок от получаването й, като при непредаване ще счита договора за наем за прекратен и го е поканило да заплати уговорената неустойка. Прието е за установено, че „Дърва Варна“ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист против „Динипо“ЕООД по ч.гр.д.№5691/2018 г. по описа на РС – Варна за сумата от 86 400 лв., ведно със законна лихва от 20.04.2018г., както и разноски в размер на 1 728 лв. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието за установено, че „Динипо“ ЕООД е наредило няколко превода по сметка на „Дърва Варна“ ЕООД в общ размер от 88 128 лв.

4

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, а именно противоправно поведение от страна на служители на гимназията. Посочено е, че служителите на ответника са отказали да осигурят на ищеца 24-часова безпрепятствена възможност да достига до самостоятелния си обект, като преминава през централния вход на учебното заведение, намиращ се на първия партерен етаж на сграда с идентификатор *** /високо тяло/, през коридора, свързващ високото и ниското тяло /сграда с идентификатор ***/, от който коридор по стълбището към сутерена се достига до котелното помещение, вкл. и ключ за входа, но твърдението на ищеца, че това са общи части на сградата, поради което препятстването на достъпа му до тях е противоправно поведение, е неоснователно.

Съдът е посочил, че по искова молба на „Динипо“ ЕООД, с която срещу ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ е предявен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен достъп до СОС с идентификатор ***, находящ се в обща на страните сграда с идентификатор ***, чрез предоставяне на необезпокоявано преминаване през входна врата, коридор на първия етаж на сградата и стълбище към сутерена, намиращи се в сграда с идентификатор ***, е образувано гр. дело № 680/2018г. на РС – Варна. Делото е приключило с влязло в сила на 11.06.2020г. решение, постановено по гр.д. № 3226/2019 г. на ВКС, с което искът е отхвърлен. ВКС е приел, че не е доказано, че процесните входна врата, коридор и стълбище са общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, т.е. че към момента на възникване на етажната собственост или в един по-късен момент, съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на етажните собственици, същите да са служели за общо ползване. Освен това не е установено и към момента на възникване на етажната собственост процесните врата, коридор и стълбище да са осигурявали единствения достъп към котелното помещение и по тази причина фактически да са обслужвали имотите и на двамата етажни собственици. Въззивният съд е приел, че въпросът дали процесните входна врата, коридор и стълбище представляват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, е преюдициален по предявения иск по чл.

49 ЗЗД. Посочено е, че силата на пресъдено нещо по отхвърлен иск преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че съдебно 5 отреченото право е съществувало в полза на твърдения негов носител. След като с влязло в сила решение по иска по чл. 109 ЗС е прието, че действията на ответника по препятстване свободния достъп на ищеца до котелното помещение през входната врата, коридор и стълбище на учебното заведение, не пречат дружеството да упражнява правото си на собственост, тъй като тези части не са общи части, този факт вече не може да се оспорва от страните по настоящото дело. Съдът е посочил, че според приетото в т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.