Решение № 136 от 04.12.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Търговище, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500059 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3 от 05.01.2023 г., постановено по гр. дело № 623/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения от М.

Х. К. с ЕГН ********** и А. Г. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Търговище, ***А, със съдебен адрес гр.Русе, ***, офис 7, чрез адв.В. Ф., против В. Л. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.М....

№ 33, М. В. Л. с ЕГН ********** от гр.Търговище, *** и М. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ***, тримата със съдебен адрес гр.Търговище, ***, вх.Б, к.№ 31, чрез адв. Г. Ц. АК -Търговище, иск с правно основание чл.109 от ЗС, за премахване на следните постройки: покрита със скатен покрив пристройка към гараж /Сграда *** по КККР/, с която са увеличили застроената площ на гаража с не по-малко от 7.65 кв.м., построена в частта на ПИ ***, заключена между южната и югозападна части на гаража и северозападния ъгъл на сграда ***, и възстановяване имота във вида съгласно проекта и разрешението за строеж на гаража със застроена площ 19,25 кв.м.; - покрита със скатен покрив пристройка, с площ 3.80 кв.м., функционално свързана с жилищна сграда ***, представляваща отделен вход на сградата 1 откъм незастроената западна част на ПИ ***, и възстановяване на имота във вида съгласно проекта и разрешението за строеж на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците чрез адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - Русе, адрес за връчване на съобщения и призовки: Адвокатска кантора В. Ф. в гр. Русе 7000, ул. „К...." № 12, офис 7, моб.тел. ***, които твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неоснователно не е допуснал изменение на иска като в предмета на делото се включи и изградената между западната и източната част на мястото преграда; както и че съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса и не им е посочил за кои обстоятелства не сочат доказателства. Отделно се излагат подробни съображения по съществото на спора. Направени са доказателствени искания за нова експертиза, както и искане въззивният съд да разпредели доказателствената тежест в процеса.

По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ответниците.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител адвокат Ф. от Адвокатска колегия – Русе поддържат подадената въззивна жалба.

Постъпила е писмена защита, в която се акцентира на следното:

1. Оспорват защитната теза, обективирана в писмената защита на ответниците - въззиваеми чрез процесуалния им представител, по съображения, че всъщност тя се основава на твърдението за наличен между страните спор за разпределение ползването на дворното място, т.е. по иск чл.

32, ал. 2 ЗС, какъвто очевидно настоящият не е /най-вероятно въззиваемите са се объркали с другото висящо между същите страни дело, а именно — гр. д № 1359 / 2021 на PC — Търговище, чиито предмет е иск с правно основание чл.

32, ал. 2 ЗС/.

2. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че не въззивниците са строили процесния гараж, а са го били закупили, т.е. праводателите им били го построили в днешния му вид. Въпреки възложената им доказателствена тежест въззиваемите не ангажирали по делото доказателства, че купеният от тях гараж е бил във вида, в който е към днешна дата - налични са данни за извършвани промени в конструкцията му.

2

3.

По отношение на твърдението на въззиваемите, че в първоинстанционното производство вещото лице инж. Р. И. Х. е заявил, че ако се събори частта от гаража в повече - 7.65 кв.м. ще се наруши конструктивната му цялост, както и че тази част от гаража не пречи по никакъв начин на ищците да ползват имота си, заявяват, че становището на в.л. Х., не е меродавно, тъй като е инженер-геодезист, а не инженерконструктор. Становището на това вещо лице, че тази част от гаража не била пречела да упражняват правото си на собственост върху процесния поземлен имот категорично се опровергава от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, изготвено от в.л. инж. М. Д. Х. - маг.

„Автотехническа експертиза“.

Предвид изложеното, въззивниците молят съда да постанови съдебно решение като отмени обжалвания съдебен акт и постанови ново съдебно решение по съществото на спора, с което да осъди ответниците ответниците да преустановят действията си, с които нарушават правото им на собственост върху 2/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, като премахнат последиците от тях и отстранят извършеното незаконно построяване на: - покрита със скатен покрив пристройка към гараж /Сграда *** по КККР/ с която са увеличили застроената площ на гаража с 7,65 кв.м., построена в частта на ПИ ***, заключена между южната и югозападна части на гаража и северозападния ъгъл на Сграда ***, която пристройка към гараж ги лишава от достъп до съсобствената им незастроена западна част на ПИ ***, и да възстановят имота във вида съгласно проекта и разрешението за строеж на гаража със застроена площ 19.25 кв.м.; - покрита със скатен покрив пристройка, функционално свързана с жилищна сграда ***, представляваща отделен вход на сградата откъм незастроената западна част на ПИ ***, и възстановят имота във вида съгласно проекта и разрешението за строеж на сградата; - стена между югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор *** и ceверозападния ъгъл на сграда с идентификатор ***, която не позволява преминаването между двете части на незастроеното дворно място на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Търговище.

В съдебно заседание ответниците оспорват въззивната жалба. Постъпила е писмена защита, в която се акцентира на следното:

3

1. С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват ползването на общи части. Защитата по чл.

109 ЗС трябва да съответства на нарушението - в този смисъл например Решение № 60160 от 30.11.2021 год. на ВКС по гр.цело N9 1518/2021 год., I г. о., Решение № 170 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело N9 65/2018 год., I г. о., ГК, Решение N9 135 от 31.07.2014 год. на ВКС по гр.дело N9 334/2014 год., I г. о., ГК.

2. В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 год., ОСГК, се посочва, че пречката за собственика да упражнява правото си не се доказва при такова нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, като например превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шума и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В тези случаи нарушението е от такова естество, че предполага наличието на пречене. Същото се отнася и когато такива действия са в съсобствен имот, защото те имат същото вредно въздействие и върху съсобственика - ищец /виж и Решение № 51 от 07.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №764/2012 год., II г. о., ГК, Решение № 14 от 28.01.2021 год. на ВКС по гр.дело N9 546/2020 год., I г. о., ГК/. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като незаконното строителство само по себе си не означава, че ищците са възпрепятствани да ползват общото дворно място.

3. В разглеждания случай по делото е установено, че праводателите на страните са си разпределили ползването върху дворното място много преди ищците да закупят недвижимия имот. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липсата на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска/да се извърши преразпределение на ползването по реда на чл. 32 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика /виж 4 например Решение № 57 от 29.06.2021 год. на ВКС по гр.дело № 3007/2020 год., II г. о, ГК, Решение № 97 от 10.07.2013 год. на ВКС по гр.дело № 866/2012 год., I г. о., ГК, Решение № 25 от 22.04.2014 год. на ВКС по гр.дело № 3985/2013 год., II г. о., ГК/. По делото нито се твърди, нито се установява, че е настъпила промяна в обема на правата на съсобствениците /в т.ч. тяхното съотношение/, след осъществените разпоредителни сделки, а същевременно няма съмнение, че процесната пристройка с площ от 3.80 кв.м. е съществувала към момента на сключването на договора за покупко-продажба от ищците през 2020 година. Следователно, ищците са обвързани от разпределението на ползването на дворното място на два дяла - каквито са били при сключването на посочения договор и по какъвто начин е установено, че и понастоящем се осъществява ползването от страните по делото, като има и изградена преграда, която не позволява преминаването от едната страна на двора в другата, която е същестувала много преди ищците да закупят имота си. Спорната пристройка от 3.80 кв.м. не е пречка за обслужване или достъп до сградата.

Въззиваемата страна моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Търговищкия районен съд.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Х. К. и А. Г.

Г. в качеството им на собственици на 2/3 идеални части от дворно място, представляващо ПИ *** според КК на гр. Търговище, срещу ответниците като собственици на останалата идеална част от него с правно основание в разпоредбата на чл. 109 от ЗС с искане да бъдат премахнати като незаконни пристройка към гараж, находящ се в дворното място и козиркавход към жилищната сграда. В исковата молба ищците не са обосновали поради какви причини претендират премахване на тези обекти и не са посочили по какъв начин те им пречат да упражняват спокойно притежаването от тях право на собственост. Прочитът на исковата молба действително налага извод за отсъствието на конкретни твърдения с какво построеното от ответниците препятства упражняването на правото на собственост на ищците. Това обаче сочи на недостатък на исковата молба. Ето 5 защо въззивната инстанция е дала указание на ищците да посочат поради какви причини и защо считат, че така описаните в ИМ обекти ограничават правото им на собственост като в изпълнение на указанията на съда те са конкретизирали, че наличието на тези обекти за тях се явява пречка да могат да имат автомобилен достъп до вътрешната незастроена част на дворното място. В хода на производството пред първоинстанционния съд са поискали чрез изменение на иска в предмета на делото да се включи и искане за премахване на преградна стена от стъклени тухли като първоинстанционният съд не е допуснал искането изменение.

С оглед необходимостта да бъде очертан точно предмета на въззивното обжалване, настоящият въззивен състав приема, че следва да се произнесе по въпроса дали първоинстанционният съд правилно е отказал да бъде допуснато изменение на иска с въвеждане на трето искане, а именно: ответниците да преустановят действията си като премахнат последиците от тях и отстранят извършеното незаконно построяване на стена между югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор *** и ceверозападния ъгъл на сграда с идентификатор ***, която не позволява преминаването между двете части на незастроеното дворно място на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Търговище.