Решение № 452 от 19.12.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. П., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100488 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, предл. 2 ГПК.

Ищецът – „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111П, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за кредитна карта с № 41РКО-А0322/17.07.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 04.10.2016 г. и с Анекс от 10.07.2018 г. Пояснява, че въз основа на тази сделка е предоставил на кредитополучателя паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 1 500 лв., като е било предвидено и заплащането на възнаградителна (договорна) лихва. Изтъква, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на лимита по кредита, но не го е обслужвал редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост. Заявява, че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 1 500 лв. – непогасена главница; 599,64 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 19.02.2023 г. до 22.12.2024 г., и 7,03 – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода от 23.12.2024 г. до 27.01.2025 г. Уточнява, че за тези вземания е било отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което иска те да му бъдат присъдени. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Л. Б. К., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 55, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, не изразява конкретно становище по ищцовите претенции.

1

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (28.01.2025 г.) до погасяването;

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва, както и

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

За вземанията по исковите претенции е било подадено заявление по чл. 417 ГПК, което е било отхвърлено с влязлото в сила Разпореждане № 110/29.01.2025 г. по ч. гр. д. № 115/25 г. на Районен съд – гр. П. (приложено към настоящото дело).

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от сочения договор за кредит, което обвързва ищеца (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в тази връзка.

- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучател – ответникът, се доказва от обективиращия го документ, както и от двата анекса към него, които са представени по делото. Те са подписани за ответника, а подписите му върху тях не са оспорени от същия, поради което трябва да се счита, че съответните документи обективират негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).

2

От съдържанието на договора и на анексите стават ясни и някои от базисните параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:

- Главница – 1 500 лв., предоставени под формата на кредитен лимит, усвояван чрез специално издадена кредитна карта.

- Задължение за кредитополучателя да погасява предоставения му кредит в сроковете и по начина, договорени в общите условия.

- Годишен лихвен процент, дължим при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, след изтичане на първите 3 отчетни периода, в размери от:

= 16 % – за безналични плащания на ПОС-терминал, и

= 18 % – за всички останали трансакции.

- Редовен срок на кредита – до 17.07.2009 г., с възможност за автоматично продължаване по ред, предвиден в общите условия.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и два броя общи условия на ищцовото дружество за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „Mastercard“ и „Visa“ – от 17.04.2007 г. (с изменение и допълнение от 24.07.2007 г.) и от 24.01.2025 г. Документите, материализиращи тези общи условия, не носят подпис за ответника, но в самия кредитен договор (т. 11) е предвидено, че той се сключва при общи условия, а кредитополучателят декларира, че е запознат с тях и те са му предоставени. Същевременно от страна на ответника липсва оспорване по отношение на така представените общи условия. В т. 36.1 на общите условия от 17.04.2007 г. е предвидено, че срокът за ползване на кредитния лимит се удължава автоматично всеки път за нов 1-годишен период, ако никоя от страните не е уведомила другата, че желае прекратяването му, което трябва да стане в определен срок преди изтичането на текущия срок (60 дни – за кредитополучателя, и 30 дни – за кредитодателя).

От ангажираните с исковата молба писмено предизвестие и известие за доставянето му се изяснява, че: ищецът е отправил писмено волеизявление до ответника, че е допуснал забава в издължаването на кредита; по тази причина му предоставя 30-дневен срок за погасяване на кредитните задължения; иначе ще счита кредита за предсрочно изискуем; самото изявление е било връчено на ответника на 20.11.2024 г. (лично).

От назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е било оспорено от никоя от страните, се констатира, че:

- Лимитът по кредита е бил многократно усвояван от ответника, в периода от 20.07.2007 г. до 23.12.2024 г.

- Последното плащане по кредитния дълг е на 10.12.2024 г., а първото просрочие е на 19.12.2020 г.

3

- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, направените частични доброволни плащания и предсрочната изискуемост, приета от кредитодателя, от счетоводна гледна точка параметрите на кредитния дълг кореспондират със сумите по предявените искове.

- След датата на започване на заповедното производство (28.01.2025 г.) е било извършено и още едно доброволно плащане – за сумата от 337,28 лв.

- Договорната лихва по кредита е била формирана въз основа на годишните лихвени проценти, уговорени към момента на подписването на сделката.

По повод служебната проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи в потребителските договори (чл. 7, ал. 3 ГПК), е нужно да се каже, че в случая такива не се установяват, а ответната страна в тази насока не е релевирала конкретни доводи, на които да бъде даден нарочен отговор.

В обобщение на казаното досега се налагат финалните констатации, че:

- Главната искова претенция подлежи на цялостно уважаване, защото е доказана както по основание, така и по размер.

- Искът за възнаградителната лихва е установен от гледна точка на основанието му, но може да бъде уважен само за сумата от 269,39 лв., докато претенцията за мораторната лихва трябва да бъде изцяло отхвърлена.

- Отхвърлителният резултат по отношение на лихвите се дължи на прихващането по чл. 76, ал. 2 ЗЗД на доброволните плащания, в размер на 337,28 лв., сторени от ответника след образуването на заповедното производство.

2. По съдебните разноски:

Изходът от производството предоставя право на разноски само на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява на 917,19 лв., формирани от: 117,19 лв. – заплатена държавна такса, 600 лв. – разноски за вещо лице, както и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г.).

Частичното отхвърляне на иска за договорната лихва и цялостното отхвърляне на иска за мораторната лихва не води до промяна в отговорността за разноските. Тук е важно да се подчертае, че по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е станал причина за образуване на делото, но в хода му е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/14 г., I т. о. на ВКС и Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/15 г., II т. о. на ВКС). С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, произтичащи от процесната кредитна сделка, ответникът е дал повод за стартиране на 4 настоящата искова съдебна процедура, която се счита за започнала още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Б. К., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 55, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, да заплати на „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111П, ЕИК ***, следните суми:

- 1 500 лв. – неплатена главница по Договор за кредитна карта с № 41РКОА-0322/17.07.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 04.10.2016 г. и с Анекс от 10.07.2018 г., сключени между „П. и. б.“ АД (като кредитодател) и Л. Б. К. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2025 г. до погасяването;

- 269,39 лв. – възнаградителна (договорна) лихва по кредита, дължима за периода от 19.02.2023 г. до 22.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до претендирания размер от 599,64 лв., и - 917,19 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска на „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.

С., бул. „Ц. ш.“ № 111П, ЕИК ***, предявен срещу Л. Б. К., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 55, ет. 2, ап. 9, ЕГН **********, с който се претендира присъждане на сумата от 7,03 лв. – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена за периода от 23.12.2024 г. до 27.01.2025 г., върху посочената по-горе главница, дължима по цитирания кредитен договор.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5