Решение № 58 от 15.02.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пазарджик , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201626 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.

„***“ №8, ет.3, офис Адвокатско дружество „М. и партньори“, против Електронен фиш Серия К № 3391869/17.10.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, което води до неговата незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не изпраща и процесуален представител. По делото няма постъпило писмено становище по същество.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Изпращат обосновано писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

Жалбоподателката М. е санкционирана за това, че на 17.10.2019 г., в 16,28 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр. София, е управлявала л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движила с превишена скорост от 157 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 157 км/час, т.е. превишение на скоростта от 17 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,71 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 12 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателката на 10.07.2020 г., видно от приложения екземпляр от ЕФ, върху който е отразено връчването (л.6), което обстоятелство не се отрича и от жалбоподателката (виж жалба стр.2, абз.3). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез наказващия орган до съда и е входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 20.07.2020 г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката М. по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Петя М. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че М. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (ЕФ гърба). Тези факти не се оспорват и от санкционираното лице в депозираната жалба (жалба стр.2, абз.2). Вярно е че в цитираната справка като собственик на автомобила е посочено дружество „Сожелиз- България“ ЕООД гр. София, но в справката изрично е отразено, че ползвател на автомобила е жалбоподателката М. и след като наказващият орган е имал тези данни, то правилно е ангажирал отговорността й като собственик на МПС.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е била санкциониран, в качеството й на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата 2 на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ, нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 17.10.2029 г., в 16,28 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 152км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, както й установената стойност на скоростта- 152 км/ч- след приспаднати 3% възможна техн. грешка и превишената стойност на скоростта- 12 км/ч.). Посочена е и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него. С оглед на това и съдът не приема за основателно направеното възражение в жалбата по т.2 за липса на описание на нарушението.

На следващо място следва да се каже, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП разписва задължителните реквизити, които трябва да съдържа един ЕФ. Сред тях не попада неговият издател (съставител), нито датата на издаване на ЕФ. Това е така, защото по своята дефиниция, съгласно §6 т.62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис- „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за 3 преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл.4 на с.з.- „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”. Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия закон- ЗЕДЕП и специалния- ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът не споделя направените в жалбата възражения визирани в т.1 и т.3 от същата.

Не се споделят от съда и възраженията, че ЕФ не е издаден в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като е връчен повече от 8 месеца след извършване на нарушението. Това е така, тъй като следва да се има предвид казаното по-горе по отношение същността на ЕФ като властнически акт, съгласно цитираното ТР. Вярно е, че сроковете по чл.34 от ЗАНН важат и по отношение на ЕФ, но в случая този срок е спазен, тъй като за дата на издаване на ЕФ се счита отразената в него дата на извършване на нарушението. Тоест в случая сроковете по чл.34 от ЗАНН, между които по-важният е 1-годишния срок от извършване на нарушението са спазени. Вярно е, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 10.07.2020 г. , повече от 8 месеца от извършване на нарушението, като липсват доказателства от АНО преди тази дата да са правени други опити за връчването на фиша, но срокът по чл.34 от ЗАНН не се влияе от датата на връчване на ЕФ, още повече когато не е подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП (както е в настоящия случай), която да налага анулирането на издадения ЕФ и издаването на нов такъв. В случая въпреки късното връчване на ЕФ не е изтекла и погасителната давност по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

В този смисъл съдът намира, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите изисквания.

На следващо място, видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип, 4 приложен по делото. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.