Решение № 928 от 01.11.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 01 ноември 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 03.10.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на прокурора

Нели СтойчE.и секретаря М. Богданова като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 1499 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството представлява спорна съдебна администрация на гражданско-правни отношения и се движи по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на В.В.Н. с ЕГН ********** *** срещу Е.С.П. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че от съвместното съжителство на страните е родено детето E.Е.П.с ЕГН **********. След раждането на детето ответникът не полагал почти никакви грижи за дъщеря си, започнал да злоупотребява с алкохол, да се прибира посред нощ във видимо нетрезво състояние, да обижда, псува и заплашва с физическа саморазправа ищцата, на които сцени ставало свидетел детето Е. През месец март 2017 г. ответникът напуснал съвместно обитаваното от страните жилище, а през лятото на същата година заявил на ищцата, че заминава за Великобритания с жената, с която има връзка. Ответникът първоначално след раздялата не плащал издръжка за детето, а около година преди подаването на исковата молба започнал, макар и нередовно, да изплаща за детето издръжка в размер на 147 лE.месечно.

След заминаването на ответника в чужбина същият не е виждал детето Е., а поддържа връзка с него само по телефона, като често обещава, че ще дойде да го види, без да изпълнява обещанията си. Това поведение на ответника се отразява много зле на емоционалното и психическото състояние на детето. Наред с това, в телефонен разговор с ответника и жената, с която той живее на семейни начала същите заплашили ищцата, че направят всичко възможно, за да й вземат детето, както и й заявили, че е трябвало да почине по време на операцията, която ищцата си била направила по-рано поради онкологично заболяване. Ищцата излага, че е добър родител и има както необходимите качества, умения и условия, така и желание да продължи да се грижи за детето си E.и може да разчита на подкрепа от близките си – майка си и брат си, както и че цялостното поведение на ответника разкрива липса на родителски качества и умения и травмира детето.

Искането към съда е да предостави на ищцата упражняването на родителските права над детето Е., да определи местоживеенето на детето при ищцата на адрес гр. Враца, *****, да определи конкретно посочен режим на лични отношения на детето с бащата, да осъди бащата да заплаща на детето Е., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 170,00 лв., считано от датата на влизане в сила на решението по делото до настъпването на обстоятелства за изменение и прекратяване на издръжката, както и да ограничи родителските права на ответника Е.П. по отношение на детето Е., поради поведение на ответника, което представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на дъщеря му Е., като са изброени конкретни мерки по ограничаване на родителските права.

Исковете са с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс(СК).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е.С.П., чрез особения си представител по чл. 47, ал.

6 от ГПК адв. Ц.М., е подал писмен отговор, с който частично е оспорил иска като неоснователен. Навел е твърдения, че предвид възрастта на детето E.и липсата на данни до момента да са определени мерки относно родителските права и родителската отговорност, няма пречка упражняването на родителските права да бъде възложено върху майката, като на бащата бъде определен посочения в исковата молба режим на лични отношения, както и да бъде осъден ответника да заплаща на детето E.месечна издръжка, но в минималния размер от 140,00 лE.месечно, тъй като няма данни за размера на получаваните от ответника доходи. По отношение на иска за ограничаване на родителски права сочи, че същият не е подкрепен от доказателства и следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцата В.Н., лично и чрез пълномощника си адв. М.С., поддържа исковата молба по доводите, изложени в съдебно заседание и писмена защита и моли да бъдат уважени така, както са предявени.

Ответникът Е.П., чрез особения си представител адв. Ц.М., счита исковата молба за основателна само в частта за предоставяне на родителските права над детето E.на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея, а в останалата част я оспорва като неоснователна.

Районна прокуратура гр. Враца, чрез прокурор Н.С., пледира за основателност на исковете за упражняване на родителски права от майката и за ограничаване на родителските права на бащата, за постановяване на ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, като по отношение на размера на претендирата издръжка счита, че този иск следва да бъде частично уважен.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0531 от 01.09.2014 г. на Община Монтана, E.Е.П.е родена на *** г. от майка В.В.Н. и баща Е.С.П..

Видно от приложената на л. 9 от делото служебна бележка, през текущата учебна година детето E.е записано във втора група на детска градина „Дъга“ гр. Враца.

От приложените на л. 12-14 от делото трудов договор и експертно решение на ТЕЛК се установява, че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение с МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца като медицинска сестра, както и че ищцата е диагностицирана със злокачествено новообразувание на млечната жлеза, за което й е определена 80 % трайно намалена неработоспособност. Видно от удостоверения на л. 61 и л. 62 от делото, ищцата В.Н. е получила в периода от месец март 2019 г. до месец юли 2019 г. доходи от трудово правоотношение в брутен размер от 3 477,34 лв., а в периода от месец март 2018 г. до месец март 2019 е получила обезщетение за неработоспособност в общ нетен размер от 5 187,37 лв.

Установява се от свидетелство за регистрация и справка от система „ИКАР“ за недвижимо имущество (л. 63-64), че ищцата е собственик на лек автомобил „Форд Фокус“, произведен през 2000-та г., както и че не притежава недвижими имоти.

По делото са приети като доказателства справки от НАП и НОИ (л. 56-58), видно от които ответникът Е.П. няма регистрирани трудови договори в Република България, както и не получава обезщетения от бюджета на българското държавно обществено осигуряване.

По делото е изготвен актуален социален доклад за детето Е., допълнен в съдебно заседание от социалния работник, съгласно който детето е родено от фактическото съжителство на страните, приключило през лятото на 2017 г., когато ответникът напуснал ищцата и детето и заминал да живее в Англия с друга жена – същата, заради което е настъпила фактическата раздяла между страните. Оттогава ответникът няколко пъти се е обаждал по телефона да пита как е детето и един път е осъществил среща с него (през месец април 2019 г.). Ищцата обгрижва детето Е., осигурила му е сигурна и здравословна среда, задоволява всичките му потребности, като помощ й оказва нейната майка. Жилищните и битовите условия за отглеждане на детето при майката са добри. Между майката и детето е изградена силна емоционална връзка, като не е прекъсната и връзката на детето с бащата. Майката е споделила, че не създава пречки на ответника да вижда детето, но по нейни наблюдения ответникът дава обещания на детето, които не изпълнява и от това E.се чувства емоционално наранена, както и че ответникът и съжителстващата с него жена многократно са заплашвали ищцата, че ще й вземат детето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Н.-майка на ищцата, Б.Н.-брат на ищцата и И. Н.. Свидетелката А. Н. дава показания, че страните по делото са разделени от няколко години, като след раздялата ищцата и свидетелката живеят в едно домакинство. Докато страните живеели съвместно, ответникът злоупотребявал с алкохола и правел скандали, а в един момент си събрал багажа и напуснал. На скандалите и крясъците на ответника ставало свидетел и детето Е., което много се разстройвало. В момента ответникът живее във Великобритания с друга жена, от която има дете. След раздялата на страните ответникът един път е виждал детето – след Нова година, когато взел детето с преспиване. E.се върнала още по-разстроена и разказала, че баща й и жената, с която живее, са се карали и викали. Ответникът чува детето по телефона, обещава му, че ще му изпрати подаръци и ще дойде да го види, но не изпълнява обещанията си, от което E.се разстройва много, плаче и заявява, че не иска повече да чува баща си. В разговорите между ответника и ищцата често се намесва новата съжителка на ответника, като единия път заявила, че би било по-добре ищцата да е умряла и тези думи били чути от Е. При последния разговор ответникът заявил, че иска да вземе E.при себе си във Великобритания, тъй като за нея ще получи много пари. Свидетелят Б.Н. дава показания, че е студент в София, но често се прибира във Враца при майка си и сестра си и има непосредствени впечатления от живота им. Счита, че ищцата се грижи много добре за дъщеря си E.и може да разчита на помощ от свидетелката А. Н. и от свидетеля Н.. Свидетелят многократно е вземал E.от детска градина и е ставал свидетел на разочарованието на детето, че баща му не се интересува достатъчно от него. Многократно ответникът е звънял на E.да й обещава подаръци, но не си е спазвал обещанията и детето много се разстройвало. В телефонни разговори ответникът е заявявал, че ще вземе E.при себе си в Англия, за да взема помощи за нея. Докато страните живеели заедно, ответникът имал проблеми с алкохола и се държал неадекватно, например повръщал през прозореца, а на погребението на бащата на ищцата се появил за кратко и казал, че не може да се занимава с глупости. Свидетелката И.

Н. дава показания, че почти всеки ден се вижда с ищцата и с Е., с които е в приятелски отношения. E.много страда, че няма баща и че той непрекъснато я лъже. Ответникът отскоро праща пари за издръжката на Е., като никога не е помагал с грижи по отглеждането й. Преди раздялата на страните ответникът много пиел и непрекъснато се излагал, правел и скандали, включително пред детето.

Съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелите А. Н. и Б.Н., намира показанията и на тримата свидетели за добросъвестно и обективно дадени и цени същите.

Ищцата В.Н., изслушана лично по реда на чл. чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 6 от СК, заяви, че ответникът говори по телефона с дъщеря си Е., но не и с ищцата. Ответникът праща за издръжка на детето сумата 147,00 лE.веднъж на три месеца. Според ищцата ответникът е незаинтересован баща. При раздялата между страните казал на ищцата, че заминава за Англия и и ще праща издръжка, каквато той прецени за необходима, а ако ищцата посмее нещо да направи, ще й счупи главата.

Поведението на ответника действа зле на Е., която след всеки разговор с баща си се напишква.

Детето E.не е изслушвано в съдебно заседание, тъй като е петгодишно и с оглед обстоятелствата по делото изслушването му единствено би могло да го нарани емоционално, без да допринесе съществено за изясняване на правнозначими по делото обстоятелства.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Република

България като страна по Конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г. (ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.), се е задължила да осигури на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние (чл. 3, т. 2 от Конвенцията). Нормите на чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 на този нормативен акт вменяват на родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата и са основна грижа на родителите. Към настоящия момент продължава да бъде актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 292 от 6.11.2013 г. по гр. дело № 2966/2013 г. на Върховния касационен съд, III г. о.