Определение № 321 от 02.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500428 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 46, постановено в закрито съдебно заседание на 8.01.2024 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. 3277/2023 г. , с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 37 335/5.01.2023 г. от регистратурата на ОС-Пловдив (след връщане за администриране на постъпилата такава с вх. № 24 040/28.07.2023 г.), подадена от взискателя (съделител) Й. П. Б. против действията на ЧСИ П. Н. по изп.д.

№**************, с които е проведена публична продан на недвижим имот на 27.07.2023 г., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката Й. П. Б. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 3206/26.01.2024 г.

Ответникът по частната жалба „Е.“ЕООД-гр.С. (взискател в изпълнителното производство) моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 271204/31.03.2021 г. Претендира за присъждане на разноски в размер на 800 лв. за платена адвокатско възнаграждение за защитата по частната жалба.

Останалите страни в производството по делото пред окръжния съд Н. П.

1

Л., П. А. Л., И. К. Л., Е. К. Л., П. А. Л., Я. Л. М., Е. Н. Д. и Ж. Н. Ж. (странисъделители в изпълнителното производство) не са взели становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 28.07.2023 г. е подадена в регистратурата на Окръжен съд-Пловдив жалба до ОС-Пловдив с вх. № 24 040 от Й. П. Б. като страна в изпълнителното производство против действие на ЧСИ П. Н. по изп.д. ***/2023 г. публична продан от 27.07.2023 г. на недвижим имот, допуснат до делба, представляващ жилищна сграда построена върху 84 кв.м. и стопанска постройка върху 69 кв.м., построени в имот пл. №***-Хълм на освободителите в кв.328-нов по плана на II-IV гр.част на П. от 1977 г.

С обжалваното определение № 46 от 8.01.2024 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.

Жалбоподателката Й. П. Б. е получила съобщение за определението на окръжния съд на 19.01.2024 г. и на 26.01.2024 г. е подала частната жалба до ПАС. Частната жалба е допустима.

Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи документация от изп.д. № ***/2023 г. по описа на ЧСИ П. Н., на 27.07.2023 г.

ЧСИ П. Н. изготвя протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения (л.451) по проведена публична продан за времето от 26.06.2023 г. до 26.07.2023 г., приключила на 26.07.2023 г., за ликвидиране на съсобствеността между съделителите по изпълнителното дело относно посочени две сгради, и е обявен купувач. На 28.07.2023 г. с вх. № 24 040 жалбоподателката Й. П. Б. подава в регистратурата на ОС-Пловдив жалба, изпратена от ОС-Пловдив на ЧСИ П. Н. и получена в нейната кантора с вх. № 29 584/7.08.2023 г., впоследствие получена в ОС-Пловдив с вх. № 37 335/5.12.2023 г. В жалбата е посочено, че се обжалва действие на ЧСИ П. Н. по изп.д. № ***/2023 г. публична продан на недвижим имот, проведена на 27.07.2023 г., като заявеното искане е съдът да отмени публична продан от 27.07.2023 г. на допуснат до делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда, построена върху 84 кв.м., и стопанска построена върху 69 кв.м., построени в имот пл. №***-Хълма на освободителите в кв. 328-нов по плана 2 на II-IV гр.част на П. от 1977 г. В жалбата е заявено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2023 г. по гр.д.

№ 1718/1997 г. на РС-Пловдив и е насрочена публична продан на допуснат до делба посочен недвижим имот на обща стойност 26 545 лв. Заявено е, на първо място, че стойността на имота от 26 545 лв. е крайно занижена и че цената на имота е от значение за определяне стойността на дяловете и на дължимите от съделителите държавни такси за производството, а оценката на имота и началната цена, от която да започне наддаването, се определят с помощта на вещо лице в производството пред съдебния изпълнител, който не следва да е обвързан от опредЕ.та в делбеното производство цена по аргумент от чл. 484,ал.1,т.4 и чл. 485 от ГПК. Заявено е, че тъй като при този способ делбата реално се извършва не със съдебното решение, а с приключването на публичната продан, в която може да участва всеки един от съделителите и да изкупи имота при условията на чл. 354 от ГПК, то и действителната (реалната) пазарна цена се определя именно в това производство и така съсобствениците ще получат най-справедливо парично възмездяване. Заявено е, на второ място, че до провеждането на публичната продан се е стигнало без да бъде извършен оглед на имота от ЧСИ П. Н., а съгласно т.3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ЧСИ е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно (експертиза, оглед, освидетелстване), ако тези доказателства са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма. На следващо място е заявено, че жалбоподателката оспорва и процедурата по проведената публична продан, не са спазени императивни изисквания, посочени в закона, поради което са опорочени действията на ЧСИ П. Н., свързани с провеждането на публичната продан. Заявено е, че предвид на изложеното жалбоподателката счита, че действията на ЧСИ П. Н. са незаконосъобразни.

На 17.10.2023 г. с вх. № 41 066 е постъпило становище по жалбата от П.

А. Л. и Н. П. Л., с което се заявява, че жалбата е основателна. Останалите съделители не са изразили становище.

С обжалваното сега пред апелативния съд определение № 46 от 8.01.2024 г. окръжният съд оставя жалбата без разглеждане като недопустима и прекратява производството по делото. Съдът посочва, че изпълнителното дело е образувано по молба на Й. Б. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист по дело на ПРС, съгласно който се изнася на публична 3 продан недвижим имот в гр. П., след извършването на проданта на който получената сума следва да се разпредели по посочен начин. Съдът посочва, че върху имота е била вписана възбрана на 24.03.2023 г., извършен е опис и е изготвена оценка на имота, която е предявена на съделителите, като действията на ЧСИ не са атакувани. Посочено е, че е насрочена публична продан при първоначална цена посочената в изпълнителния лист, тъй като тя е била по-висока от оценката на експерта, като съобщение е получено от Б. на 15.06.2023 г. (л.304-305 от ИД). Посочено е, че с молба от 6.07.2023 г. (л.339) Й. Б. е поискала от ЧСИ прекратяване на делото, както и да се представи справка за дължимите такси към момента, и че с разпореждане от същата дата е уважена молбата, като е указано, че след заплащане на дължимите такси и разноски от всички съделители изпълнителното дело ще се прекрати.

Посочено е, че е депозирана молба от Б. А. като пълномощник на Е. Л., като се възразява срещу спирането на публичната продан (л.445). Съдът приема, че съгласно чл. 435,ал.2,т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, и посочва указания по т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но констатира, че в случая посочените в ТР и извършени от ЧСИ действия не са атакувани, нещо повече – не може да се говори за несеквестируемо имущество доколкото имота е изнесен на публична продан като част от делбеното производство. Съдът преценява, че публичната продан е само правно средство да се осребри общата вещ, за да може получената сума да се разпредели между съделителите, съсобствеността се прекратява с извършването на проданта, поради което независимо по чий почин е образувано изпълнителното дело съделителят не се явява взискател по отношение на останалите, респективно – останалите съделители не се явяват длъжници. Съдът намира, че публична продан е проведена и има изготвено постановление за възлагане от 16.11.2023 г. (л.910), а жалбата е подадена на 28.07.2023 г., т.е. преди постановлението за възлагане, като не се обжалва същото. Съдът посочва при какви нарушения, съответно оплаквания съгласно изложеното в мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.8 може да се обжалва постановлението за възлагане, а такива твърдения в жалбата няма, нещо повече, тя предхожда изготвянето на постановлението за възлагане, а същевременно единственото, което се посочва, е че опис не е изготвен, което не отговаря на действителността.

4

Изводът на съда е, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу действия на ЧСИ, които не подлежат на обжалване.

В подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателката твърди, че обжалваното определение от 8.01.2024 г. е неправилно, защото окръжният съд неправилно е приел да е сезиран с жалба на основание чл.

435,ал.2,т.2 от ГПК – насочване на изпълнение срещу имущество, което е несеквестируемо. Заявява, че е видно от жалбата и приложените към нея писмени доказателства, че изпълнителното дело е образувано от правоимащ съделител въз основа на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 348 от ГПК и представен изпълнителен лист, както и че след образуване на изпълнителното дело е постигнато съгласие с останалите съделители, поради което с молба поискали спиране на насрочената публична продан, обявена за 27.07.2023 г., и прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че въпреки изричното искане на взискателя ЧСИ П. Н. не се произнесла по исканията на взискателя, като единствено изпратила съобщение с изх. № 17 454/14.07.2023 г. за дължимите към нея такси и проданта не била спряна въпреки изричното искане от страна на взискателя. Заявява, че предвид изложеното пред окръжния съд обжалва действията на ЧСИ П. Н. по отказ да спре проданта и прекрати изпълнителното дело, а не както приема съдът – че жалбата й е срещу действия на СИ по изпълнение срещу несеквестируемо имущество.

Твърди, че след като окръжният съд неправилно е квалифицирал искането, с което е сезиран, незаконосъобразно е оставил без разглеждане подадената от нея жалба като е приел, че тя е насочена срещу действия на ЧСИ, които не подлежат на обжалване. Твърди, че окръжният съд е допуснал нарушение при постановяването на обжалваното определение, тъй като липсва произнасяне по същество. Заявява, че с жалбата, по която е образувано първоинстанционното гражданско дело, е оспорила действия на СИ във връзка с исканията й за спиране на търга и прекратяване на изпълнителното дело, а е видно от обжалвания съдебен акт, че в него липсва произнасяне на съда по същество на исканията, с които е сезиран. Твърди, че окръжният съд се е произнесъл по ненаправено от нея оплакване, което по същество представлява оплакване за недопустимост на постановеното съдебно определение. Счита, че процесуалните действия на взискателя (исканията)по чл. 432,ал.1,т.2 и чл.433,ал.1,т.2 от ГПК са израз на свободата на разпореждане със собственото на взискателя публично преобразуващо право – правото на 5 принудително изпълнение и СИ е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението, след като то е поискано изрично от взискателя. Затова моли да бъдат отменени отказите на ЧСИ П. Н. както за прекратяване на изпълнителното дело, така и за спиране на проданта. Моли да бъде отменено определение № 46/8.01.2024 г. като неправилно и съдът да се произнесе по исканията, обективирани в жалбата, по която е образувано гр.д. № 3277/2023 г.

Нормата на чл. 435 от ГПК изрично посочва кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. В жалбата до окръжния съд от 28.07.2023 г. жалбоподателката Й. Б. ясно заявява, че обжалва действие на ЧСИ П. Н. по изп.д. № ***/2023 г. публична продан на недвижим имот, проведена на 27.07.2023 г., като заявеното искане до съда е да бъде отменена публичната продан от 27.07.2023 г. на допуснат до делба недвижим имот.