Решение № 600 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл.

ГПК.

Образувано е по жалба на Дъчмед Интернешънал ООД, ЕИК 130928543, срещу Отказ № 20250314084507-4/20.03.2025г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец А4 с вх. № 20250314084507 за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството от двамата съдружници Б.Н.К. и ДВХ Холдинг, дружества регистрирани в Нидерландия на дружеството Дъчмед Груп ЕООД, също регистрирано в Нидерландия и вписването на последното като едноличен собственик на капитала.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен, като оспорва да е имал задължения да представя по отношение на нидерландските дружества удостоверения за правосубектност и представителна власт, заверени с „апостил“, тъй като такова изискване противоречи на чл.18, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, а и на чл.2, ал.1 от Закона за електронното управление ,като се е позовал и на съдебна практика – решение №172/03.02.2025 г. по .т.д.№ 175/2025 г. на Софийски градски съд, постановено по предходно заявление на дружеството.

Сочи да е представил решение на компетентния орган на единия от съдружниците за прекратяване на участието в Дъчмед Интернашънал ООД със заявление Ж, от 18.03.2025 г., като счита за незаконосъобразни изводите на длъжностното лице относно недействителност на договор за прехвърляне на дружествени дялове сключени от две юридически лица чрез един и същи представител.

1

Съдът намира, че други съображения освен тези на жалбоподателя и изложените в отказа на длъжностното лице мотиви по делото не следва да се обсъждат, тъй като законът изисква отказът да е мотивиран и не е допустимо мотиви да се излагат след постановяването му или от друго лице, извън постановилото го длъжностно лице.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваният отказ е мотивиран с неизпълнение на указанията, дадени на заявителя, да представи актуални документи, установяващи съществуването и лицата, които представляват чуждестранните дружества, вписани като съдружници в българското дружества, както и по отношение на чуждестранното дружество – приобретател на дяловете, които следва да са заверени с апостил и представени с превод на български език, заверен съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от наредба № 1 от 14.02.2007г., решение на компетентния орган дружеството Бун Нет Консулт за прекратяване на участието му българското дружество, като са изложени и съображения за недействителност на прехвърлянето поради нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД тъй като дружествата прехвърлители на дялове и дружеството – приобретател са представлявани от едно и също лице, без изрично да му е разрешено да договоря сам със себе си.

Аргументите във връзка с липсата на решение на дружеството Б.Н.К. и нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД са в противоречие със закона, тъй като първият документ, освен че е представен, изобщо не е и необходим за дължимата от длъжностното лице проверка, за което са дадени незаконосъобразни указания, а договорите за прехвърляне на дружествени дялове са сключени чрез К.Н.Й.М. ван Б., който е действал като законен представител на Б.Н.К. Б.В., като съдружник- прехвърлител и един от представляващите дружествотоприеобретател и като пълномощник на ДВХ Холдинг Б.В – втори съдружник –прехвърлител и втори представляващ дружеството приобретател Дъчмед Груп Б.В., като в пълномощното му изрично е учредена представителна власт за сключване на конкретната сделка с посочени дялове и приобретател и прехвърлител, поради което с оглед указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК, към сключените сделки изобщо са неприложими правилата на чл.38, ал.1 ЗЗД.

Независимо от основателността на горните доводи на жалбоподателя, обжалваният отказ е законосъобразен като краен резултат, тъй като не са изпълнени единствено законосъобразните указания на длъжностното лице относно представяне на документите, удостоверяващи правосубектността и 2 лицата, разполагащи с право да представляват дружествата Б.Н.К. Б.В. и ДВХ Холдинг Б.В., със заверка за апостил. Представените извлечения от търговския регистър на Търговската камара на Нидерландия не представляват електронни документи, а са изготвени и подписани от посоченото в тях длъжностно лице - К.М.Х.Л Лоурънс – Ръководител по вписване на дружествата, като съгласно информацията относно Нидерландия в Европейския портал за електронно правосъдие, раздел Регистри, именно на Търговската камара на Нидерландия е възложено със закон да води и поддържа търговските регистри. Следователно се касае за административен документ, съставен от длъжностно лице с публични функции в Нидерландия, който попада в приложното поле на чл.1 от Конвенцията за премахването на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове, поради което и на основание чл.3, ал.1 от същата Конвенция е необходимо удостоверяване истинността на подписа и качеството на лицето, в което е действало лицето – съставител на документа. Такова удостоверяване е налице само по отношение на извлечението, представено за дружеството приобретател Дъчмед Груп Б.В., което е заверено с апостил и представено с превод на български език, като в самия документ не е поставено изискване за срок на валидността му, поради което и доводите за неактуалност на длъжностното лице са незаконосъобразни.

Неоснователни са доводите в жалбата за приложимост на чл.2, ал.1 от Закона за електронно управление, който национален нормативен акт се прилага само за електронни регистри, администрирани от публични органи на Република България, който извод следва пряко от текстовете на чл.2 , ал.2 до 6 от Закона, които дефинират източниците на данни – първичен администратор на данни и централен администратор на данни.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, основани на цитати от постановено в него полза съдебно решение по предходно обжалван отказ. На първо място пряко позоваване на Директива е допустимо, ако последната съдържа правило, което макар и нетранспонирано във вътрешното законодателство, създава достатъчно ясно задължение за публичен орган, което може да се приложи пряко в отношенията му с частноправен субект, като замести липсата на вътрешна уредба или противречаща такава. Случаят с цитираната Директива не е такъв, тъй като тя изобщо не съдържа задължение 3 за служебна проверка на информация, а дори и да съдържаше такова, то не се касае за правило, което приложено към конкретния случай, замества проверката за правосубектност и представителна власт, т.е. ги установява.

Директивата съдържа задължения за осигуряване на свързаност между търговските регистри на държавите –членки, като предвижда това да става чрез унифициран интерфейс, позволяващ отправянето на заявки и получаване на унифициран отговор в стандартизиран вид и в съответния език, като основната й цел е защита на инвестициите и кредиторите, а не регулиране на публични функции по проверка за законосъобразност на учредяване и промени по отношение на търговските дружества. Самият формат на представените от заявителя – жалбоподател документи във връзка с правосубектността и представителната власт на нидерландските дружества, които представляват нарочно създаден документ – извлечение от информация, а и елементарна проверка в Европейския портал за електронно правосъдие сочи, че единствената възможност за публично достъпна проверка в Търговските регистри на Нидерландия е за съществуване на дружество с конкретно наименование и регистърен номер, като никакви други данни не са публично достъпни и следователно проверими служебно от длъжностното лице по регистрация и от съда в настоящото производство.

Неоснователни са доводи, почерпени от цитати, в смисъл, че чл.18 ЗТРРЮЛНЦ дерогирал изискването за апостил. Посочената разпоредба касае единствено езика на заявлението и документите, както и изискванията за преводите на документи на чужд език, а следователно и изискването на чл.7, ал.3 от Наредба №1 от 14.01.2007г. за нотариална заверка на подписа на преводача, извършил превода, която разпоредба противоречи на законовия текст. Нормата на чл.18 ЗТРРЮЛНЦ касае езикът на заявлението и приложените документи и по никакъв начин не дерогира изискванията Конвенцията за премахването на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове, тъй като не изключва изрично приложението й, нито по съдържанието си предвижда процедура по признаване, тълкуване или зачитане на чуждестранни публични актове, поради което и на общо основание изискванията за представяне на удостоверението по чл.4 от Конвенцията /апостил/ важат и по отношение подписаните от длъжностното лице от Търговската камара на Нидерландия извлечения, тъй като не се касае за автоматизирано извлечение от публично достъпни електронни данни, които 4 са проверими служебно, а за нарочно съставен документ от длъжностното лице с публични функции, чиято автентичност не е съответно удостоверена.

На заявителя са дадени неколкократно указания в тази връзка, които не са изпълнени, поради което и постановеният отказ се явява законосъобразен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА на Дъчмед Интернешанъл

ООД, ЕИК 130928543, срещу Отказ № 20250314084507-4/20.03.2025г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец А4 с вх. № 20250314084507 за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството от двамата съдружници Б.Н.К. и ДВХ Холдинг, дружества регистрирани в Нидерландия на дружеството Дъчмед Груп ЕООД, също регистрирано в Нидерландия и вписването на последното като едноличен собственик на капитала.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. Решението да се връчи на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5