Решение № 386 от 24.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530105371 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД както следва: 1/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 325,06 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № ********/********* г., вкл. договор за поръчителство № ********/********* г., 2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 162,00 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № *********/********* г., вкл. договор за поръчителство № *********/********* г., 3/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД 1

/осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 264,00 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 232 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № *********/********* г., вкл. договор за поръчителство № *********/********* г. и 4/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 234,21 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 232 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № ********/********** г., вкл. договор за поръчителство № ********/********** г.

Ищецът А. К. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството си на кредитодател, бил сключен Договор за паричен заем №********/********* година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 550 лева на ищеца. Съгласно чл.2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил 35 %, а годишният процент на разходите 41,71 % . Уговореният срок на договора бил 21 /двадесет и една/ седмици.

Между ищеца в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството си на кредитодател, бил сключен втори Договор за паричен заем № *********/********* г. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 350 лева на ищеца. Съгласно чл.2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил 35 %, а годишният процент на разходите 41,71 %. Уговореният срок на договора бил 16 седмици.

Между ищеца в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството си на кредитодател, бил сключен трети Договор за паричен заем №*********/********* г. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 450 лева на ищеца. Съгласно чл.2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил 35 %, а годишният процент на разходите 41,71 %. Уговореният срок на договора бил 21 седмици.

Между ищеца в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ 2

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството си на кредитодател, бил сключен четвърти Договор за паричен заем № ********/********** г. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 500 лева на ищеца. Съгласно чл.2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил 35 %, а годишният процент на разходите 41,71 %. Уговореният срок на договора бил 16 седмици.

На основание чл. 4 от всеки от процесните договори за заем, ищецът сключил и четири отделни договора за поръчителство/гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит. С договорите за поръчителство/гаранция се уговаряло, че дължи възнаграждение на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за това, че става гарант по всяко от кредитните правоотношения.

Същите възнаграждения се заплащали от ищеца директно по сметките на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по всеки кредит.

Въпреки тези факти, касаещи договорите за поръчителство/гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Ищецът заплатил доброволно и извънсъдебно четирите заема.

Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, е плащал и такси „поръчител/гарант“, по всеки от четирите договора, въпреки че такива не са предвидени в основаните такива.

Смята, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в тях. Също така и въпреки, че в договорите е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл.19 ЗПК. Счита, че в четирите договора не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР, което по всеки от процесиите договори бил в размер на 41,72 % /четиридесет и едно цяло седемдесет и два процента/. Това е така, защото 3 освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителя/гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение имало за правна последица недействителност на четирите договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Смята, че ако сумата за възнаграждение на поръчителя/гаранта по договорите за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на възнаграждението на поръчителя/гаранта в разходите по заемите цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.

Поставените от ответника в чл.4 от процесните договори условия, практически били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т.

3 от цитирания член от всеки от четирите договора, а именно предоставяне на поръчителство/гаранция от одобрено от ответника дружество поръчител/гарант. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.4, доверителят ми е трябвало да обезпечи заема с: 1/ двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2/две/ години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, алтернативно 2/ да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Тъй като е невъзможно да се изпълнят първите две опции за потребителя като единствен вариант за г-н К. остава само сключване на договор с дружество - поръчител/гарант, което е предварително одобрено от ответника в настоящото производство.

В тази връзка, счита, че това било опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави 4 и заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал. 4 ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, било „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител/гарант, се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. В продължение на горното трябвало да се изтъкне, и че завишаването на разходите по заемите без да е изрично посочено такова, представлявало и нелоялна търговска практика - чл.68г от ЗЗП и чл. 68д от същия закон, вкл. член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 Договорите за поръчителство/гаранция били с акцесорен характер, поради което можели да съществуват валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не са произвели правен ефект, смята, че и уговорката за заплащане на възнаграждения на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за учредяване от негова страна на лични обезпечения също била нищожна.

На самостоятелно основание, счита че приложеният по четирите процесни договора размер на възнаградителната лихва от 35 % /тридесет и пет процента/, бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че във връзка с Договор за паричен заем №********/********* г. са платени без основание 50,00 лева от страна на ищеца. Твърди, че във връзка с Договор за паричен заем №*********/********* г. са платени без основание 50,00 лева от страна на ищеца. Твърди, че във връзка с Договор за паричен заем № *********/********* г. са платени без основание 264,45 лева от страна на ищеца. Твърди, че във връзка с Договор за паричен заем №********/********** г. са платени без основание 236,00 лева от страна на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума от 325,06 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № ********/********* г., вкл. договор за поръчителство № ********/********* г., 2/ сума от 162,00 лв.

5

/след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № *********/********* г., вкл. договор за поръчителство № *********/********* г., 3/ сума от 264,00 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № *********/********* г., вкл. договор за поръчителство № *********/********* г. и 4/ сума от 234,21 лв. /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/ представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № ********/********** г., вкл. договор за поръчителство № ********/********** г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на исковете.

Процесните договори за заем били действителни, и в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от Закона за потребителския кредит.

От една страна, кредитодателят нито е изисквал, нито е събирал плащания, които не са предвидени в съответния договор за потребителски кредит. Погасителната вноска по договорите за паричен заем включвала съответната част от главницата и договорената лихва. Както главницата, така и лихвата и общо дължимата сума били вписани в договорите за паричен заем.