Решение № 14844 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14844 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110103011 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Й. М. Д., конституиран на мястото на починалия в хода на процеса ответник М.

Й. Д..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, в като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, с абонатен №***** и номер на инсталация **********. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 1372,13 лева, както и сумата в размер на 32,30 лева – дължима за извършената услуга „дялово разпределение“ за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 190,18 лева за периода от 15.09.2021 г. – 29.06.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 6,56 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за период на забава 15.08.2020 г. – 29.06.2023 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му 1 топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „МХ Елвеко“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „МХ Елвеко“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител адв. Бояджиева, с който се оспорва предявените искове. От приложените към исковата молба доказателства ставало ясно, че ответникът е прехвърлил на баща си ¼ идеална част от имота и не ставало ясно дали занапред има пребиваване и ползване или става въпрос за сградна инсталация. Не ставало ясно как са отчитани топломерите вътре в помещенията. Оспорва пълното и точно изпълнение на договорните задължения на ищеца през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с 2 ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том №VI, дело №***/1*** г. от 27.01.1*** г., по силата на който М. Й. Д. дарява на баща си Й. Й. Д. собствената си ¼ идеална част от следния имот: апартамент №6, находящ се в гр. София, ***.

Представено е и удостоверение за наследници за лицето Й. Й. Д., от което се установява, че същият е починал на 07.08.2000 г., като е оставил за свой единствен наследник сина си М. Й. Д.. Предвид горното и по силата на наследственото правоприемство притежаваната от Й. Й. Д. ¼ идеална част от процесния имот, като част от наследството му, е преминала в патримониума на неговия наследник – М. Д..

Като доказателство по делото е приобщена и молба за откриване на партида, подадена от М. Й. Д. до ищеца през 2002 г., с която същият е поискал откриването на партида за имот на ***, като е посочил предходен титуляр на партидата – Й. Д..

С този документ се установява, че лицето М. Й. Д.-съсобственик на процесния имот (по делото не се установяват останалите собственици), е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на М. Д. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна 3 енергия за процесния имот, тъй като лицето М. Д. е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило искането му /в този смисъл и Решение № 3392 от 7.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8699/2023 г., Решение № 2635 от 21.04.2026 г. на СГС по в. гр. д.

№ 7685/2024 г., Решение № 6336 от 18.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5304/2024 г., Решение № 5881 от 30.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8402/2023 г. и др/.

Ответника Й. М. Д. като единствен наследник на починалия в хода на производството М. Й. Д. следва да отговаря за всички задължения, останали в наследството, част от които е и задължението за потребената в процесния имот топлинна енергия за процесния период.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 20 куб. м., а количеството ТЕ за БГВ вода е начислено на база отчет на водомера. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 1402,51 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението 4 на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от повисока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.