Решение № 81 от 10.05.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Тутракан, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100013 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** против М. А. Й. с ЕГН ********** за осъждането на ответницата да плати 5 622,91 лева, от които: 350,00 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 481/2021 на РС Тутракан, до окончателното изплащане на задължението; 3945,68 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 до 20.05.2021; и 1 327,23 лева – лихва за забава, която представлява сбор от 1083,86 лева, начислена за периода от 21.06.2018 до 26.08.2019 и 243,37 лева, начислена за периода от 16.06.2021 до 10.09.2021, дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS15992667/22.05.2018, сключен с „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ *** действащ чрез "Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК ***.

Ищецът „Ф. и.“ ЕАД, чрез процесуален представител твърди, че е цесионер по вземането на кредитодателя цедент, възникнало от договор за потребителски паричен заем PLUS-15992667/22.05.2018. Излага, че при договорена главница в размер на 10000 лева е удържана такса ангажимент 350 лева и на заемополучателя е преведена сумата 9650 лева. Годишния лихвен процент по заема е 16,94%. Поради неизпълнение от страна на длъжника на задължението да погасява редовно дължимите месечни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 16.06.2021. Останала е неплатена договорна лихва в размер на 3945,68 лева, начислена за периода 20.06.201820.05.2021.

1

Ищецът уточнява в допълнителна молба, че ответникът не е направил никакви погасителни плащания. Моли за неговото осъждане и за присъждане на разноски.

Ответницата М.Й. не подава писмен отговор. В съдебното заседание се явява лично, моли за отхвърляне на иска.

След преценка на твърденията на страните, техните искания и събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

Не е налице правната квалификация по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, макар претендираното вземане да представлява част от предмета на постановеното отхвърлително Разпореждане № 429/21.09.2021 по ч.гр.д.№ 481/2021 на ТнРС, с Определението по чл. 140 ГПК с № 118/28.03.2022 съдът вече обясни, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и затова осъдителният иск следва да се счита подаден на 12.01.2022 г., когато е изпратен чрез куриерската фирма.

От приетото писмено доказателствено средство за сключения договор се установява, че на 22.05.2018 г. между „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***, действащ чрез "Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК ***, от една страна, и М.

А. Й., от друга страна, е сключен процесният договор за потребителски паричен кредит PLUS-15992667 при следните параметри: размер на кредита за потребителски цели 10000 лева, застрахователна премия 3360 лева, такса ангажимент 350 лева, брой погасителни вноски 60, месечна вноска 303,98 лева, лихвен процент 16,94%, ГПР 20,28%.

На същата дата 22.05.2018 г. по сметка на ответницата е преведена сумата от 9650 лева на основание сключения договор – видно от представеното платежно нареждане.

В чл. 2 на договора е посочено, че таксата ангажимент се начислява заради фиксирания лихвен процент, и се дължи при усвояването на кредита, като се удържа от общия му размер.

Относно застрахователната премия, същата не фигурира в стандартния европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорната информация по кредита. Дори е посочено, че не се изисква застраховка, за получаване на кредита при конкретните условия.

Размерите на ГПР и на погасителната вноска, посочени в СЕФ, са същите като в договора за заем.

Застраховката на кредита е сключена с посредничеството на кредитодателя, което изрично е посочено в сертификата за нея. От него става ясно, че при заеми от 3001 лева до 10000 лева, застрахователният период е месечен, а премията е 0,56% от финансираната сума, дължима месечно. Това прави по 56 лева на месец, общо за 60 месеца – 3360 лева. Точно колкото е посочена общата сума на застрахователната премия в договора за кредит.

2

Ползващото се лице от застраховката, при настъпване на застрахователен риск от невъзможност на длъжника да обслужва заема, е кредитодателят.

Съдът приема, че са представени доказателства за прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор към ищеца с договора за цесия от 19.08.2019 и Приложение 1 към него от 26.08.2019 г.

Със Заповед № 240 от 21.09.2021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 481/2021 на ТнРС, съдът е уважил заявлението на ищеца за главницата по заема в размер на 9650 лева. След влизането ѝ в сила е издаден изпълнителен лист.

За да се уважи настоящата претенция, ищецът следваше да докаже, че таксата ангажимент не е недействителна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и че договорът за кредит не е недействителен поради посочване на ГПР в размер на 20,28%, заради невключването на застрахователната премия към общите разходи по заема. Съдът възложи тази доказателствена тежест, съобразявайки че за интересите на длъжника потребител трябва да следи служебно, и давайки възможност на страните да дадат становище дали клаузите на процесния потребителски договор са неравноправни.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В практиката на кредитния пазар ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на заема е свързан с по-висок риск за него, който риск намира икономически еквивалент в по-висок лихвен процент за връщане на заетата сума.

Отпускането на заеми при фиксирана или „плаваща“ лихва, в зависимост от конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с усвояването и управлението на кредита. Това именно е същността на възмездното кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание кредиторът да начислява такса, наречена ангажимент, още по-малко да я начислява като главница, за това че е изпълнил задължението си да предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него за срока на договора. Като противоречаща пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, уговорката за такса ангажимент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите и сумата за нея, независимо че е квалифицирана от кредитодателя като част от главницата, е недължима от жалбоподателката.

Що се отнася до годишния процент на разходите по заема и дължимата по договора застрахователна премия, съдът, след като направи проверка с препоръчания на интернет страницата на Министерството на икономиката https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-godishen-procent-narazhodite-258.html калкулатор за ГПР, който е разработен от Европейската комисия, и за чието използване не са необходими специални математически и/или счетоводни знания, установи следното: При задаване на главница 9650 лева и отнасяне на такса ангажимент 350 лева, дължима еднократно в началото на договора, с отметка, че тази сума също следва да се олихвява с договорения годишен лихвен процент 16,94%, при срок на договора 60 3 месеца, резултатът за ГПР е съвсем точен с този по договора – 20,28% (а според калкулатора, който съдът ползва 28,27%). Погасителната вноска според калкулатора е 248,20 лева. Като се прибави към нея месечната сума за застрахователната премия от 56 лева, сборът е 304,20 лева. Този резултат, изключително близък до месечната вноска по кредита (303,98 лева), верифицира точността на калкулатора, тъй като разликата от 22 стотинки найвероятно се дължи на различните настройки за закръгляне, и дава основание да се направи извод, че застрахователната премия, макар да не е включена към главницата и въпреки че не се олихвява, неправилно не е отнесена като общ разход по кредита. Съобразявайки последното и добавяйки месечния разход от 56 лева за застрахователната премия, реалният ГПР според калкулатора на съда е 32,72%.

Разходът за застрахователната премия следва да се отчита като общ разход по кредита, защото кредитодателят е бил наясно с него – тъй като е посредничил за сключването на застраховката, и освен това тя е била задължителна за отпускането на заема при тези условия, щом в крайна сметка се явява обезпечение за кредитора.

Не може да се приеме, на основание параграф 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че застраховката не е била задължителна за сключването на договора за кредит.

Най-напред трябва да се отбележи, че в текста на цитираната разпоредба е пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия разход по кредита, застрахователната премия, освен да не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното транспониране на директивата, смисълът ѝ е запазен в ЗПК, защото, от една страна, правоотношението е потребителско, значи попада в обхвата на правото на Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за тълкуване на националното право; от друга страна, в образеца на Стандартния европейски формуляр (част III, т. 3) е възпроизведено точно това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.

Икономическата логика е такава, че обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има качеството на кредитен посредник, който е предложил и е сключил договорът за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение че самият кредитор е ползващото се по нея лице, съдът не приема, че тази застраховка е нямала значение за отпускането на заема при конкретните условия. В тази връзка Тутраканският районен съд обръща внимание на съображение № 20 от Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално усърдие. Щом договорът е сключен на 22.05.2018 г. и застраховката е сключена на същата дата, и щом кредиторът се явява застрахователен посредник, обективната оценка на тези факти сочи на извода, че 4 кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да направи потребителят за получаването на заема при конкретните условия.

Нещо повече, независимо че в СЕФ не е спомената и дума за застраховката и размера на застрахователната премия, което само по себе си води до неравноправност на договора по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК вр. чл. 24 ЗПК, защото не е позволено на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, фактът, че месечната погасителна вноска е посочена в размер 303,98 лева, доказва задължителният характер на застраховката, защото тази сума е формирана като сбор от погасителната вноска по заема и месечната застрахователна премия от 56 лева.

Налице е основание неточното посочване на ГПР в размер 20,28% с толкова голяма разлика от действителния размер, който е 32,72%, да се приравни на липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК гласи, че договорът е недействителен. Когато договорът за потребителския кредит е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на заема е 9650 лева и за тази сума заповедният съд вече е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Следователно, претенцията за всички останали начисления във връзка с процесния заем, независимо под каква форма са квалифицирани от кредитодателя, в т.ч. претендираните с настоящата искова молба, се явяват недължими, тъй като почиват на нищожен договор. Или, с други думи, вземането за тях не е възникнало изобщо.