Решение № 1916 от 28.10.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1916 град Пловдив, 28.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Здравена Янева като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1289/2022 година описа на съда, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, предявена от А.С.У., ЕГН **********,***, чрез адв.В.С.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 14.11.2020г. до 16.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ в Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва от 16.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиена, в килиите има дървеници, хлебарки и гризачи; в килиите, в които е пребивавал до момента не е имало постоянно течаща топла вода, болен е от хепатит Ц, но не му се осигурява лечение и диета; работник е в „Особено производство“ в Затвора-Пловдив от 01.02.2021г., но не му дават предпазна маска и облекло; няма право на каре; в килиите, в които е пребивавал няма проветрение и чист въздух, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

От събраните по делото доказателства и от постъпило по делото становища на Затвора-Пловдив се установява, че А.С.У. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, с начало на изтърпяване на наказанието 15.11.2020г. В Затвора-Пловдив е постъпил на 08.01.2021г. и е там и към 16.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/.

За периода от 08.01.2021г. до 16.05.2022г. е посочена подробна информация за спалните помещения, в кото е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

Видно от приложените становища, за периодите: от

08.01.2021 до 19.01.2021г.; от 22.01.2021г. до 24.01.2021г.; от 26.01.2021г. до 04.02.2021г.; от 10.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 04.03.2021г. до 18.03.2021г.; от 18.06.2021г. до 23.06.2021г.; от 09.07.2021г. до 05.08.2021г.; от 17.08.2021г. до 18.08.2021г.; от 22.11.2021г. до 28.11.2021г.; от 03.12.2021г. до 06.12.2021г.; от 09.12.2021г. до 16.12.2021г.; от 17.12.2021г. до 29.12.2021г.; от 05.01.2022г. до 28.03.2022г. и от 12.04.2022г. до 14.04.2022г., ищецът е пребивавал в помещения с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали

4 или повече кв. метра нетна площ на човек.

В становищата се посочва още, че на всички лишени от свобода в Затвора гр. Пловдив е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Със заповед № 2845/12.11.2021г. ищецът е назначен на работа в „Обособено производство“ и като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.

В становищата е посочено, че отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, настанени в съответноно помещение, като за това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора или да им бъдет донасяни от близките им.

В становище към рег. № 4086/01.06.2022 г. от

Затвора-Пловдив се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от У.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на всеки лиш. св. се осигурява комплект спално бельо, а при желание на лиш.св., домакина осигурява колкото комплекта са необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Включването в хранителни диети става с лекаря, обслужващ Затвора-Пловдив с издавне на медицинска бележка. На У. е издадена медицинска бележка да получава кисело мляко, същата е приложена по делото.

По делото е постъпил здравния картон на ищеца. В снетата от лекаря, обслужващ Затвора-Пловдив, анамнеза е посочено, че У. не съобщава за сегашни оплаквания и минали заболявания.

Постъпило е становище към рег.№4086/01.06.2022г., в което се посочва, че А.У. със заповед № 2845/12.11.2021г. е назначен на работа в „Обособено производство“ като ръчник. В становището се посочва, при започване на работа на лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло и периодечно им се дават маски и въкавици срещу подпис. Към становището са приложени списъци за получени от У., срещу подпис, работно облекло и лични предпазни средства за месеците юни, октомври, декември 2021г. и януари, март и май 2022г.

По делото са разпитани като свидетели лицето С.А.А..

В отговор на поставените му въпроси свидетелят А. заявява пред съда, че познава А.У., тъй като над година били заедно в стая №39 в Затвора-Пловдив.

В началото в килията били 8 човека, после 11, после пак 11, после 13 или 12.

Площта на килията била много малка и трудно се преминавало между леглата. В стаите било много мръсно има счупени прозорци и извадени дограми. Има много дървеници. Леглата са железни и дюшеците са два пръста.

А. сочи, че ищецът работешл в обособеното производство.

Оплаквал се от трудно дишане, от праха. Давали една обикновена маска от аптеките, една престилка и едни ръкавици. Лишените от свобода работели със скъсани ръкавици и счупени пили при лоши условия. Свидетелят твърди, че когато работиш, нямаш право на каре. Ако си стигнеш нормата, тогава почиваш, ако не, не почиваш. Не зная какво заболяване е имал У..*** пръскали против дървеници, но нищо не се променяло. Топла вода няма.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в от 14.11.2020г. до 16.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ в Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва от 16.05.2022г.

/датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпечатката съдържа 39 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcb1e676-1c66-484e-ae18-cc48003b8603