Решение № 751 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330109724 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 във вр. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против Р. М. В., ЕГН **********.

В хода на производството като трето лице - помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД, ЕИК 121125435.

Ищецът твърди, че за претендираните в настоящото производство било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, като в тази връзка била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15098/2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, 1 гр. състав, като от страна на заповедния съд били дадени указания на заявителя, че можел да предяви иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок. В тази връзка се сочи в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК се предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия и за услуга дялово разпределeние срещу Р. М. В. за топлоснабден имот апартамент ***, находящ се в гр. С,, кв. „***“, бл. *, ет.*, ап. *, за процесния период.

Според „Топлофикация София“ ЕАД ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Излага се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна 1 енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Релевира се, че с тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Релевира се, че ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „****” в сила от **** г. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството ищец топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като в процесния случай собствениците в сградата в режим на етажна собственост, в която се намирал имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ” ЕООД. Сочи се, че сумите за топлинна енергия за процесния имот се начислявали oт „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Директ“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отправя се искане да се признае за установено по отношение на Р.

М. В., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 3365,53 лева главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. - април 2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в град С., кв.

„****“, блок **, ет. *, ап **, ведно със законната лихва считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 411,22 лева - обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. - 17.05.2023 г.; 47,83 лева -главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода месец май 2020 г. - месец април 2022 г., ведно със законната лихва считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 9,75 лева - лихва за периода 16.07.2020 г. - 17.05.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат М., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е доказал качеството собственик или ползвател на ответника, както и факта на сключване на договор за продажба на топлинна енергия между страните. Твърди, че дружеството не е предоставило топлинна енергия на ответника. Депозира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземания, а именно всички претендирани суми преди 15.06.2020 г., т.е. тригодишния срок преди депозиране на заявлението. Моли за отхвърляне на иска.

С възражението си по чл. 414 ГПК в заповедното производството ответникът Р.

М. В. сочи, че не е ползвател на топлоснабдения имот, находящ се в град С., кв. „****“ 2 бл. **, ап. ***, доколкото след прекратяване на брака му /с решение от *** г. на Софийски районен съд/, семейното жилище било предоставено за ползване на с.та н.г.

В.а.

В законоустановения срок по чл. 131 не е постъпил отговор на исковата молба от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД.

Районен съд - Пловдив, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15098/2023 г. по описа на ПРС, I гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот – държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен с подп.инж. Н. Д. Р., от който се установява, че ответникът и с.та му Н. Г. В. са собственици на апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „****“, бл. ***, ет. *.

В хода на производството е приобщен и протокол от проведено на **** г. общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж.к. „****“, бл. ***, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца. Във връзка с това решение е представен и договор № **** г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е наличен и договор № *** от **** г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД - възложител и „Директ“ ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От третото лице са представени индивидуални справки, съдържащи дялово разпределение за периодите м.05.2020 г.- м.04.2022 г., както протоколи за неосигурен достъп, съставяни за процесния имот за този период, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези ОУ влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на 3 топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между субектите възниква по силата на закона.

По делото са представени писмени доказателства, а именно- извадка от вк„****“ брой от **** г., в който са публикувани ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на клиенти в гр. С. В отговора не се твърди, а и по делото няма данни за това, че ответникът е възразил срещу ОУ по смисъла на чл. 150 ал. 3 от ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия, а оттук- в случая безспорно се установява съществуването на такава облигационна връзка между страните.

Според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения по делото договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 24.06.1991 г., от което е видно, че именно ответникът и с.та му са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот, находящ се в град С., кв. „***“, бл. **, ап. **. Последните са го придобили по време на брака си, в условия на съпружеска имуществена общност.

Тук следва да се посочи, че с възражението си по чл. 414 ГПК ответникът изтъква, че след прекратяване на брака, семейното жилище било предоставено за ползване на Н. Г. В.. Между страните не се спори, че ответникът е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, като това обстоятелство се установява и от приетото по делото Решение от *** г. на Софийски районен съд. Видно от същото се установява още, че след прекратяване на брака процесният имот е предоставен за ползване на Н. В.а.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/№ 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. се приема, че "когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между двамата възниква наемно правоотношение.