Решение № 1284 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И. мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100502672 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 297963/13.09.2021г., уточнена с молба вх. № 29840/23.09.2021г., от И. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Мъглиж“ № 2, срещу Решение № 262373 от 26.07.2021г., постановено по гр. д. № 5125/2020г. по описа на Районен съд – Варна, XI състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ж.

Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Мъглиж“ № 2, искове, както следва:

1) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н.д. № 780/2017г. на нотариус П.П., рег. № 224 по регистъра на НК на РБ, с р-н на действие на РС – гр. Варна, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017г., акт № 188, с който Т. И. И., ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда – източен близнак, с административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул.“Мъглиж“ № 2, с обща застроена площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 1 поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ № V-892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, по отношение на ¼ ид.ч. от имота (½ ид.ч. от процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради за нищожност на нотариалното действие и съответно липса на предвидената от закона форма;

2) евентуален иск спрямо предявения за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр.

3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК, а именно такъв с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на Договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н. д. № 780/2017г. на нотариус П.П., рег. № 224 по регистъра на НК на РБ, с район на действие: района на РС - гр. Варна, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017г., акт № 188, с който Т. И. И., ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул.“Мъглиж“ № 2, с обща застроена площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв.м., представляващо УПИ № V892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, по отношение на ¼ ид.ч. от имота (½ ид.ч. от процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради липса на съгласие, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд е тълкувал формално и превратно доказателствения материал по делото, поради което е достигнал до неправилни изводи. Застъпва, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по направеното в първо съдебно заседание искане за служебна проверка за противоречие със закона – за спазване на изискуемата от закона форма на процесния нотариален акт, а именно: неизписването на трите имена от дарителя и противозаконната им замяна с пръстов отпечатък. Счита, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания на свид. А. и свид. Д., като не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ. Счита, че съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, като не е обсъдил двата наведени довода от ищеца, а именно, че заобикалянето на закона е в основанието за полагане на пръстов отпечатък, както и в неизписването на трите имена след подписа на дарителя. Навежда оплаквания, че съдът е отхвърлил претенцията по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД 2 без да е обсъдил обстоятелствата, изложени в исковата молба. Застъпва становище, че процесният договор за дарение следва да бъде обявен за нищoжен. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемият Ж. Т. И., чрез пълномощника си адв. Д. В., е депозирал писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна, а изводите на РС – Варна, за правилни и законосъобразни. Поддържа становището си, че заключението на вещото лице по допуснатата пред първа инстанция СПЕ е невярно, необективно и необосновано. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски.

С Определение № 883/02.03.2022г., настоящият съдебен състав е констатирал нередовност на депозираната от И. Т. И. искова молба, като е дал възможност на последния да приведе заявения от него петитум в съответствие с наведените фактически основания относно недействителността на договор за дарение, обективиран в НА № 157/15.12.2017г.

В изпълнение да дадените указания е депозирана молба от И. Т. И., чрез адв. Р. М., в която се излага, че от месец декември 2017г. наследодателят на И. И. – Т. И. (починал на 09.02.2018г.), вследствие на своите заболявания трайно не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Не е могъл да разбере смисъла на процесния договор, да формира и изрази правно валидна воля по него. Твърди се още, че пръстовият отпечатък, положен от Т. И., е непълен, а подписът – нехаркеретен, хаотичен и необичаен за него, което отново свидетелства за невъзможността на последния да разбира свойството и значението на действията си. Твърди нищожност на нотариалното действие, с което е изповядан договорът за дарение. Сочи, че липсва законово изискване да се поставя пръстов отпечатък след като лицето се е подписало и не е изписало саморъчно трите си имена.

Заявява, че Т. И. не е страдал от проблеми с двигателната активност на горните крайници, заболявания или недъг, които биха му попречили да изпише собственоръчно имената си, като в тази връзка твърди, че нотариусът неправилно е преценил и неоснователно е приравнил недъгавостта към старостта. С оглед на изложените твърдения ищецът е формулирал петитум за обявяване нищожността на договора по отношение на ¼ ид. ч. от имота.

Въз основа на фактическите твърдения на ищеца и на заявения петитум, настоящият състав, като е счел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете е неправилна, е приел, че е сезиран с два обективно съединени в условията на евентуалност искове, съответно главен такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК и евентуален по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Определената от въззивния съд правна квалификация на исковете е съобщена на страните, като предвид обстоятелството, че с постановеното от РС - Варна Определение № 260398/12.01.2021г. тежестта, относно подлежащите на доказване факти по делото е разпределена правилно, такава не е разпределяна наново от въззивния съд.

3

В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Р. М., която поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият, редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Б.

Д., която оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор по същата. По същество и с депозирани писмени бележки застъпва становище за правилност на атакуваното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 5125/2020г. по описа на Районен съд – Варна, XI състав, е образувано по предявени от И. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Мъглиж“ № 2, срещу Ж. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Мъглиж“ № 2, обективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва: главен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н.д. № 780/2017г. на нотариус П.П., рег. № 224 по регистъра на НК на РБ, с р-н на действие на РС – гр. Варна, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017г., акт № 188, с който Т. И. И., ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. И., ЕГН **********, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда – източен близнак, с административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул.“Мъглиж“ № 2, с обща застроена площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ № V-892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, по отношение на ¼ ид.ч. от имота (½ ид.ч. от процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради липса на предвидената от закона форма, с оглед твърдения за нищожност на нотариалното действие, както и евентуален иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на същия договор по отношение на ¼ ид.ч. от имота (½ ид.ч. от процесната ½ ид.ч., предмет на дарението), поради липса на съгласие, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си.

Ищецът излага, че към датата на сключване на процесната сделка дарителят Т. И., негов баща, вследствие на прекарани два инсулта, старческа деменция и душевно заболяване, не е могъл да разбере смисъла на договора, нито да формира и изгради правно валидна воля по него. Сочи, че доказателство за последното е и обстоятелството, че положеният в акта 4 подпис за дарителя е нехарактерен за него, хаотичен и необичаен е, а пръстовият отпечатък е непълен и нечетлив. Твърди, че баща му не е страдал от проблеми с двигателната активност на горните крайници, които да му попречат да изпише собственоръчно имената си в нотариалния акт, като нотариусът неправилно е приравнил старостта към недъгавостта, отбелязвайки, че поради „невъзможност да изпише саморъчно пълното си име, следствие на недъгавост, произтичаща от немощ и старост“ дарителят удостоверява волеизявлението си с пръстов отпечатък от десния си палец.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че дарителят Т. И. не е страдал от заболяване, което да го постави в невъзможност да разбере свойството и значението на процесната сделка. В тази връзка излага, че личният лекар на последния – д-р М. Д. не притежава необходимата специалност и компетентност за да постави диагноза за смесена корова и подкорова съдова деменция, с оглед на което такова заболяване не е установено при дарителя приживе.