Решение № 1536 от 25.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2403/2020
- Вид
- Решение № 1536
- Подписан
- 25.11.2020
- В сила
- 25.11.2020
- Състав
- Мая Недкова, Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 1536 гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Ивелина М. Събева
Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502403 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53502/06.08.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 3180 от 16.07.2020г., постановено по гр.дело № 16658/2019г. на Районен съд Варна, 31 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Г. И. З. ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“******“, бл.*, вх.*, ап.*, не дължи на въззивникът сумата от 518.32/петстотин и осемнадесет лева и тридесет и две ст./лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес гр.Варна, ул.“******“, бл.*, вх.*, ап.* за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. по издадена фактура №0285065263 от 18.09.2019г. за клиентски №1100049876 и абонатен №0100609016, на основание чл.124 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се,че начислена сума е за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД. Констативният протокол отразява действителното фактическо положение и е съставен съгласно изискванията на чл.47 ал.2 от ПИКЕЕ. Спазено е изискването на чл.10 от ПИКЕЕ.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, 1 моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът в случай, че същото надвишава минималния размер по наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът в случай, че същото надвишава минималния размер по наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск предявен от Г. И. З. срещу “Енерго Про Продажби” АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 518.32/петстотин и осемнадесет лева и тридесет и две ст./лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес гр.Варна, ул.“******“, бл.*, вх.*, ап.* за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. по издадена фактура №0285065263 от 18.09.2019г. за клиентски №1100049876 и абонатен №0100609016.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището. Оспорва се периода на извършената корекция, като произволно определен , както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради 2 което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“******“, бл.*, вх.*, ап.* с клиентски №1100049876 и абонатен №0100609016.
От КП № 1105078/17.10.2018г., се установява, че на посочената дата и с посочения по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.
Представен е по делото КП № 2123/16.09.2019г. АУ-Е-000029-58194/18.10.2018г. на БИМ – РО Варна, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 002735.7 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера.
По делото е представено становище от 18.09.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 18.10.2017г. до 17.10.2018г. , като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № №0285065263 от 18.09.2019г. на стойност 518.32 лева.
По делото е представен протокол за монтаж/демонтаж, от който е видно, че на 18.01.2016г. процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на тарифи –дневна и нощна.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа Т3 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че след като процесния електромер е монтиран с нулеви показания на първа и втора тарифа, технически е възможно, но логически – не, показанията и на тарифа Т3 да не са нулеви.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция 3 доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 17.10.2018г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър Т3 – 2735 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.