Определение № 1818 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. Варна, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500719 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу Решение № 4688/23.12.2025 г. по гр. д. № 13654/2024 г. на ВРС, с което прогласени за нищожни са: клаузата, съдържаща се в чл. 7 от сключения между ответното дружество, настояща въззивна страна, „Банка ДСК“ АД и ищцата, настояща въззиваема страна, С. П. Б., договор за ипотечен кредит от 20.10.2008 г., както и клаузите на чл. 9.1, чл. 9.4, чл. 20.3, чл. 24, т. 3 от Общи условия към договора за ипотечен кредит от 20.10.2008 г. и чл. 3 от Допълнително споразумение към договора за кредит 17/16339551 от 10.11.2015 г, с който е увеличен размерът на фиксираната надбавка от 4.1 % на 7,241 %, а също и клаузата на чл. 24.1, т. 2 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 20.10.2008г., регламентиращ задължение на ищцата С. П. Б., в качеството й на кредитополучател, за заплащане в полза на кредитора „Банка ДСК” АД такса за управление на кредита, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Настоящият състав, в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството и редовността на жалбата констатира, че не е внесена в цялост дължимата за въззивното обжалване такса. Предмет на ревизия е решението на първоинстанционния съд по всеки един от предявените седем неоценяеми иска, доколкото с всеки от тях се цели установяването на нищожност на отделна клауза, а не на целия договор /в този смисъл Определение № 449/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 1596/2015 г. на ВКС, I ТО/. По тази причина на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима за въззивното обжалване по всеки един от тях е сумата от минимум - 7,67 евро (15 лв), или общо за всички искове - 53,69 евро.

Заплатени по сметка на въззивния съд обаче са само 25,56 евро.

Настоящият състав констатира и че в диспозитива на решението по произнасяне по основателността на исковете е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на част от фирменото наименование на ответното дружество – съкращението ЕАД вместо АД, явяващо се коректното такова съобразно данните по партида на търговеца в ТРРЮЛНЦ към момента на постановяване на решението.

Така, доколкото компетентен за извършване на действията по надлежното администриране на жалбата съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК, респ. за отстраняване на допусната 1 очевидна фактическа грешка по чл. 247, ал. 1 от ГПК е първоинстанционният съд, а в конкретния случай този процес не е довършен, съответно иницииран, настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върне на ВРС за даване на указания на жалбоподателя за довнасяне на такса за въззивно обжалване в размер на 28,13 евро. и за отстраняване на грешката от страна на съда.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 719/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА гр. д. № 13654/2024 г. по описа на ВРС, 49-ти граждански състав за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба и за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка съобразно мотивите на настоящото определение.

След тяхното извършване, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2