Решение № 52 от 24.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Д.а при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000622 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП България 8“ ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 203 от 29.06.2021г. по търг.дело № 1198/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.31 ал.1 и сл. от ЗЕВИ и чл.86 ал.1 от ЗЗД както следва: за сумата 4 124.36лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.октомври 2017г., за която е издадена фактура № 126 от 31.10.2017г., както и сумата 1 215.64лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 24.11.2017г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 94 482.23лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.ноември 2017г., за която е издадена фактура № 127 от 30.11.2017г., както и сумата 26 927.95лв., 1 претендирана като обезщетение за забава за периода 29.12.2017г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на 1 предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 83 846.63лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.декември 2017г., за която е издадена фактура № 129 от 31.12.2017г., както и сумата 23 267.37лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 25.01.2018г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 89 179.06лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.ноември 2018г., за която е издадена фактура № 142 от 30.11.2018г., както и сумата 16 217.53лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 02.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 74 3021.65лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.декември 2018г., за която е издадена фактура № 145 от 31.12.2018г., както и сумата 13 023.43лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 28.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 24 382.90лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.декември 2017г., за която е издадена фактура № 144 от 31.12.2017г., както и сумата 4 273.83лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 28.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски. Твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди че обжалваното решение е постановено в противоречие на тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на 2 ОСГТК. Сочи че решението е постановено в 2 нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство по проверка на законосъобразност на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, предмет на висящи производства.

Твърди че първоинстанционният съд е следвало да спре делото до окончателното влизане в сила на Решение № СП-5 на КЕВР. Твърди че постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди че първоинстанционният съд въобще не е анализирал ефекта на измененията в ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производителите от ВяЕЦ. Оспорва извода на съда, че количеството произведена ел.енергия се изкупува до размера на НСПЕ както е определено последователно в решения № СП-1/2015г. и № СП-5 и че е приложима цената само по т.8 от Решение № Ц-10/2011г. на КЕВР, без да е извършван какъвто и да било анализ на отношенията между страните преди измененията на чл.35 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди че с изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, а именно НСПЕ, но без да се променят преференциалните цени. Твърди че нито в текста на закона, нито в съответните подготвителни документи са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на приложимите преференциални цени към производителите на енергия от възобновяем източник по какъвто и да било начин. Излага, че с въпросните изменения на ЗЕВИ са ограничени количествата електрическа енергия, които да се изкупуват – до размера на НСПЕ, но не са предвидени каквито и да било нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още по-малко са преуредени по какъвто и да било начин съществуващите договори и пазарни практики. Поради което и твърди, че преференциалните цени, определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10 остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди измененията в ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са максималните количества електрическа енергия, които следва да бъдат изкупени по преференциалните цени на Решени е Ц-10. Излага че съдът не е изложил аргументи относно приложението само на т.8 от 3 Решение № Ц-10, съответно Решение СП-5 в отношенията между страните. Сочи че в решението не е разгледан въпроса кои точки от Решение СП-1 са относими 3 към ВяЕЦ на жалбоподателя. Твърди че поради липса на анализ на последиците от измененията на ЗЕВИ, съдът е достигнал до неправилния и необоснован извод че по отношение на жалбоподателя са приложими само преференциалните цени по т.8 от Решение № Ц-10. Твърди че първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на решение № СП-1/31.07.2015г. с влязло в сила решение на административния съд. Сочи че съдът само е констатирал отмяната без да направи анализ по какъв начин това се отразява на отношенията между страните по делото. Твърди че т.1.7 от Решение СП-1 е окончателно отменена с обратна сила спрямо всички. Сочи че съдът не е зачел и обратното действие на решението на ВАС, включително и обратното действие на отмяната на Решение СП-1. Дали и как новото решение № СП-5 на КЕВР се отразява на тези отношения също не е анализирано. Съдът не е изследвал ефектите и на решение № СП-5, което е обявено за нищожно с решение на административния съд и не е изследвал дали това решение има обвързваща сила и ефект. Позовава се на решения на административен съд, с които е отменено решение СП-1 на КЕВР в частта по т.2.7 и т.2.8 за определяне на НСПЕ. Твърди че в решения на ВАС /№ 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело № 14112/18г., № 9209 от 09.07.2020г. по адм.дело № 4146/19г./ е даден положителен отговор на материално-правния въпрос, касаещ основателността на претенцията. Твърди че е възможно юридически ВяЕЦ на жалбоподателя да попада под двете групи производители на електрическа енергия, работещи в рамките на една календарна година, като това разбиране е било ясно и между страните, като са уговорили в чл.18 ал.4 от договора изрично тази възможност и приложението на двете преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия в рамките на една календарна година. Твърди че след като липсва нормативен акт или нормативен административен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който всеки от енергийните източни може да бъде условно отнесен към едната или другата група производители, то неговата теза е основателна. Твърди също така че с отмяната на СП-1 в приложимия към настоящия казус раздел втори, с обратна сила са отпаднали 4 праговете на нетно специфично производство на електроенергия, което води до извод, че не съществува императивно ограничение да продава произведената електрическа енергия по преференциални цени. Твърди че първоинстанационният съд е следвало да се произнесе по валидността на 4

Решение № СП-5 по реда на чл.17 от ГПК, което не е сторено. Твърди че първоинстанционното решение е необосновано, като първоинстанционният съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя: не е разгледал съществуващата до момента на промените практика между страните и не е споменат факта, че между дружествата са прилагани и двете точки на Решение Ц-10, не е обсъдил че отказът на насрещната страна за плащане е обоснован само и единствено с тълкуването, дадено от НЕК, която не е относима към задълженията на ответника да закупува определени количества електрическа енергия по преференциални цени.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което предявените от него осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призовано, не изразява становище по жалбата.

Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу определение № 1049 от 13.08.2021г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение и осъждане на ищеца да му заплати и разликата между присъдените 12 800лв. с ДДС до пълния размер 19 704лв. с ДДС на заплатеното адвокатско възнаграждение. Твърди че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди че размерът е неправилно определен под минимално определените по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ в противоречие с чл.36 ал.2 ат ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

5

Насрещната страна по частната жалба „УП България 8“ ЕООД не е изразила становище в срока по чл.276 от ГПК.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „УП България 8“ ЕООД - производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу „ЕнергоПро Продажби“ АД – краен снабдител на електрическа енергия з а суми, претендирани като неплатена продажна цена на произведена и доставена електрическа енергия за м.октомври 2017г., м.ноември 2017г. и м.декември 2017г. и м.ноември 2018г. и м.декември 2018г., от ВяЕЦ за нетно специфично производство над 2 000 Квтч по приложими преференциални цени и искове за суми, претендирани като обезщетение за забава в плащането за периода от датата на забава за всяко задължение до предявяване на иска в съда.