Протокол № 413 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 224/2025
- Вид
- Протокол № 413
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 413 гр. Варна, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Златина Ив. Кавърджикова
Членове:
Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500224 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:13 часа се явиха:
Въззивникът П. С. Х., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата С. П. С. чрез майка си и законен представител Т. Г. Г., редовно призована, явява се законният представител Т. Г. Г. и се представлява от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Д., редовно призована, не изпращат представител.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№5262 от 21.02.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Д., в която сочат, че не могат да осигурят лично участие в настоящото производство и предоставят на съда извършването на всички процесуални действия по движение на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Съгласно Определение № 958/20.02.2025 г.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения и моля да бъде приет за окончателен.
АДВ. П.: Запознати сме с доклада и нямаме възражения по него.
АДВ. В.: Поддържаме въззивната жалба.
АДВ. П.: Оспорваме изцяло въззивната жалба, както и частната такава.
Поддържаме писмения отговор, с който сме отговорили и по двете жалби. Да, запозната съм с произнасянето на съда по частната жалба с определение № 958/20.02.2025г. по насрочване на въззивното дело и същото е влязло в сила.
АДВ. В.: Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. П.: Имаме доказателствени искания. Представям и много ви моля да приемете доказателства за текущите разноски за детето С.. Едното е служебна бележка от НЧ „И. 1936г.“ за посещаван курс от детето по английски език. Второто доказателство, това са две платени издръжки. След като първоинстанционният съд се е произнесъл с решението бащата, представляван очевидно от майка си С.С. е превеждал по 400 лева издръжка за м. февруари и м. март, и за двата месеца по 400 лева. Съответно в едното платежно се вижда, че са преведени и парите за разноски за първата инстанция, определени от първоинстанционния съд и дължими от бащата.
Другото са фактури за дрехи и обувки на детето, за лекарства за прекарана скарлатина, квитанции заплатени за български народни танци и също така билета до М. и обратно, бордната карта на детето и общото плащане на билетите, т.к. детето няма как да пътува само, то е пътувало с майка си и с новото си семейство, и с братчето си. Затова сумата е общо за четирите билета.
Представям списък на разноските, който също моля да приемете.
Представените доказателства за направено пътуване до М. касаят предмета на решението в първоинстанционния съд във връзка, с което беше издадено разрешението за пътуването. С тези доказателства целим да докажем, че то се е 2 състояло.
За м.февруари и м.март през 2025г. бащата превежда, не лично той, а по - скоро неговата майка от негово име С. П. С. по 400 лева. Отдолу пише издръжка за детето С.. Всички издръжки по делото искам да обърна внимание на съда, абсолютно всички издръжки са превеждани само и единствено от С.С., която е майката на въззивната страна. Ако той оспорва този факт… С тези доказателства искам да докажа, че той приема размера на издръжката, която сме претендирали в първата инстанция и всъщност това доказва и възможностите му да я плаща, след като две последователни издръжки са преведени след постановеното решение и подадената въззивна жалба, но въпреки това превежда по 400 лева. Нещо повече в първото платежно се вижда, че той даже е превел, отново чрез майка си очевидно е превел и разноските за първоинстанционното решение.
АДВ. В.: Това са разноските по другото дело.
АДВ. П.: Не, разноските са по това дело.
Представили сме фактури за закупуване на дрехи и обувки на детето С..
Фактурите са общи, защото няма как на малолетно дете да се издаде отделна.
АДВ. В.: Аз считам, че представените билети за пътуване и най – вече разходите за извършеното пътуване не са предмет на настоящото производство.
АДВ. П.: Те се представят за доказване на осъществено пътуване, за което беше поискано разрешение заместващо съгласието му.
АДВ. В.: В този смисъл не възразявам да бъдат приети. Аз считам, че служебната бележка от НЧ “И.“ не доказва, че детето към настоящия момент посещава английски език и на следващо място какъв е размера на таксата, която ежемесечно се плаща. Да, за народните танци има представени платежни по 40 лева на месец, които моля да бъдат приети, не се противопоставям, но за английски език няма представени документи на каква стойност е месечната такса и въобще плаща ли се някаква месечна такса.
АДВ. П.: Само да уточня, че съкращението „БНТ“ означава български народни танци.
АДВ. В.: Относно представените касови бележки и извършени медицински плащания по тях, както и електронни документи аз оспорвам същите. Все пак въззиваемата има още едно дете. Тези извършени плащания по касовите бележки не се доказа, че са извършени само за С. С.. Относно електронните документи аз считам, че 3 дете на тази възраст не носи обувки № 39, като моля да не бъдат приобщавани като доказателства по делото, т.к. пак заявявам те не доказват извършени разходи за детето.
АДВ. П.: В първата инстанция сме представили от личния лекар специално медицински документ, че детето далеч е надраснало възрастовите си габарити и всъщност по ръст, по кг. и номера на дрехи и обувки не случайно и в част от доказателствата пише „дамски пуловер“, а не детски, защото далеч е надхвърлило размерите си и да, то носи обувки №39. Очевидно бащата не е запознат с това.
СЪДЪТ отправя запитване към законният представител Г.: В едната бележки е подчертано закупуването на „обувки Geox“ №30, твърдите ли, че са за детето С.?
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Г.: Това е по погрешка, аз съм го маркирала по погрешка.
АДВ. П.: Където пише нейното име С. е посочено за С.. Тези обувки №30 са за братчето Д., което между другото е момче и няма как да носи момичешки дрехи, както казва колежката.
СЪДЪТ приема уточнението на въззиваемата страна, че по фактура № FBGN/********** от 02/02/2025 г., където е направено отбелязване с розов маркер, обувки „Geox – J455XA-015CE“, № 30, се отнасят за братчето Д..
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание от адв.П., процесуален представител на въззиваемите писмени документи следва да бъдат приложени към доказателствата по делото и ценени с акта на съда по съществото на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в днешно съдебно заседание от адв.П., процесуален представител на въззиваемите документи: 4бр. квитанции с №146/06.02.25г., №61/07.01.25г.,№133/05.11.24г. и №238/03.12.2024г.; касов бон от „А.В.“ЕООД от 25.10.2024 г. за сумата от 289,90лв.; касов бон от Амбулатория за ПМП от 21.02.2025 г.; касов бон от „А.С.У.Р.Б.Д.“ЕООД от 25.01.2025 г. за сумата от 45,06лв.; 2 бр. касови бона от аптека „РАВИА“ от 4
21.02.2025 г. за сумата от 45,01лв. и от 21.02.2025 г. за сумата от 15,91лв.; касов бон от „А.Т.Е.Б.“ЕООД от 25.01.2025 г. за сумата от 39,90лв.; касов бон от „Е.П.П.Ф.Б.“ЕООД от 02.10.20225 г. за сумата от 110,47лева; касов бон от „К.Т.У.Н. ФУУД“ЕООД от 02.10.2024 г. за сумата от 32,96лв.; касов бон от „Е.П.П-.Ф.Б.“ЕООД от 31.10.2024 г. за сумата от 50,51лв.; 2бр. извлечения за период от 01.02.2025 г. – 28.02.2025 г. и за периода от 01.03.2025 г. – 12.03.2025. от Банка „ДСК“ с посочен титуляр на сметката Т. Г. Г.; номер на фактура FBGN/********** от 02.02.2025 г. от сайт „obuvki.bg“; електронна касова бележка 3603459158 издадена на 04.02.2025г.; електронна касова бележка ********** издадена на 13.02.2025г.; служебна бележка от НЧ „И. – 1936г.“ – с. Е., ул.С.; бордна карта от 29.12 за полет **** и бордна карта от 29.12.2024 г. за полет до М.; 2 бр. операционни бележки от 18.12.2024 г.
АДВ. В.: Нямаме искания. Ние не претендираме разноски. Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
АДВ. П.: Имам приложен договор по делото още с отговора на въззивната жалба и на частната въззивна жалба. Доколкото претенциите са две, както държавните такси се събират за отделни искове считам, че и тук е обосновано. Едното е по иска за издръжка, а другото е за пътуването до чужбина и издаването на паспорт. Това са отделни претенции. Така съм формирала хонорара, по въззивната и частната въззивната жалба.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представения от адв. П. в днешно съдебно заседание списък на разноските и доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.В.: Аз ви моля да уважите подадената въззивна жалба. Считам, че от 5 събраните по делото доказателства се установи, че моят доверител има още едно дете, за което също полага ежедневни разходи. Моля при определяне на размера на присъдената издръжка да вземете предвид и представените в първоинстанционното производство доказателства и в настоящото такива разноски за С. С.. Останаха недоказани увеличените нужди на детето. Още повече, както се твърдеше в първоинстанционното производство. За фехтовка, английски език, дори и в днешното съдебно заседание не бяха представени доказателства за извършвани разходи за детето.
На следващо място ви моля да съобразите, че моят доверител получава минимална работна заплата и за него е непосилно да плаща такъв размер на определената от първоинстанционния съд издръжка.