Решение № 5323 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5323 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100501234 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от К. Х. А. срещу Решение № 20157411 от 14.07.2021г., постановено по гр.д. №59453 по описа за 2019 година на Софийски районен съд, 48 състав, в частта с която е осъдена жалбоподателката по иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС и иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати н а Б. А. А. сумата от 3444,95 лв.. представляваща половината от направени необходими разноски за СМР за ремонт в съсобствен на страните недвижим имот УПИ с площ от 954 кв.м., находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „******* № 24 и изградената в него сграда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.61,ал.2 ЗЗД сумата от 4750 лева„ представляваща половината от стойността на оборудване „термопомпа“, монтирана в имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (16.10.2019 г.) до окончателното й изплащане.

В частта за отхвърляне на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС до размер от 6146,79 лв. решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

В жалбата са направени оплаквания, че решението е постановено при превратно тълкуване на доказателства по делото, в нарушение на процесуалните правила – 1 промяна в квалификацията на претенцията относно „термопомпа“ едва с решението; нарушаване на диспозитивното начало.

Счита, че СРС недопустимо се произнесъл по искове с които не бил сезиран, въпреки че е обвързан от фактите и обстоятелствата заявени в исковата молба.

Изложени са доводи за нередовност на исковата молба- нямало описание на видовете подобрения и времето на извършването им, не било посочено основание на което ищецът е бил в имота към момента на твърдените подобрения. В първото заседание по делото пред СРС ищецът посочил, че 2016г. бил принуден да напусне имота, при което не било ясно щом не живее в имота на какво основание извършва подобрения. СРС направил доклад срещу който нямало възражения.

Неправилни били изводите за плащания извършени от ищеца, въпреки че представените фактури не били издадени на името на ищеца, а на трето за делото юридическо лице. Нямало данни А. да е заплатил материалите на третото лице посочено като получател във фактурите за материали и ищецът нямал активна легитимация да ги търси, въпреки влагането им в съсобствения имот.

Разходи за гориво и превоз на работници не били подобрения и не се дължали от съсобственика.

Оспорва извода на СРС, че процесната термопомпа е недвижима вещ и е подобрение на имота. Не било ясно въз основа на какви доказателства СРС е стигнал до този извод. Според представения договор за покупка тя била движима вещ и била монтирана 2016г, когато ответницата не е живяла в имота. Оспорва термопомпата да има характер на подобрение. В исковата молба се претендирали само материали и труд, но нямало претенция за подобрения.

Посочва, че се търсят суми за труд и материали за незаконно изградени постройки без строителни книжа. В акта за собственост била описана само къщата без навес, лятна кухня и масивна ограда за които се търсели разходите, а СРС не бил изследвал собствеността върху тях. Не подлежали на обезщетяване луксозни разноски.

Не било обсъдено и възражение, че с продажбата на неговите идеални части от имота ищецът е загубил право на претендира обезщетение за процесните СМР и термопомпа.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Посочва се, че само съдът може и е длъжен да даде правна квалификация на фактическите твърдения. Посочва, че е искал СТЕ именно с твърдения, че се касае за иск по чл. 61, ал. 2 ако не се приеме, че е имало съгласие на ответницата. Оспорва да е твърдял, че е напуснал имота през 2016г. Посочва, че сдружението получател на материалите според фактурите е негово собствено. Мотивите на съда били правилни.

Иска се потвърждаване на решението.

СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Не са налице 2 нередовности на исковата молба. С нарочни уточнителни молби от ОСЗ на 04.11.2020г. и от 11.11.2020г. (пощ.кл.) ищецът е посочил видовете СМР тяхната стойност и периода на извършване, за които претендира половината от стойността им. Ясно е посочено и че е съсобственик. Няма пречка съсобственик който не ползва фактически един недвижим имот за живеене да го поддържа и/или подобрява.

Не е налице промяна в правната квалификация, която да води до недопустимост на решението. Квалификацията дадена от СРС на претенцията за припадаща се част от стойността на извършените СМР с доклада по делото е по чл. 30, ал. 3 от ЗС и не е променяна с решението. Квалификацията на иска за половината от стойността на термопомпата приета в решението е по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, но също не може да доведе до недопустимост доколкото с молбата си от 04.11.2020г депозирана в ОСЗ ищецът се позовал на тази разпоредба. Същевременно само неправилната правна квалификация на един иск не обуславя недопустимост на решението ако съдът се е произнесъл по фактите относими към възникването на материалното право предмет на делото.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени необходими разноски и подобрения в чужд или в съсобствен имот е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество подобрителят ги е извършил. Ако констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, съдът е длъжен да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател. В практиката се приема, че когато определянето на точното правно основание на предявения иск е свързано, освен с твърденията за фактите и с петитума на исковата молба, но и с установеното по делото, какъвто е случаят с претенции за заплащане на подобрения и разноски, извършени в чужд имот, то правната норма, под която следва да се подведат спорните права при подобен казус, съдът може да определи, след като изясни качеството на лицето, извършило подобрението – владелец (добросъвестен или не), държател, гестор, както и вида на предявеното вземане – разноски, подобрение и пр.

Тази преценка е невъзможно да се направи преди обсъждане на събраните доказателства, доводи и възражения на страните, което става в съдебното решение. По тази причина и въведените в исковата молба и в хода на процеса твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот, дали с тях твърди, че е увеличена стойността на вещта или, че се касае за разноски, че е налице обогатяване и/или обедняване и пр., са квалификации на страните на спорното право, които не обвързват съда и не го ограничават да даде защита според действително осъщественото правно основание. При подобни казуси предмет на доказване и установяване са всички обстоятелствата, имащи значение за определяне качеството на ищеца и вида на вземането, във всички възможни хипотези / Решение № 50076 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 359/21.07.2010 г., 3 постановено по гр. д. № 1205/2009 г.; решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. на І ГО на ВКС; Решение № 13/5.03.2014 г. по гр. д. № 2264/2013, ВКС, І г. о./.

В случая СРС е присъдил половината от стойността на термопомпата на основание чл. 61, ал. 2 с оглед на това, че е приел липса на съгласие и липса на противопоставяне и с оглед на преждепосочената практика на ВКС не е налице недопустимост на решението. Доколкото СРС се е произнесъл по наличието/липсата на съгласие и противопоставяне (за закупуването и монтажа на термопомпата), както и дали се касае за подобрение или не, което съгласие/несъгласие и противопоставяне/непротивопоставяне са от разликите водещи до правна квалификация по чл. 30, ал. 3 или по чл. 60 и сл. вкл. чл. 61, ал. 2 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД, то и решението му не е недопустимо.

Дали дадени СМР са необходими разноски или съставляват подобрения се установява от съда.

По правилността на решението СГС е ограничен до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните в производството доказателства въззивния съд намира, решението в частта му досежно претенцията за заплащане на половината от стойността на „термопомпа“ за неправилно по следните фактически и правни съображения:

Относно закупуването и монтажа на термопомпата няма спор между страните, нито че те са съсобственици на имота към момента на покупката и монтажа.

От представения договор за покупката се установява, че доставената термопомпа е „втора употреба“.

От изслушаното във въззивното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните в тази му част се установява, че отделянето на термопомпената система (външно и вътрешно тяло) няма да увреди сградата по никакъв начин и също така системата може след отделяне да се монтира и ползва другаде.

Тези характеристики определят термопомата като движима вещ, а съгласно трайната практика на съдилищата не подлежат на обезщетяване разходи за подобрения съставляващи движимости, които могат да бъдат отделени и вдигнати от подобрителя без да бъдат увредени и без да се увреди имота в който са били монтирани ( т. 8 ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.; Решение № 5 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 70/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 402 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 260/2008 г., IV г. о., ГК и др.)

Още повече, че от самия договор за закупуване се установява, че термопомпата е „втора употреба“ - тоест тя е била монтирана другаде, впоследствие свалена и закупена от ищеца, като е отново монтирана и е работила според протокола за нейната 4 настройка, представен с исковата молба. Очевидно е, че с нейния демонтаж няма да се наруши функционалността на сградата по предназначение, тъй като според СТЕ има друга система с електрически котел за отопляване и БГВ на сградата и именно другата система е основаната система за отопление, а даже да нямаше то имота е електроснабден и отопление винаги може да се извършва чрез електрически уреди.

Увреждане ан имота би имало ако той не може да се използва по предназначение или ако се налага за премахване на термопомата да се извършват разрушаващи го макар и частично действия, а случаят не е такъв.

Обстоятелството, че тръбите свързващи отделните елементи не могат да се демонтират без да се увредят не опровергава горните изводи. Тръбна система видно от договора не е доставяна и заплащана от ищеца, нито се претендират разходи за нейното изграждане.

По отношение на иска за стойността на извършени СМР решението е частично неправилно.

За да определи размера, до който иска е основателен СРС е приел, че документите представени като доказателства на л. 10-л.25 от делото на СРС (фактури, касови бонове, стокови разписки на обща стойност 1647,41 лева) установяват направени от ищеца разходи въпреки, че са издадени на трето за делото лице и е присъдил и половината от тях.

СГС не споделя този извод. В тежест на ищеца е да докаже извършен от него лично разход, а тези документи са издадени и сумите по тях платени от трето за делото лице. Това, че ищецът е твърдял, че това е негово дружество не води до извод, че разходите са направени лично от ищеца. Отделно се касае за сдружение с нестопанска цел, което няма собственици, а има учредители, но имуществото му е негово, а не на тези учредители.

Дължимата от жалбоподателката сума въззивния съд следва да определи съобразно действително доказаните необходими разноски с двете разписки от лицата св. К. и св. Б.Л. (л. 7 и л. 8).