Решение № 1268 от 05.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503340 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 7349 от 26 ноември 2018г. по гр. д. № 12400/14г.

Софийски градски съд, ГО, 7 състав е осъдил Еурохерц Осигуранье Д.Д. с рег. № 060012147 на Търговски съд в Загреб, със седалище и адрес на управление: гр.Загреб, ул. „ Града Вуковара“ 282, да заплати на М. Е. М. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.04.2012г. в гр.Дубровник, от водач на МПС, чиято гражданска отговорност, е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.04.2012г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 30 000 лева, частично от глобалната сума от 60 000 лв., като неоснователен; осъдил ответника да заплати на ищцата, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата – 3 769,16 лв. – разноски пред СГС , съразмерно на уважената част от иска; осъдил ищцата да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 410,66 лв., представляваща разноски по делото, 1 съразмерно на отхвърлената част от иска.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Еурохерц Осигуранье Д.Д. срещу решението по гр. д. № 12400/2014г. на СГС, ГО, 7 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от САС от ВКС в частта по иска за разликата над 8000 до 25 000 лв., ведно със законната лихва, за която искът е бил уважен от СГС. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение на материалния закон на Република Хърватия (РХ), чието съдържание не е установено по делото, иска отмяна на решението в тази част и вместо това отхвърляне на иска в обжалваната част.

Поддържа, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите, установени от ВС на РХ в Ориентировъчни критерии (ОК) и суми за определяне на справедливо парично обезщетение за неимуществени вреди, приети с оглед еднаквото прилагане на чл. 200, §1 от Закона за задълженията и договорите на РХ. Определено въз основа на приложимото право обезщетението за процесната травма не може да надхвърля според жалбоподателя максимален размер от 8 000 лв., на колкото възлиза и с оглед степента на увреденото благо – типична глезенна фрактура, с обичайно лечение и възстановяване, без усложнения, при остатъчни само 10 % дефицит при разгъване на ставата. Оспорил е и настъпването на забава от датата на настъпване на деликта.

М. Е. М. е подала отговор на жалбата, с който е оспорила доводите, релевирани в нея. Поддържа, че освен причиняването на преките вреди на територията на РХ, всички последващи вреди са настъпили на територията на Република България. Отделно акцентира върху положението, че ОК не представляват математическа формула, която автоматична да служи за изчисляване на справедливо обезщетение, а следва да се отчете спецификата на конкретния случай и с решението си първоинстанционният съд е определил обезщетението именно при съобразяване на конкретните обстоятелства по начина на лечение чрез две оперативни интервенции, периодът на възстановяване от 9 месеца, получения стрес в работоспособна възраст и икономическите условия в страната, чийто измерител е и застрахователният лимит.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, прилагайки българското материално право – КЗ (отм.), че в полза на ищцата 2 е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на причинителя на ПТП, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта, с оглед характера и тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания от ищцата на 32 години към датата на ПТП, продължителността и характера на лечението и възстановителния период, търпените неудобства, ползваната чужда помощ, пълното възстановяване с изключение на движението „екстензия“ с намален обем от 10 градуса. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е приел за недоказано, тъй като пострадалата е пресичала пешеходна пътека без данни да е предприела пресичането по начин, довел до вредоносния резултат.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част – разгледан е предявен иск откъм фактите, на който е основан. Въпросът за допустимостта му в обжалваната част е разрешен и с решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане по същество от въззивния съд в частта му, в която при първото разглеждане на въззивната жалба (с решение № 12288/10.11.2020г. по в. гр. д. № 1172/19г. на САС) първоинстанционното решение № 7349/26.11.18г. по гр. д. № 12400/14г. на СГС съд е обезсилено в частта му, с която е уважен предявеният пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.04.2012г. в Дубровник, Хърватска за разликата над 8000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва.

Като косвен резултат от решаващата си дейност САС счита същото за частично неправилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на 3 непозволеното увреждане, на основание деликт. В случая е предявено т. н. пряко право на пострадало лице срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило в гр.Дубровник, докато ищцата е била на почивка, изразяващи се в болки и страдания от травматична увреда, лекувана оперативно с поставяне и изваждане на остеосинтеза, необходимост от чужда помощ във възстановителния период, ползване на помощни средства, нарушено психоемоционално състояние и промяна в социалния й живот.

На етапа на въззивното производство не са спорни всички елементи от фактическия състав на отговорността на конституирания ответник като застраховал гражданската отговорност на делинквента. Спорен във въззивното производство е въпросът по размера на дължимото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди, като първоинстанционното решение в необжалваната осъдителна част има за правна последица сила на пресъдено нещо, обвързваща страните (чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК ). При това положение, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство , въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищцата, пресичайки пешеходна пътека, е пострадало лице от ПТП, станало на 14.04.2012г. в гр. Дубровник, РХ, причинено противоправно и виновно от П.

К. – застрахован при ответника със застраховка гражданска отговорност водач.

По характера и тежестта на получените увреди на телесното здраве на ищцата фактически не се спори – ответникът е изразил оплакване срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в разрез с лимити на обезщетението, приложими по приложимото материално право на РХ. Така е обосновал справедлив според него размер на обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лв. и иска съответна отмяна на обжалваното решение.

Ответницата по въззивната жалба се е противопоставила на доводите на жалбоподателя, както се посочи, като иска да се съобрази конкретиката на случая и, че ОК не се прилагат автоматично при определяне размера на дължимото обезщетение.

За да определи размера на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията на пострадалата, чиято легитимация като такава е призната от съда с влязлата в сила част от решението, но чийто изводи 4 относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като противоречащи на приложимия материален закон - определени в нарушение на правилата, уреждащи отговорността на хърватския застраховател, САС взе предвид следното:

От заключението на вещото лице хирург, ортопед – травматолог, неоспорено от страните, изготвено въз основа на относимата медицинска документация и след преглед на ищцата през м.06.2015г., е установено по делото, което не е спорно на настоящия етап от производството, че М. М., на 32г., на 14.04.2012г. в резултат на процесното ПТП е получила – „Счупване на глезена на малкопищялната кост на дясната подбедрица и сублуксация (полуизкълчване) на дясната глезенна става”. Счупването се дължи на директен удар по външната повърхност на дясната подбедрица в момент, когато десният крак на пешеходката е бил носещ, т.е. опорен върху пътната настилка. Вследствие на внезапния удар глезенната става се е извила навътре и поради движение, по-голямо от нормалното, се е отчупил външният глезен с последваща сублуксация (полуизкълчване) на ставата. Вещото лице е уточнило, че след получаване на уврежданията, спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Спешния кабинет на Обща болница на гр.Дубровник. Постъпила на 14.04.2012г. с голям оток, болка и контрактура (обездвижване) на дясната глезенна става. Извършено е било рентгеново изследване и консултации. Поради големия травматичен оток дясната подбедрица е била обездвижена с гипсова лонгета. На пострадалата е била назначен ден за контролен преглед. На 17.04.2012г. е приета за болнично и оперативно лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМАСофия и на 18.04.2012г. е била оперирана. Извършено е било: „открито наместване на счупения глезен и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове“. В продължение на 3 месеца пострадалата се е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на оперирания крак. След 3-ия месец е започнала дозирано натоварване и в края на 4-ия месец вече се е придвижвала самостоятелно, но с дозирано натоварване на крака. След доказано костно зарастване на фрактурата, в периода от 30.10.2012г. до 02.11.2012г. тя е била приета за втори път във ВМА по повод: „Състояние след счупване на десния фибуларен глезен. Състояние след метална остеосинтеза“.

След проведена предоперативна подготовка, на 31.10.2012г. пострадалата е оперирана отново. Оперативно е била отстранена металната остеосинтеза от 5 зарасналия вече глезен. След изписването от болницата тя е била насочена за допълнителна рехабилитация на дясната глезенна става. Вещото лице е пояснило, че общо лечебният и възстановителен период при М. е приключил за по-дълъг срок от 9 месеца (за какъвто период й е разрешен отпуск поради временна неработоспособност), тъй като освен счупване при нея е имало и изкълчване на ставата. Тя е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца след злополуката. Интензивни са били болките и за около 30 дни след всяка от извършените операции, както и в процеса на провежданата начална рехабилитация, при провеждана продължителна рехабилитация в случая. Извън посочените периоди, болките са били с периодичен характер и са се проявявали само при преумора на счупения крак, при студено и влажно време. Към деня на последния извършен преглед на 05.06.2015г. липсват клинични данни за настъпили негативни последици или усложнения от процесното счупване. Счупената малкопищялна кост в областта на глезена е зараснала окончателно. От операцията е останал траен козметичен белег с дължина 7 см. Движенията в дясната глезенна става са напълно възстановени, с изключение на движението „екстензия“ (разгъване), което е с трайно намален обем от 10 градуса.