Определение № 7169 от 11.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7169 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110106076 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба с вх. № 34956/03.02.2025 г. на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 999 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат от незаконното му задържане по дело № № 187/2017 г. по описа на АСНС.

С исковата молба ищецът прави искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Съдът намира искането за освобождаване от държавна такса за процесуално допустимо и основателно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да ги заплати, като при преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на физическото лице: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая на съда е служебно известно от множеството дела на ищеца, по които е правил идентични искания, във връзка с които е представял декларации за своето материално и семейно положение, че той е лишен от свобода, не притежава недвижимо имущество и няма източник на доходи. Преценявайки тези обстоятелства, съдът намира, че имущественият статус на молителя към момента обуславя извод за неговата невъзможност да заплати държавна такса за производството.

Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ и чл.

17 ЕКЗПЧОС /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. „а“ от Конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, т. 3, б. „а“ ЕКЗПЧОС съдът обявява за недопустима всяка 1 индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Понятието „злоупотреба“ се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece – и двете решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.

На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие, спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява – било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите – членки да приемат или запазят разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват, Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно 2 прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Например в Разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС, е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в Определение № 761/30.11.2012 г. по ч. т. д. № 497/2012 г. и Определение № 376/10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/2010 г./ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба.

Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай.

Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в Решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете.

Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланс между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне.

В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

В настоящия случай следва да се посочи, че ищецът е един от т. нар. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1056 бр. дела в Софийски районен съд според данните в ЕИСС, а в частност за периода от 01.05.2021 г. до 10.07.2024 г. той е завел в Софийски районен съд следните дела :

Гр.д. 29869/2021 г. 176 с-в;

Гр.д. 43357/2021 г. 174 с-в;

Гр.д. 47497/2021 г. 159 с-в;

Гр.д. 54380/2021 г. 154 с-в;

Гр.д. 57014/2021 г. 39 с-в;

Гр.д. 57017/2021 г. 125 с-в;

Гр.д. 57019/2021 г. 85 с-в;

Гр.д. 63684/2021 г. 118 с-в;

3

Гр.д. 65380/2021 г. 88 с-в;

Гр.д. 65381/2021 г. 31 с-в;

Гр.д. 65954/2021 г. 175 с-в;

Гр.д. 66830/2021 г. 143 с-в;

Гр.д. 66831//2021 г. 150 с-в;

Гр.д. 71463/2021 г. 42 с-в;

Гр.д. 71465/2021 г. 166 с-в;

Гр.д. 71467/2021 г. 142 с-в;

Гр.д. 71998/2021 г. 166 с-в;

Гр.д. 85/2022 г. 30 с-в;

Гр.д. 1877/2022 г. 49 с-в;

Гр.д. 3194/2022 г. 128 с-в;

Гр.д. 3196/2022 г. 85 с-в;

Гр.д. 3197/2022 г. 38 с-в;

Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в;

Гр.д. 3201/2022 г. 88 с-в;

Гр.д. 3304/2022 г. 45 с-в;

Гр.д. 3306/2022 г. 169 с-в;

Гр.д. 3307/2022 г. 90 с-в;

Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-в;

Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в;

Гр.д. 5050/2022 г. 125 с-в;

Гр.д. 5052/2022 г. 34 с-в;

Гр.д. 9521/2022 г. 127 с-в;

Гр.д. 9522/2022 г. 33 с-в;

Гр.д. 9523/2022 г. 143 с-в;

Гр.д. 9525/2022 г. 42 с-в;

Гр.д. 9529/2022 г. 36 с-в;

Гр.д. 9559/2022 г. 39 с-в;

Гр.д. 9594/2022 г. 28 с-в;

Гр.д. 11791/2022 г. 28 с-в;

Гр.д. 14565/2022 г. 36 с-в;

Гр.д. 14567/2022 г. 50 с-в;

Гр.д. 14849/2022 г. 30 с-в;

4