Решение № 281 от 23.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. ХАСКОВО, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500310 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от Ф. В. В., ЕГН: **********, от ***** Решение №260017 от 26.01.2021г. по г.д. №1744/2019г. на Районен съд Димитровград, с което по иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б с правно основание „чл.422 от ГПК против Ф. В. В., ЕГН: **********, от ***** е прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от сумата от 320,50 лева /триста и двадесет лева стотинки/ главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия от сградна инсталация за периода от месец май 2018г. до месец април 2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда- 24.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №104/23.02.2022г. по ч.гр.д.№231/2022г. по описа на РС-Димитровград Решението е постановено при участието на трето лице-помагач 1

– „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД.

Във въззивната жалба на Ф. В. В. се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Същото било необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд неправилно бил обсъдил събрания по делото доказателствен материал, като в противоречие с материалния закон и съдебната практика .Съдът е подходил формално на базата на заключенията на експертизите по делото,които се базират не на преки наблюдения и оглед на обекта, а на база документацията представена от ищеца. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Моли се присъждане на деловодни разноски, В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от„Топлофикация София“ ЕАД София за неоснователност на същата. Претендират се разноски по делото за От привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е постъпил отговор или становище.

Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба

Ответникът Ф. В. В. е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Поддържа се, че ответникът не бил клиент на ищцовото дружество и не бил влязъл в договорни отношения с тях. Излагат се твърдения, че в жилището липсвали уреди, отчитащи топлинна енергия, съответно че ответникът не е ползвал топлинна енергия и не дължал заплащане на сума за дялово разпределение.

С Определение от 03.06.2020г. като трето лице-помагач на ищеца, Районен съд – Димитровград е конституирал „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512.

По делото е приложено ч.гр.д.№231/2022г. по описа на Районен съд-Димитровград, от което се установява, че по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 2

Безспорно е установено, че ответникът е собственик на Апартамент № ***, находящ се в *****. Същият, видно от нотариален акт от 20.12.2005г. за покупко-продажба на недвижим имот №**** е закупен от ответника Ф. В. В. и И. П. В. /купувачи/. С Решение от 13.03.2009г. по гр.д. № 328/2009г. на Районен съд – Хасково е прекратен бракът на ответника, като в негов дял е поставен придобития по време на брака апартамент, посочен погоре.

Спорен е въпросът дължи ли заплащането на претендираните с иска суми за топлинна енергия лицето Ф. В. за посочения процесен период за имот, след като в последния няма монтирани отоплителни уреди.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният апартамент №***) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от приетия по делото като писмено доказателство - Договор №**** между собствениците/ползвателите на имоти в ЕС в **** и Техем Сървисис ЕООД от 08.08.2002г., , сключен въз основана Решение на ОС от 29.07.2002г., дружеството, което извършвало дяловото разпределение е Техем Сървисис ЕООД. От Протокола на последното и Списък на етажните собственици е видно, че В. Х. С. /предишен собственик на жилището, закупено от Ф. В./, е била присъединена към топлопреносната мрежа под аб.

№**** и процесният апартамент е бил топлофициран. Следователно между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата урежда императивно кой е страна по договорните отношения с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота. Следователно, с извършената покупко-продажба на процесния апартамент, въззивникът Ф. В. е станал потребител на топлинна енергия. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там и за договорно обвързване с топлопреносното дружество.

По силата на закона, чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и 3 топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без необходимост от изричното им приемане. Липсата на открита партида на името на въззиваемия В. не го лишава от качеството му на ползвател на топлинна енергия. В случая приложение намират разпоредбите на чл.61 от ОУ от 2014г. и 2016г.,съгласно който продавачът на електроенергия / „Топлофикация София“ ЕАД/ може служебно да открие партида на новия собственик, въз основа на документ, удостоверяващ вещно право върху имот, в случаите, когато клиентът не изпълни задължението си по чл.12,т.11 и т.12 – подаване на искане за откриване на партида в 30-дневен срок от придобиване на собствеността. От материалите по делото се установява, че въззивникът Ф. В. не е подал такова искане, в резултат на което, на името на същия в началото на м.май 2016г. служебно е била открита партида, от който момент и следва да се счита задължен да заплаща топлинна енергия.

Разпоредбата на чл.139, ал.1 от

ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система на дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от сградната инсталация; ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за битови нужди /за отопление на отделните имоти в сградата/.

По аргумент от чл.153, ал.6 от ЗЕ следва, че потребителите в сграда – ЕС, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, за което дължат заплащане на топлинна енергия. Следователно, макар в процесния апартамент №*** да няма монтирани отоплителни тела и измервателни уреди, собственикът Ф. В. е задължен да заплаща суми за предоставената ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ от отоплителните тела, поставени в общите части на сградата – етажна собственост. В тази връзка следва да се отчете съставеното удостоверение от 19.08.2020г. подписано от председателя на УС на ЕС и двама членове,че в апартамента на ответника няма включени отоплителни тела към вертикалните щрангове /наличието на които свидетелства за монтирана сградна инсталация/ и са премахнати хоризонталните отклонения. При това положение правилно е прието от районния съд, че, по отношение на претенцията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, че искът е основателен за претендирания период от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. на стойност 267,08 лева без ДДС или 320,50 лева с ДДС и го е уважил.

4

С оглед изложеното и при пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/20.03.2023г. на Районен съд Димитровград по г.д. №580/2022г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5