Решение № 103 от 13.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000039 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявен от „ФЗ Васил Костов“ ООД, представлявано от адвокат Н. П., осъдителен иск срещу М. Д. П. да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД следните суми:

149 574.76 лева – главница, дължима на основание подписан на 23.03.2016 година договор за спогодба, представляващи остатък от дължими вноски с падеж 1.05.2016 година, дължима сума по чл. 4 от спогодбата с падеж 15.06.2016 година, четиридесет и една вноски в размер на 3 000 лева всяка една, дължими за периода 25.05.2016 година – 25.09.2019 година, ведно със законна лихва върху сумата 149 574.76 лева от датата на подаване на заявлението – 8.10.2019 година, до окончателното изплащане; 25 500 лева – сума, представляваща част от главница в общ размер на 279 500.36 лева за неплатени и обявени за предсрочно изискуеми с уведомление до ответника, направено на 3.06.2020 година, вноски, дължими по подписаната между страните Спогодба от 23.03.2016 година, от вноска с падеж 25.10.2019 година до окончателното изплащане на задължението; 2 897.32 лева – част от дължимата законна лихва в общ размер на 31 756.89 лева, начислена върху 279 500.36 лева за времето от 4.06.2020 година (датата, следваща датата на получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост) до 16.07.2021 година (датата на подаване на исковата молба), 1 ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

С посоченото решение „ФЗ Васил Костов“ ООД е осъдено да заплати на М. Д. П. сумата 5 090 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Д. – пълномощник на „ФЗ Васил Костов“ ООД, против Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се сочи, че извода на първостепенния съд за изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на 3.12.2020 година, погасяването на поръчителството поради предявяване на исковете на 19.07.2021 година е неправилен. Изтъква се, че М. Д. П. има качеството на солидарен длъжник, а не на поръчител съобразно Спогодбата от 23.03.2016 година – волята на страните е, че Л. И. и М. Д. П. са встъпили в задължението на „Д. И.-05“ ООД като главни длъжници, а не като поръчители.

Дори да се приеме, че М. Д. П. има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник, правата на „ФЗ Васил Костов“ ООД спрямо нея не са погасени към момента на предявяване на осъдителния иск. Кредиторът е претендирал вземането си спрямо главния длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, поради което правата му спрямо поръчителя не са преклудирани. На 8.10.2019 година „ФЗ Васил Костов“ ООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за част от дължимата сума по Спогодбата от 23.03.2010 година в размер на 172 950 лева. По образуваното ч. гр. д. № 6103/2019 година на Районен съд Русе са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист спрямо „Д. И.-05“ ООД и Л. Д. И. поради факта, че подписът на М. Д. П. на договора за спогодба не е нотариално удостоверен.

Това обуславя правния интерес на „ФЗ Васил Костов“ ООД да предяви осъдителен иск против М. Д. П. по реда на чл. 415, ал. 3, във връзка с чл. 415, ал. 1, точка 3 от ГПК.

Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението – за дата на предявяване на исковете по чл. 415 от ГПК следва да се приеме 8.10.2019 година – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Длъжниците продължили да не заплащат вноските по договора за спогодба и „ФЗ Васил Костов“ ООД им изпратило уведомления, че на основание чл. 7 от спогодбата обявява за предсрочно изискуемо цялото вземане по спогодбата, в това число и вноските, чиито падеж не е настъпил към този момент. М. Д. Павлова получила уведомлението на 3.06.2020 година, а главният длъжник – на 4.06.2020 година. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако са осъществени обективните факти, обуславящи нейното настъпване. За вноските, станали дължими след обявяването на предсрочната изискуемост, в общ размер на 279 500 лева е подадено ново заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 22.06.2020 година. Обстоятелството, че осъдителните искове спрямо М. Д. П. по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, във 2 връзка с чл. 318 от Търговския закон, чл. 86 от Закона за задълженията и договорите са предявени на 19.07.2021 година е ирелевантно за спора. Задължението на кредитора да предяви претенциите си в срока по чл. 147, ал. 1 от ГПК е спрямо главния длъжник, което безспорно е сторено. Към момента на подаване на исковата молба „ФЗ Васил Костов“ ООД е имало качеството на кредитор по отношение на М. Д. П. – претендираните вземания са били дължими и изискуеми. Според процесуалния представител на дружеството-жалбоподател основателността на исковете следва да се установи към датата на депозиране на исковата молба. След осъществената публична продан по изпълнително дело № 757/2019 година по описа на частен съдебен изпълнител Васил Николов, с район на действие – Окръжен съд Русе, „ФЗ Васил Костов“ ООД действително е получило пълно удовлетворяване на своите вземания, но това е станало около година след предявяване на иска и не е резултат от действията на ответницата, за да обуслови неоснователност на претенциите.

Направено е искане да се отмени Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе; претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н. Б. – пълномощник на М. Д. П., в който излага съображения за нейната неоснователност, за недопустимост на предявения по реда на чл. 415, ал. 3, във връзка с ал.

1, точка 3 от ГПК осъдителен иск. Изтъква се липсата на качеството на кредитор на „ФЗ Васил Костов“ ООД с оглед удовлетворяването му по изпълнителното дело, водено спрямо главния длъжник.

С писмено становище адвокат Н. Б. – процесуален представител на М. Д. П., оспорва въззивната жалба.

С Определение № 84/8.03.2023 година по т. д. № 205/2021 година по описа на Окръжен съд Русе е оставена без уважение Молба с вх. № 7845/26.08.2022 година на адвокат Т. Д. – пълномощник на „ФЗ Васил Костов“ ООД, за изменение на Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските – да бъде осъдена М. Д. П. да заплати в полза на „ФЗ Васил Костов“ ООД сторените от него съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК: 4 127.39 лева – държавна такса за предявените искове; 500 лева – депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза; 4 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Т. Д. – пълномощник на „ФЗ Васил Костов“ ООД, против Определение № 84/8.03.2023 година по т. д. № 205/2021 година по описа на Окръжен съд Русе. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на извода на първостепенния съд, обусловил отхвърляне на предявените искове и на молбата по чл. 248 от ГПК. Дори да се приеме, че М. Д. П. има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник, то осъдителните искове срещу нея са предявени преди изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 78, 3 ал. 3 от ГПК е неприложима в случая. Исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба – ответникът следва да понесе отговорността за разноските. Изтъква се, че съставът на Окръжен съд Русе не се е произнесъл по възражението за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Направено е искане да се отмени Определение № 84/8.03.2023 година по т. д. № 205/2021 година по описа на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се измени Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските, като М. Д. П. бъде осъдена да заплати в полза на „ФЗ Васил Костов“ ООД сторените разноски съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, при условията на евентуалност – да се отмени Определение № 84/8.03.2023 година по т. д. № 205/2021 година по описа на Окръжен съд Русе и да се измени Решение № 83/20.07.2022 година по т. д. № 205/2021 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските като се намали претендираното от М. Д. П. адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от адвокат Н. Б. – пълномощник на М. Д. П., в който развива доводи за нейната недопустимост и неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 205/2021 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „ФЗ Васил Костов“ ООД против М. Д. П. искове.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди М. Д. П. да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД сумите: 149 574.76 лева – главница, дължима на основание подписан на 23.03.2016 година договор за спогодба, представляваща остатък от дължими вноски с падеж 1.05.2016 година, дължима сума по чл. 4 от спогодбата с падеж 15.06.2016 година, 41 вноски в размер на по 3 000 лева всяка една за периода 25.05.2016 година – 25.09.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 8.10.2019 година, до нейното окончателно изплащане; 25 500 лева – част от главница в общ размер 279 500.36 лева за неплатени и обявени за предсрочно изискуеми с уведомление до ответника, направено на 3.06.2020 година, вноски, дължими по подписаната между страните Спогодба от 23.03.2016 година от вноска с падеж 25.10.2019 година до окончателното изплащане на задължението; 2 897.32 лева – част от дължимата законна лихва в общ размер на 31 756,89 лева, изчислена върху 279 500.36 лева за времето от 4.06.2020 година (датата, следваща деня на получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост) до 16.07.2021 година (датата на депозиране на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; претендират се разноски.

4

В исковата молба се твърди, че на 10.04.2009 година между „ФЗ Васил Костов“ ООД от една страна и „Д. И.-05“ ООД, Л. Д. И., М. Д. П. от друга страна е сключен договор за доставка на фуражи. По силата н договора „ФЗ Васил Костов“ ООД се задължило да извърши доставка на комбинирани фуражи по поръчка на „Д. И.-05“ ООД срещу заплащане на определена цена. Л. Д. И. и М. Д. П. се задължили да отговарят солидарно за задълженията на дружеството. Дружеството-ищец доставило на „Д. И.-05“ ООД фуражи на стойност 514 500.36 лева. С Договор за спогодба от 23.03.2016 година с нотариално удостоверени подписи, подписан от „ФЗ Васил Костов“ ООД, „Д. И.-05“ ООД, Л. Д. И., М.

Д. П. е установено, че дължимата по договора за доставка на фуражи сума е 514 500.36 лева.

В чл. 3 от договора за спогодба е уговорен начина на погасяване на посочената сума, а съобразно чл. 4 от същия „Д. И.-05“ ООД, Л. Д. И., М. Д. П. се задължили да изплатят и сумата 12 000 лева в срок до 15.06.2016 година, представляваща сбор от направени разноски по заведено дело срещу тях. „Д. И.-05“ ООД, Л. Д. И., М. Д. П. осъществили плащания общо в размер на 62 050 лева, с което е погасена частично вноската с падеж 1.05.2016 година, след което преустановили плащанията.

Разпечатката съдържа 33 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcb0174e-9c95-4d32-aa48-f95ef95b5d19