Решение № 968 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110201237 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.*** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 22 – 2500608 издадено на 17.12.2025г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се съдържа оплакване, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на закона и процесуалните правила, а случаят е бил маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ,,***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник който поддържа жалбата по посочените в нея мотиви и предлага на съда да я уважи.

Административно – наказващият орган - Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и 1 предлага на съда да я уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят ,,***“ ЕООД било регистрирано като предприятие, осигуряващо временна работа, съгласно Удостоверение № 432/18.04.2023г., валидно до 18.04.2027г. Между дружеството и лицето А.А.В. бил сключен трудов договор с предмет изпращане на В. на временна работа в ***, находящо се в Република Франция. В чл.19, ал.1 от договора било отразено, че същият е подчинен на действащите закони на Република България. В клаузите на договора не били отразени изискумите в чл.3, ал.2, т.3 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги данни на официалните празници на приемащата държава. Този пропуск бил констатиран при проверка за периода от 22.08. до 14.10.2024г. от главни инспектори към Дирекция ,,Трудова мобилност“, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР2432589 от 14.10. 2024г. В т.5 от протокола било отразено, че при сключване на трудови договори за изпращане на работници и и служители в рамките на представяне на услуги, осигуряващи временна работа, следва в тях да се определят дните на официалните празници в приемащата държава. Срокът за изпълнение бил 15.10.2024г. Предписанието било получено лично от управителя на ,,***“ ЕООД на 14.10.2024г. и срещу него не постъпило възражение и не е било обжалвано от страна на търговското дружество. При извършена последваща проверка в периода от 03.09.2025г. до 13.10.2025г. на главни инспектори при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – С.Р.А. и Н.Г. било констатирано, че ,,***“ ЕООД не е изпълнило даденото му в предписание № 5 от протокол от извършената предходна проверка на 14. 10.2024г. Установеното неизпълнение било обективирано в т.4 от Протокол за извършена проверка № ПР2534670 от 13.10.2025г. Постъпило обяснение от управителя на дружеството като по отношение на т.4 било посочено, че в договорите на служителите бил добавен текст в член 17, съобразен със законодателството. В член 17, ал.2 от договора 2 между ,,***“ ЕООД и А.А.В. било посочено, че служителят ще работи при спазването на френските законови норми на колективните договори в хотелиерството, но отнасящи се до продължителността на работата и до седмичната почивка, приложимите правила за максимално дневно и седмично работно време, както и правилата за извънреден труд и неговото компенсиране. Посочените текстове не са идентични с дадените предписания и не касаят по никакъв начин определянето на дните на официалните празници в приемащата държава. Въз основа на констатираното бездействие от страна на търговското дружество бил съставен АУАН като на посочената дата за връчване – 13.10.2025г. не се явило лице, представител на търговеца, което да го получи. Свидетел по съставянето на акта станал К.И.. Срещу акта постъпило възражение от управителя на ,,***“ ЕООД, в което описал несъгласието си с вмененото му административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Възражението не било уважено и въз основа на акта било издадено наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се доказва по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни и писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Видно от приложеното по делото наказателно постановление с цитирания по – горе номер е, че нарушението е било безспорно установено посредством събраните гласни и писмени доказателствени средства.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Видно от разпитаните в качеството на свидетели Р. А. и Н.Г. е, че и двете лица са участвали при извършване на последващата от 13.10.2025г. като са констатирали дадените от предходната такава задължителни предписания в частта, относно определяне в трудовия договор на дните на официалните празници в приемащата държава Франция. Срокът на предписанието не е бил спазен и срещу него не е било постъпило 3 възражение. Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително и на К . И . (свидетел при съставянето на акта в отсъствието на управителя на дружеството - нарушител) като правдоподобни и подкрепени от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Изложените от тях фактически твърдения намират опора от протоколите, обективирали извършените проверки, копие от трудов договор, сключен между ,,***“ ЕООД и А. В., заповед и длъжностна характеристика на актосъставителя и административно наказващия орган, обяснение, възражение срещу АУАН и констативен протокол за връчването му. За пълнота следва да се отбележи, че самият жалбоподател не оспорва направените констатации и дадените предписания и в частност изложената фактическа обстановка в АУАН и НП.

Възраженията му касаят други обстоятелства, извън тези, по които са депозирани свидетелските показания.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на доказателствата съдът приема, че ,,***“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и същото се счита за извършено чрез бездействие. На жалбоподателя е било дадено предписание, касаещо нарушение на трудовото законодателство, което не е било изпълнено в срок и е послужило като основание за неговото санкциониране. Посочените предписания представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност на самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както и на отделно изпълнение. Видно от констатациите на последващата проверка, посоченото предписание не е било изпълнено не просто в определения срок, но и към датата на приключване на проверката- 13.10.2025г. При това законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на задължително предписание, с което е осъществен състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице 4 изпълнение на предписанието като в договора е бил посочен чл.17. Както беше изложено по – горе в мотивите на съдебното решение допълненият текст не касае по никакъв начин отразяване на официалните празници на Френската република, каквото е изискването на чл.3, ал.2, т.3 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и самото първоначално предписание, а в чл.19, ал.1 изрично се посочва, че договорът е подчинен на действащите закони на Република България.

Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно, като на първо място следва да се посочи, че чл. 415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението на общото правило на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл. 415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В настоящия случай въобще няма данни нарушението да е отстранено.

Също така са спазени изискуемите в чл.34, ал.2 от ЗАНН давностни срокове, доколкото като дата на извършване на нарушението е посочена 05.05.2025г. Ето защо АУАН е бил съставен в интервал от една година от извършване на нарушението, а не от откриването на нарушителя, тъй като на последния му е бил даден срок за изпълнение на предписания от предходна проверка.

Неоснователно е и оплакването, че не е бил даден достатъчен срок за изпълнение на предписанията. Действително от Протокол за извършена проверка от 14.10.2024г. е посочен срок за изпълнение 15.10.2024г. Но предписанието не е било изпълнено и към момента на последващата проверка – 13.10.2025г., т.е. в продължение на цяла година. Ето защо не следва да бъде споделено и възражението за несвоевременна възможност за изпълнение на предписанията, обективирани в първоначалния протокол за извършена проверка от 14.10.2024г.

По отношение на наказанието настоящата съдебна инстанция констатира, че за извършеното нарушение разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ 5 се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в размер от 1500 /хиляда и петстотин/лева т. е. минималният такъв, предвид, на което и не подлежи на последваща редукция.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.

С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 и 4 ЗАНН основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 2500608 издадено на 17.12.2025г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.*** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.