Решение № 2005 от 21.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2005 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.02.2022 г. по гр.дело № 45388/18 г., СРС, I ГО, 167 състав е признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к. „******* че С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ’’*******, *******, е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 14831. 6502. 2760, находящ се в с.

Герман, община Столична, област София, район „Панчарево“, в.з. „Лозето“, с площ от 803 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 701,2760, квартал 3, парцел XIII - 86а, при съседи:

***,

***,

***, ***,

*** и ***, като осъдил Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П.

П., ЕГН: **********, двамата с адрес - гр.София, ж.к. ’’******* да предадат на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ’’************** ет. 16, владението върху описания по-горе имот. Отхвърлил е предявените от Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к.

1

’’******* срещу И. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ ******* С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл.

*******, Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Герман, ул. „******* и С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, *******, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Е. Н. П. и Х. П. П. са собственици при квоти: 1/2 ид.част в СИО и 1/2 ид. част за Х. П., по силата на договор за дарение, покупкопродажба, а при условията на евентуалност придобивна давност, изтекла в периода 10.07.2008 г. - 10.07.2018 г., на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, в.з. „Лозето“, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РС-1837/04.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, вид територия - урбанизирана, НТП - незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 803 кв.м., при съседи:

***,

***,

***,

***,

*** и ***. Осъдил е Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П.

П., ЕГН **********, двамата с адрес - гр.София, ж.к. ’’******* да заплатят на С. С. С., ЕГН **********, с адрес - гр.София, ж.к. ’’*******, *******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от 1700 лв. - разноски по делото.Осъдил е Е. Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплатят на И. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“ ******* С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* и Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Герман, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3, сумата от 800 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло с въззивна жалба вх. №

25014510/21.02.2022 г. от ищците по иска с правно основание чл.124 ГПК Е.

Н. П., ЕГН ********** и Х. П. П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.София, ж.к. „******* чрез пълномощника по делото адвокат В. С. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******надпартер/ с мотиви, изложени в жалбата.

Относно легитимацията на ответниците по иска по чл.124 от ГПК и на ищцата по иска по чл.108 от ЗС С. С. С. се твърди, че тези страни не са собственици на процесния имот по силата на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, приключила с решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в сила на 17.09.2008 г., в процедура по възстановяване на земеделска земя в съществуващи стари реални граници.

Това е така, защото наследодателят на ищцата по чл. 108 от ЗС и ответниците по чл. 124 от ГПК С.С.С., не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Удостоверението за записванията в емлячен регистър на 2 с. Герман, не доказва собствеността. Това доказателство има значение в административното, а не в исковото производство. СРС е посочил съдебна практика и се е позовал на Тълкувателно решение № 9/ 07.11.2012 г. по т.д.№ 9/ 12 г. на ОСГК на ВКС, но според пълномощника, тълкувателното решение не намира приложение, той като е постановено за друга хипотеза, а именно: стълкновението на права между ползватели по § 4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и права на възстановени собственици, а настоящата хипотеза не е същата.

Цитираните решения на ВКС по чл. 290 от ГПК не представляват задължителна съдебна практика по изричната повеля на разпоредбата на чл.

290, ал. 3 от ГПК. Освен това, тази съдебна практика е неправилна, доколкото следствие на прилагането й се стига до случаи, в които се признават права на несобственици и това води до несправедливост и погазване на правата на действителните собственици. Сочи се още, че е направено възражение по чл.

17, ал.2, изр. второ от ГПК, касаещо предпоставките за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ по отношение на решение № 3011/10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево и Заповед № РД-09-254 от 09.06.2008 г. на Кмета на район „Панчарево“ по чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ищците не са били страни в административните производства по издаването им и могат да се защитят в исковия процес, оспорвайки предпоставките за издаване на тези индивидуални административни актове. Съдът е посочил, че извършва косвен контрол по законосъобразност, но на практика не е обсъдил някои от направените възражения, а именно: Не е установено по делото, че имотът, фигуриращ в емлячния регистър по удостоверение № 104/ 18.04.2005 г, издадено от кмета на с. Герман, а именно 4 дка в местността „Лозето“ е идентичен с получения по замяна през 1957 г. от наследодателя на жалбоподателите П. П. Л. - нива в местността „Лозето“ от 1500 кв.м. при граници: Н.Н., Й.Д.А. и селска мера, описан в нотариален акт № 87, том XXVII,дело № 5042/ 57 г. на I-ви нотариус при СНС, т.е. няма съвпадение на притежавания преди образуване на ТКЗС имот с този придобит от наследодателя на въззивниците, няма и идентичност на заявения за възстановяване имот с възстановения. Не са налице и предпоставките за възстановяване собствеността на недвижимия имот, обект на претенцията в стари реални граници. В документа по чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ - удостоверение от емлячен регистър, не са посочени граници на имота, а той е описан като нива в местността „Лозето“ от 4 дка. Неправилно е извършена индивидуализация на имота по помощен план. Съгласно чл.13 а, ал.4 от ППЗСПЗЗ границите на бившите имоти се установяват въз основа на съдебно решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими доказателства по делото, кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС, аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти. За възстановения имот не са налице подобни документи, които да го индивидуализират. Притежавания от 3 наследодателя на ответниците и ищцата по чл. 108 от ЗС имот може да се намира на друго място във в.з. Герман -Лозето. Ето защо няма идентичност между имота притежаван от наследодателя С.С. преди образуване на ТКЗС и имота, който му е възстановен. Имотът никога не е внасян в ТКЗС, не е отнеман и не е обобществяван и включван в блок на ТКЗС. От заключението на основната експертиза на инж. С.Б. се установява, че имотът е влязъл в регулация през 1958 г. Видно и от нотариалните актове на въззивниците имотът към 1969 г. е представлявал парцел в границите на регулационния план на населеното място. След като имотът не е попадал в блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация, то той не подлежи на възстановяване.

Относно легитимацията на въззивниците Е. П. и Х. П. се извършва проследяване придобиването на имота, а именно, че първоначално имотът е бил придобит от праводателя на въззивниците П. Л. по замяна от ТПСкомисия по правилника за земеустрояването на ТКЗС, за което е съставен на 13.10.1957 г. нотариален акт за собственост по замяна № 87, том XXVII, дело № 5042/ 1957 г. В този нотариален акт предмет на замяната е нива в местността „Лозето“ от 1500 кв.м. с посочени съседи. От СТЕ се установява, че по първоначалният регулационен на вилна зона Герман имотът, придобит от П. Л. е представлявал парцел VII-86 от кв. 3 като в разписна книга от 1960 г. срещу него е посочен този собственик с цитирания по-горе нот. акт.

Процесният имот попада в източната част на този парцел. С последваща заповед №11/28.09. 1963 г. този парцел се разделя на два -VII-86 (западен) и XIII-86 (източен). За собственик на двата е идентифициран също П. Л..

Процесният ПИ съвпада с източния парцел XIII-86 от кв. 3. Впоследствие се попълва кад.основа и се създават нови имоти като границите и площта на парцелите не са променени (за п. VII са преотредени имот с пл. №№ 86 а и 86 б, а за п. XIII- имот. с пл. № 86а). В разписната книга за новообразувния имот с пл. № 86 а е записан като собственик също П. Л., като процесния ПИ съвпада с парцел ХШ-86а. В последващите сделки от 1969 г., с които П. Л. дарява двете си деца с по ½ ид.част (на Х. П. и сестра му М.П.) е описан погрешно не парцел ХШ-86 а, който съвпада с процесния ПИ, а съседния парцел VII- 86 а, 86 б в кв. 3. В последвалата през 1994 г. покупко-продажба от М.П. към Е. П. се оказва, че е описан парцел ХIII-86 а с невярно посочена западна граница. Това също се установява от първата експертиза на СТЕ, но въпреки това, съдът правилно приема, че предмет на сделката е процесния имот - парцел ХШ-86 а, кв. 3 по плана на вилна зона Герман-Лозето. Предвид факта, че предмет на сделките от 1969 г. е съседния парцел, а не този, който е идентичен с процесния ПИ, а сделката от 1994 г. не е произвела вещноправен ефект и парцелът е посочен с грешна граница, се поддържа евентуалния иск за придобиване на спорния имот по давност и направеното правоизключващо възражение срещу иска по чл. 108 от ЗС.

Съдът е кредитирал доведените от въззивниците свидетели, но е приел, че от тях не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че въззивниците са осъществявали фактическа власт върху процесния недвижим имот. Счита, че 4 изводът е необоснован, тъй като свидетелските показания не са обсъдени съвместно с останалите доказателства, от които се установява, че въззивниците са били със съзнанието, че са придобили и са станали собственици на имота по силата на сделките от 1969 и 1994 г. и са извършвали действия, присъщи на собственика. В тази връзка, владението е установено още от П. Л., който е бил и негов собственик, а неговите правоприемници са извършили редица действия по отношение на имота построили са едноетажна дървена кирпичена постройка, електрифицирали са през 1974 г. имота, снабдявали са се със скица за имота през 1994 г., заплащали данъци от 2001 г. до предявяване на иска. Както се приема в решение № 127 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 637/2009 г., г. к., I г. о. на ВКС:

„Декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот съставлява също обективиране на намерението да се свои имота за себе си.“.

От показанията на свидетелите М. и Д., се установява, че имотът е бил ограден като не е имало достъп на трети лица в него, имало е овошки и за процесния период само сем. П.и са ползвали и поддържали имота, почиствали са го, събирали са плодовете от овощните дръвчета, обработвали са имота, като никой друг не е влизал в него и не е предявявал претенции да е негов собственик. И двамата свидетели са очевидци на описаното и то обхваща както исковия период (10.07.2008г.- 10.07.2018 г.), така и по-ранен момент.

Въззивниците са били със съзнанието, че владеят именно спорния недвижим имот като свой собствен, придобит по силата на прехвърлителните сделки от 1969г. и 1994 г. Съдът приема, че свидетелят Д. не е посочил правилно двама от съседите на спорния имот, тъй като визираните от него имена не съвпадали с имената на съседните имоти по кадастралния регистър. Изводът е неправилен, защото кадастралния регистър не е безспорен източник на имената на собствениците, а освен това свидетелят може да е цитирал имена на лица, които са от семейството на собственика. Съдът приема, че показанията на другата група свидетели И. и Ч. са също фрагментарни, но успешно провеждащи насрещно доказване. Този извод също е неправилен, защото свидетелите сочат за няколко отделни посещения в имота от наследодателя на насрещните страни С. С. и на С. С.. Тези отделни посещения не представляват владение, а „разходки“ до имота, които не установяват постоянна фактическа власт и собственически действия. Постоянното владение не следва да се възприема като непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Именно такова е владението на Е. и Х. П.и. Владението трябва да е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца по арг. от чл. 81 ЗС, да е несъмнено, т.е. да няма съмнение не само относно факта, че владелецът държи вещта, но и за това, че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /несъмнен/ начин, който не 5 буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица. В решение № 200 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 199/2012 г., II г. о е прието, че ако едно лице осъществява фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване, стопанисване, облагородяване, застрояване за свои нужди и опазване, то тези действия следва да бъдат квалифицирани като действия на владелец. От писмените и гласни доказателства се установява именно такъв вид фактическа власт на семейство П.и.